Клайв Къслър
Виксън 03 (35)

34.

Наведен над масата за морски карти, Фокс изучаваше комплект хелиографни копия и нанасяше по тях знаци с молив. До него от двете му страни стояха двама едри мускулести мъже с бомбета над почернелите им от слънцето и съсредоточени лица.

— Искам да бъде напълно оголен отвътре всеки отсек, да се махне всяко парче ненужна тръба и електрически проводник, дори и напречните прегради.

Мъжът отляво на Фокс се изсмя подигравателно и рече:

— Да не ви е изпила чавка акъла, капитане. Та нали като се махнат напречните прегради, и той ще се разпадне при най-малкото вълнение.

— Дугън е прав — подкрепи го другият мъж. — Не можеш да изкормиш плавателен съд с тези размери, без да загубиш устойчивостта на конструкцията му.

— Напълно съм съгласен с вашите възражения, господа — отвърна Фокс, — но за да го задържим по-високо на повърхността, газенето му трябва да бъде намалено с четирийсет процента.

— За пръв път чувам да се оголи кораб отвътре само за да се повдигне водолинията му — каза Дугън. — Каква е целта на всичко това?

— Можете да свалите бронята, както и помощната машинария — продължи Фокс, подминавайки въпроса на Дугън. — А докато сте там, свалете и мачтите на оръдейните куполи.

— О, я стига, капитане! — сопна се Лу Мец, началникът на ремонтната работилница. — Вие искате да разрушим кораб, който навремето е бил направо чудесен.

— Да, да, наистина е бил чудесен — съгласи се Фокс. — А в моето съзнание все още е чудесен. Но годините са си казали думата. Вашето правителство го продало за скрап и Африканската революционна армия го купила за своите особено специални задачи.

— Това е другото, което ни вбеси — вметна Дугън. — Направиха го, без да ни бръснат за слива, за да може някаква си банда негри радикали да убиват бели хора.

Фокс остави молива и загледа Дугън с леден поглед.

— Не съм сигурен дали вие, хора, разбирате икономическата страна на положението — каза той. — Онова, което АРА прави с кораба след излизането му от вашата работилница, не бива да засяга расовата ви философия. Важното е, че те плащат както моите, така и вашите надници и на онези от вашите хора, които, ако паметта не ме лъже, наброяват сто и седемдесет души. Но ако настоявате, с радост ще предам вашите чувства на властите, отговарящи за хазната на АРА. Сигурен съм, че те могат да намерят друга работилница, която да се окаже по-отзивчива. А това ще бъде жалко, особено като се има предвид, че техният договор засега е единственият сред документацията ви. Без него всичките сто и седемдесет души ваш персонал ще трябва да бъдат уволнени. Не мисля, че семействата им ще се зарадват, когато открият, че малките ви възражения са изхвърлили мъжете им на улицата.

Дугън и Мец си размениха гневни пораженчески погледи. Мец отмести очи от Фокс и погледна мрачно хелиографните копия.

— Добре, капитане, както кажете!

По устните на Фокс се появи тънка усмивка на увереност, породена от дългогодишното му командване на хора.

— Благодаря ви, господа! А сега, след като изяснихме някои дребни недоразумения, предлагам да продължим.

Два часа по-късно двамата мъже от кораборемонтната работилница напуснаха командния мостик и се запътиха към главния док на кораба.

— Не мога да повярвам на ушите си — смънка Мец. — Този твърдоглав шотландец наистина ли ни нареди да махнем половината надстройка, комините, предната и задна оръдейни кули и да ги заменим с шперплатови листове, боядисани в сиво?

— Точно това нареди — отвърна Дугън. — Вероятно смята, че като намали по този начин теглото му, ще олекоти кораба с петнайсет хиляди тона.

— Но защо тогава ще заменя всичко това с бутафорни структури?

— Знам ли! Може би той и чернокожите му приятелчета очакват да подлъжат Южноафриканските военноморски сили.

— И още нещо — продължи Мец. — Ако купиш кораб като този, за да го използваш в чужда война, няма ли да се опиташ да държиш сделката в тайна? Моето предположение е, че те се канят да вдигнат във въздуха Кейптаун.

— И то с бутафорни оръдия! — изсумтя Дугън.

— Ще ми се да му кажа на това брадато копеле да си вземе договора и да си го завре отзад — заяви гневно Мец.

— Не можеш да отречеш, че ни е притиснал до стената. — Дугън се обърна и погледна към тъмната фигура зад прозорците на мостика. — А не мислиш ли, че е готов за усмирителна риза?

— Смахнат ли е според теб?

— Да.

— Не ми се вярва. Той знае какво върши и точно това ми опъва нервите.

— Според теб какво си е наумила да прави АРА, след като закара кораба в Африка?

— Повече от сигурен съм, че корабът няма да стигне до пристанище — заяви Мец. — Още докато оголваме утробата му, той ще стане толкова нестабилен, че ще обърне корем, преди да напусне залива Чесапийк.

Дугън настани задните си части върху един голям камък и огледа кораба по дължина. Огромната маса от стомана изглеждаше студена и отблъскваща — сякаш си бе поела дъх и чакаше команда, за да пусне на воля огромната си сила.

— Цялата тази работа ми намирисва — рече накрая той. — Моля се на Бога да не направим нещо, за което после да съжаляваме.

Фокс провери отметките върху смачканите морски карти. Първо изчисли известната скорост и колебанията на течението, после обхвата на приливните състояния. Доволен от числата, той проследи миля по миля курса към местоназначението си, запаметявайки всеки буй, фар и знак за ограждане на фарватера, така че да си ги представя в съзнанието, без да обърква точната им последователност.

Задачата, с която се бе захванал, изглеждаше неизпълнима. Дори с най-прецизен анализ на всяко препятствие и успешното му преодоляване, пак щяха да се появят немалко различни фактори, които трябваше да остави на случайността. Нямаше начин например да се предвидят атмосферните условия в определен ден след седмици. Вероятността да се сблъска с друг кораб също не биваше да се изключва. Той не възприемаше незнайните фактори с леко сърце, но мисълта, че можеше да бъде открит и възпрепятстван да продължи, отказваше да се настани в съзнанието му. Той дори се бе зарекъл да не обърне внимание на Де Ваал, в случай че размисли и нареди мисията да бъде отменена.

В дванайсет без десет вечерта Фокс свали очилата и разтърка очите си. Извади една малка снимка в рамка от вътрешния си джоб и се загледа в отдавна сниманите лица на семейството си. После въздъхна и постави снимката върху малък сандък до походното легло, което държеше в командния пункт на кораба. Първата седмица беше спал в капитанската каюта, но вече всички удобства на обзавеждането бяха махнати оттам, дори напречните прегради, които я ограждаха.

Фокс се съблече и напъха огромното си тяло в спален чувал. Хвърли още един поглед на снимката, загаси нощната лампа и потъна в мрака на самотата и безпощадната си омраза.