Клайв Къслър
Виксън 03 (49)

48.

Фредерик Дагът и Фелиша Колинс чакаха в лимузината, когато Лорън излезе от централния вход на Капитолия. Те я наблюдаваха как грациозно слиза по стълбите с развети от лекия вятър светлокестеняви къдрици. Беше облечена със синьо-лилав костюм с панталон и жилетка, около врата й бе заметнат дълъг ефирен шал. Куфарчето й беше изработено от същата материя като на костюма й.

Шофьорът на Дагът й отвори вратата. Тя се настани до Фелиша, след като Дагът галантно се премести на едната сгъваема седалка.

— Изглеждаш прекрасно, Лорън — отбеляза Дагът фамилиарно, прекалено фамилиарно. — Нищо чудно, че умовете на колегите ми мъже бяха другаде, като те видяха в този костюм. Сигурно и дума не са чули от изказването ти.

— Жените имат своето предимство по време на дебати — каза тя студено. — Много стилно си облечена, Фелиша.

По лицето на Фелиша се изписа учуден израз. Последното нещо, което очакваше, беше комплимент от устата на Лорън. Тя придърпа надолу ръба на кремавата си жарсена рокля и се постара да избегне погледа на Лорън.

— Радвам се, че пак се виждаме — рече тя тихо.

— Имах ли друг избор? — Лицето на Лорън беше същинска маска на възмущение. — Страх ме е да ви питам какво искате вие двамата от мене този път.

Дагът натисна бутон, за да вдигне стъклената преграда зад шофьора.

— Утре ще бъде гласуването дали да се отпусне, или не финансова помощ за Африканската революционна армия.

— И вие двамата сте подали глави от тинята, за да видите дали съм все още в кошарата.

— Защо отказваш да разбереш — обади се Фелиша, — че в това няма нищо лично. Фредерик и аз не очакваме някакви облаги. Нашата награда ще бъде единствено прогресът на цялата ни раса.

Лорън се обърна да я погледне.

— Значи стигате и до изнудване, за да подпомагате вашата високоморална кауза.

— Ако това означава спасяването на хиляди човешки живота, да — вметна Дагът с такъв тон, сякаш поучаваше дете. — Всеки ден, който удължава войната, носи нови стотици жертви. В последна сметка чернокожите в Южна Африка ще победят, това е предрешен въпрос. По-важното е начинът, по който ще победят. Хирам Лусана не е убиец психопат, какъвто беше Иди Амин. Той ме увери, че когато стане министър-председател, основната му задача ще бъде да даде равни права на южноафриканските чернокожи и че всички демократични принципи, установени от сегашното правителство, ще бъдат запазени.

— Толкова ли сте глупави да взимате за чиста монета думите на един престъпник? — попита Лорън.

— Хирам Лусана е израснал в един от най-престъпните бедняшки квартали в страната ни — продължи търпеливо Дагът. — Баща му напуснал майка му и деветте им деца, когато Лусана бил осемгодишен. Не очаквам да разберете какво значи да сводничиш за кръвните си сестри, за да сложиш храна на масата, уважаема госпожице Смит. Не очаквам да си представите как се живее в жилище с пукнатини, в които са натъпкани вестници, за да предпазват от навяващия сняг, с преливаща тоалетна, защото няма вода, с армия от плъхове, чакащи да залезе слънцето, за да се нахвърлят на мършата. Ако престъплението е средство да съществуваш, тогава ти го прегръщаш с разтворени обятия. Да, вярно, Лусана е бил престъпник. Но когато му се е предоставила възможност да се измъкне от блатото, той я е сграбчил и е впрегнал енергията си в борба именно срещу обстоятелствата, които са го довели до това положение.

— Тогава защо се прави на бог в Африка? — попита предизвикателно Лорън. — Защо не се бори да подобри условията на живот на чернокожите в собствената си родина?

— Защото Хирам пламенно вярва, че нашата раса трябва да има твърда основа, от която да тръгне. Евреите гледат с гордост към Израел, вие, англосаксонците, имате богато британско наследство, докато нашата родина все още се бори да се издигне от нивото на примитивното общество. Не е тайна, че чернокожите, които населяват по-голямата част от Африка, безбожно са я съсипали. Хирам Лусана е единствената ни надежда да поведе чернокожата раса в правилна посока. Той е нашият Моисей, а Южна Африка е нашата Обетована земя.

— Не сте ли прекален оптимист? — вметна Лорън.

Дагът повдигна вежди.

— Оптимист?

— Според последните военни доклади от Южна Африка техните сухопътни войски са навлезли през границата в Мозамбик и са разрушили АРА и щабквартирата й.

— И аз четох същите доклади — каза Дагът, — но това не променя нищо. Временна спънка може би, нищо повече. Хирам Лусана е все още жив. Той ще събере нова армия и аз възнамерявам да използвам цялата си власт, за да му помогна.

— Амин, братко — добави Фелиша.

Тримата толкова се бяха вглъбили в собствените си мисли, че не забелязаха как една кола изпревари лимузината и продължи бавно пред нея. На следващия светофар шофьорът й отби рязко към тротоара и изскочи от колата. Преди шофьорът на Дагът да реагира, мъжът се втурна към лимузината, отвори задната дясна врата и се вмъкна вътре.

Дагът зяпна от изненада, Фелиша се вцепени и стисна устни. Само Лорън изглеждаше леко озадачена.

— Кой, по дяволите, сте вие? — попита Дагът и видя над рамото на непознатия, че шофьорът му се пресяга към жабката, за да извади оръжие.

— Никак не сте наблюдателен, толкова ли не ме познахте от снимките? — отвърна през смях мъжът.

Фелиша дръпна Дагът за ръкава.

— Това е той — прошепна му тя.

— Кой? — попита високо Дагът, видимо притеснен.

— Пит. Казвам се Дърк Пит.

Лорън не сваляше очи от Пит. Не го беше виждала няколко дни и едва разпозна в него мъжа, с когото наскоро се беше любила. Около очите му имаше тъмни кръгове от недоспиване, брадата му беше набола. По лицето му, изпито от изтощение, се бяха появили нови дълбоки бръчки. Тя го хвана за ръката и я стисна.

— Откъде идваш? — попита тя.

— Чисто съвпадение — отвърна Пит. — Бях тръгнал към теб и както минавах покрай стълбите на Капитолия, случайно те видях да се качваш в тази кола. Докато карах след нея, разпознах в гръб конгресмен Дагът.

Шофьорът беше смъкнал стъклената преграда зад себе си и държеше малък пистолет на сантиметри от главата на Пит. Дагът видимо се отпусна. Отново се бе овладял.

— Може би беше време да се срещнем, господин Пит. — Той направи знак с ръка на шофьора, който кимна и свали оръжието.

— Взехте ми думите от устата — каза захилен Пит. — Така дори ми спестявате едно посещение в кабинета ви.

— Канили сте се да ме посетите?

— Да, реших да си поръчам още от тези. — Пит извади няколко снимки и ги размаха в ръка. — Е, вярно, виждал съм и по-добри резултати. Но тия все пак не са правени при идеалните условия на студио, нали.

Лорън притисна ръка към устните си.

— Узнал си за тези гадни снимки?! А аз се стараех да те държа настрана от тази работа.

— Я да видим сега кои да си избера — продължи Пит, сякаш Лорън не беше казала нищо, и започна да подхвърля една по една снимките в скута на Дагът. — А, ето, поръчвам си дванайсет броя от тази и пет от тази…

— Не оценявам патетичния ви опит за хумор — прекъсна го Дагът.

Пит му хвърли невинен поглед.

— Мислех си, че докато сте в порнографския бизнес, няма да имате нищо против да обслужвате клиентите си… или може би трябва да кажа „моделите“ си. Естествено, очаквам да ми направите отстъпка.

— Каква игра играете, господин Пит? — намеси се Фелиша.

— Игра ли? — Пит изглеждаше развеселен. — Няма никаква игра.

— Той може да съсипе политически баща ти и мен — вметна Лорън. — И докато негативите са в него, той ще ни държи в ръцете си.

— Я стига — усмихна се Пит, — конгресмен Дагът е на път да се оттегли от професията си на изнудвач. А и няма талант за това. Още на десетата минута ще вдигне ръце пред един опитен и истински професионалист.

— Като вас ли? — попита Дагът със заплашителен тон.

— Не, като баща ми. Сигурен съм, че го познавате. Сенатор Джордж Пит. Когато му разказах за вашата малка операция, той шеговито ми поиска да му дам комплект от тия снимки за спомен. Нали разбирате, той никога дотогава не бе виждал любимото си момче в действие.

— Вие сте побъркан — процеди през зъби Фелиша.

— Значи сте казали на баща си? — смотолеви Дагът със смаян израз на лицето. — Не ви вярвам.

— Мигът на истината. — Усмивката на Пит продължаваше да трепти в ъгълчетата на устата му. — Името Сам Джексън говори ли ви нещо?

Дагът затаи дъх.

— Значи е проговорил мерзавецът му с мерзавец!

— Изпя всичко като оперна звезда. Мрази ви и в червата си, между другото. Сам няма търпение да свидетелства пред комисията по етика към Долната камара на Конгреса.

В гласа на Дагът се долавяха нотки на страх, когато каза:

— Вие няма да посмеете да покажете тези снимки при разследване.

— Че какво имам да губя? Баща ми се готви да се пенсионира догодина. А колкото до мен, разпространят ли се веднъж тези снимки, вероятно ще трябва да разгонвам с тояга тълпата от половината секретарки в града.

— Егоистична свиня! — това беше от Фелиша. — Хич не ви интересува какво ще стане с Лорън.

— Интересува ме — отвърна кротко Пит. — Като жена тя ще се притесни много, но това ще е малка цена, с която ще плати за това Дагът да прекара няколко години зад решетките, където ще изработва регистрационни табели. А когато го освободят, ще трябва да си търси ново призвание, тъй като партията му няма да го приеме обратно в редовете си.

Лицето на Дагът пламна, той се наведе заплашително към Пит.

— Гадняр!

Пит вторачи в него поглед, който би смразил и акула.

— Конгресът гледа доста неодобрително на отрепка, която използва улични прийоми, за да прокара закон. Беше време, не много отдавна, когато планът ви щеше да успее, господин конгресмен, но днес на Капитолийския хълм има достатъчно честни хора, които ще ви изритат далече от границите на града, ако надушат тази работа.

Дагът се отпусна. Беше сразен и го знаеше.

— Какво искате от мен?

— Да унищожите негативите.

— Само това?

Пит кимна.

По лицето на Дагът се изписа подозрение.

— Наистина ли, господин Пит?

— Не всички плуваме в едни и същи помийни води, господин конгресмен. Предполагам, Лорън ще се съгласи, че за всички нас, засегнатите, ще бъде най-добре да потулим работата. — Пит отвори вратата и помогна на Лорън да слезе. — О, и още нещо: накарах Сам Джексън да се закълне, че ще запази в тайна вашата сделка с него. Не е нужно вие и приятелката ви да продължавате с изнудвания. Ако разбера обаче, че сте ме измамили, няма да ви се размине, мистър. Обещавам ви.

Пит затръшна вратата и се наведе до прозореца на шофьора.

— Готово, приятел, тръгвай.

Лорън и Пит проследиха с поглед отдалечаващата се лимузина. Когато тя се вля в движението, Лорън се надигна на пръсти и целуна Пит по бодливата му буза.

— Това пък за какво беше? — попита я той, усмихнат от удоволствие.

— Награда, задето ме извади от това гнусно положение.

— Пит пак се притича на помощ. За кой ли път ми се наложи да спасявам изпаднали в беда конгресменки. — Той я целуна по устните, без да се притеснява от любопитните погледи на минувачите. — А това е награда за теб, задето си игра на благородничка.

— Защо на благородничка?

— Трябваше да ми кажеш за снимките. Можех да ти спестя много безсънни нощи.

— Мислех, че ще мога да се справя — отвърна тя, избягвайки погледа му. — Жените трябва да могат да се справят сами.

Той я прегърна и я поведе към колата си.

— Има моменти, когато дори заклети феминистки имат нужда да се облегнат на мъжко рамо.

Докато Лорън се настаняваше на пътническата седалка, Пит забеляза малко листче хартия под чистачката на предното стъкло. Отначало помисли, че е някаква реклама и тъкмо щеше да го хвърли, когато любопитството му надделя и той се вгледа в него. Съобщението бе написано с четлив почерк:

Уважаеми, господин Пит,

Ще ви бъда много признателен, ако се обадите на този номер (555–5971), когато ви е удобно.

Благодаря ви,

Дейл Джарвис

Пит инстинктивно вдигна поглед и огледа оживения тротоар, с надеждата да зърне загадъчния куриер. Но напразно — в радиус от стотина метра имаше поне осемдесет души и всеки от тях можеше да е пъхнал бележката под чистачката му, докато той разговаряше с Дагът.

— Познаваш ли някой си Дейл Джарвис? — попита той Лорън.

Тя се замисли за момент.

— Нищо не ми говори това име. Защо?

— Май ми е оставил любовно писъмце — отвърна замислен Пит.