Клайв Къслър
Виксън 03 (57)

56.

Седнал в единия край на дълга заседателна маса в оперативния пункт за извънредни ситуации, намиращ се на деветдесет метра под Белия дом, президентът погледна Дейл Джарвис право в очите.

— Не е нужно да ти казвам, Дейл, че последното нещо, което ми трябва сега, е кризисно положение в малкото оставащи дни до края на мандата ми, особено пък такова, което да не може да почака до утре сутринта.

Джарвис почувства, че нервите му се опъват до краен предел. Президентът беше известен с избухливия си характер. Джарвис неведнъж беше виждал как прословутите му мустаци, любим обект на политическите карикатуристи, бяха настръхвали от гняв. Освен работата си Джарвис нямаше какво друго да губи, затова възрази:

— Не бих вдигнал от сън нито вас, сър, нито началник-щабовете, ако нямах основателна причина да го сторя.

Министърът на отбраната Тимоти Марч си пое въздух и заговори:

— Мисля, че Дейл има предвид…

— Имам предвид това — прекъсна го рязко Джарвис, — че някъде край Чесапийкския залив се навърта банда главорези с биологическо оръжие, което може да унищожи всяко живо същество в голям град и да продължи да унищожава бог знае още колко поколения.

Генерал Къртис Хигинс, председател на Комитета на началник-щабовете, го изгледа със съмнение в погледа.

— Не знам да има оръжие чак с такава унищожителна сила. Напомням ви, че оръжията с отровно вещество в нашия арсенал бяха неутрализирани и разрушени преди много години.

— Това са приказки, за да се хвърли прах в очите на обществото — повиши тон Джарвис. — Но всеки в тази стая знае много добре истината, а тя е, че армията никога не е преставала да разработва и да трупа на склад химико-биологични оръжия.

— Успокой се, Дейл — каза президентът и разтегна устни в тънка усмивка под мустаците си. Винаги изпитваше перверзно задоволство, когато подчинените му почнеха да се карат помежду си. За да разведри напрегнатата атмосфера, той се облегна небрежно назад на стола и преметна единия си крак върху страничната облегалка.

— Предлагам за момента да приемем предупреждението на Дейл като божа истина. — Той се обърна към адмирал Джоузеф Кемпър, началник на военноморските операции. — Джо, тъй като това се очертава като морско нападение, то се стоварва в твоето поле на действие.

Кемпър трудно можеше да се вмести в образа на военен водач. С пълното телосложение и бялата си коса, той по-скоро приличаше на надзирател в универсален магазин. Гледайки замислен бележките, които си бе водил по време на краткото изложение на Джарвис, Кемпър отвърна:

— Два факта подкрепят предупреждението на господин Джарвис. Първо, бойният кораб „Айова“ е бил продаден на „Уолвис бей инвестмънт“. И както показват нашите спътникови снимки, поне до вчера той се е намирал на док в кораборемонтната работилница на „Форбс“.

— А какво е настоящото му състояние?

Без да отговори, Кемпър натисна един бутон на масата пред себе си и стана от стола. Дървеното пано пред отсрещната стена се разтвори по средата и разкри прожекционен екран с размери два и половина на три метра. Кемпър вдигна телефонната слушалка и нареди кратко:

— Започвайте!

На екрана се появи телевизионна картина с висока разделителна способност, заснета от голяма височина над земята. Чистотата и цветовете й далеч превъзхождаха образа на всеки домашен телевизионен апарат. Спътниковата камера проникваше през тъмнината на ранното утро и облачността така, сякаш те не съществуваха, и изобразяваше източния бряг на залива Чесапийк като на пощенска картичка. Кемпър се доближи до екрана и направи кръгово движение с молив, използвайки го като показалка.

— Ето тук виждаме достъпа към река Патъксън и басейна между нос Дръм на север и нос Хог на юг. — Моливът се задържа за миг неподвижен. — Тези малки линии са доковете на кораборемонтната работилница на „Форбс“. Една точка в полза на господин Джарвис. Както виждате, господин президент, от „Айова“ няма и помен.

По нареждане на Кемпър камерите започнаха да се местят към горния край на залива. Товарни кораби, траулери и ракетни фрегати минаваха като на парад, но никой от плавателните съдове нямаше масивните очертания на линеен кораб. В дясната част на екрана се видя Кеймбридж, малко след това в лявата част се появи Военноморската академия в Анаполис, после мостът до нос Сенди, а по-нагоре река Патапско и Балтимор.

— Какво лежи на юг? — попита президентът.

— Освен Норфолк по протежение на четиристотин и осемдесет километра друго населено място няма.

— Е, господа? Дори Мърлин и Худини с общи усилия не биха могли да направят така, че да изчезне един боен кораб.

Преди някой да каже нещо, един от помощниците на президента влезе в заседателната зала и остави лист хартия до лакътя му.

— Току-що е пристигнало съобщение от Държавния департамент — каза президентът, след като прочете съдържанието. — Комюнике от министър-председателя на Южна Африка Кертсман. Спешно ни предупреждава за предстоящо нападение над сушата на Съединените щати от страна на АРА и се извинява за всяко косвено съучастие на неговия кабинет.

— Не мога да си представя, че Кертсман ще намеква за съучастие с врага си — вметна Марч. — Мисля, че той категорично би отрекъл всякаква връзка с това.

— Вероятно иска да се подсигури — предположи Джарвис. — Не е изключено да подозира, че операция „Дива роза“ е попаднала в наши ръце.

Президентът продължи да гледа текста на листа, сякаш не искаше да приеме плашещата истина.

— Изглежда — заговори той с мрачно лице, — адът е на път да се отприщи.

Единствено мостът се беше изплъзнал от точните му изчисления. Надстройката на „Айова“ беше много висока, за да преодолее изграденото от човешка ръка препятствие, което се изпречваше пред Фокс по пътя към целта му. Отвесният подмостов габарит беше с деветдесет сантиметра по-нисък, отколкото го бе пресметнал.

Фокс по-скоро чу, отколкото видя как шперплатовият покрив започна да се раздира, докато корабът минаваше под свода на моста.

Хауърд Макдоналд натисна внезапно спирачки, при което пикапът му поднесе странично и касите с бутилки мляко се прекатуриха. В първия момент Макдоналд, който всеки ден минаваше по този мост, за да разнася мляко, помисли, че самолет е паднал между носещите греди, почти над товарната му кола. Той остана за миг неподвижен от шока. Фаровете му осветяваха огромната купчина развалини, блокирала двете тесни пътни ленти, водещи на север и на юг. После слезе плахо от пикапа и със свито сърце се приближи, очаквайки да види части от човешки тела сред развалините.

Вместо това обаче видя единствено разцепени листове дървесина, боядисани със сива боя. Първата му реакция беше да погледне към ниското мрачно небе, но и там не видя нищо, освен червена предупредителна светлина, която мигаше от връхната конструкция на моста. Тогава Макдоналд отиде до парапета и погледна надолу.

Като се изключеха движещите се светлини на върволица от плавателни съдове, която се загубваше зад нос Матиас на север, водният канал беше пуст.