Клайв Къслър
Виксън 03 (6)

5.

Пит прекара следващите два дни в облитане на кръст планините с чартърен хеликоптер. На два пъти двамата с пилота забелязаха катастрофирали летателни машини, но останките им се оказаха с опознавателни знаци и за тях вече се знаеше. След няколко часа във въздуха седалищните му части се бяха схванали от продължително седене, а цялото си тяло чувстваше изтощено от вибрацията на двигателя и тресенето на машината от силните въздушни течения и насрещни ветрове. Въздъхна от облекчение, когато зърна хижата на Лорън и пилотът започна да спуска хеликоптера към близката поляна.

Шейната затъна в меката кафява трева, лопатите на витлото престанаха да тупкат и постепенно спряха да се въртят. Пит откопча предпазния си колан, отвори вратата и скочи на земята, доволен, че най-сетне може да се разтъпче.

— Утре по същото време ли, господин Пит? — Пилотът говореше с оклахомско произношение.

— Да — кимна Пит. — Ще поемем косо на юг и ще огледаме долния край на долината.

— Имате предвид да летим над най-високите склонове, по които не растат гори ли?

— Ако самолетът се е разбил на открито пространство, нямаше да остане скрит трийсет години.

— Абе знае ли човек. Спомням си за един инструктор на реактивен самолет на ВВС, който се блъснал в ската на планината край Сан Хуанс. Ударът причинил срутване на скали и останките от самолета били затрупани под тях. Жертвите и досега са там.

— Надявам се подобен случай да е най-малката ни вероятност — отбеляза уморено Пит.

— Ако искате мнението ми, сър, това е единствената вероятност. — Пилотът млъкна, за да издуха носа си. — Малък лек самолет може да падне между дърветата и да остане скрит цяла вечност, но не и въздушен лайнер с четири двигателя. Никакви борови или трепетликови дървета не са в състояние да скрият останки с такива размери. Но дори и така да е станало, все някой ловец щеше да се е натъкнал на тях досега.

— Готов съм да споделя всяка правдоподобна теория — каза Пит и в този момент зърна с крайчеца на окото си Лорън да тича по поляната към тях. Той затвори вратата, помаха на пилота и се отдалечи, без да поглежда назад, когато чу шума на задействания отново двигател. Хеликоптерът се издигна и забръмча над върховете на дърветата.

Лорън се хвърли в прегръдките на Пит, задъхана от тичане. Изглеждаше бодра и свежа в тесния си бял панталон и червен пуловер с висока яка. Изваяното й лице бе озарено от косите лъчи на следобедното слънце, които хвърляха златисти отблясъци по кожата й. Той я завъртя в кръг във въздуха и долепи устни до нейните, вглеждайки се в блестящите й виолетови очи. Лорън винаги държеше очите си отворени, когато двамата се целуваха или любеха и това развеселяваше Пит. Обяснението й беше, че не искала да пропусне нищо от тези моменти.

Най-накрая тя се отдръпна, за да си поеме въздух и сбърчи нос.

— Пфу, как смърдиш.

— За което се извинявам, но като седиш цял ден зад пластмасов мехур на хеликоптер, така се обезводняваш, сякаш си бил в парник.

— Не е нужно да се извиняваш. Има нещо в мъжката миризма, което възбужда жените. Разбира се, фактът, че вониш също и на бензин и масло, е съвсем друго нещо.

— В такъв случай ще пропусна глътката питие и мигом се отравям към душа.

Тя погледна часовника си.

— Не веднага. Ако побързаш, може и да го хванеш.

— Кого да хвана?

— Харви Долан. Обади се по телефона.

— Как, като нямаш телефон?

— Един горски рейнджър дойде тук и каза да ти предам да се обадиш на Долан в кабинета му. Било важно.

— А къде да намеря телефон?

— Как къде — у Рафъртови.

Лий беше в града, но Максин любезно заведе Пит до телефона. Настани го зад старомодно писалище с извит сгъваем капак и му подаде слушалката. Телефонистката беше експедитивна и след секунди той чу гласа на Долан.

— По дяволите, как тъй се разхождаш с хеликоптер? — изръмжа Долан.

— Правителството може да си го позволи — отвърна Пит. — А ти по кой начин изнамери човек, за да ми съобщи?

— Чрез радиото в колата ми. Изпратих сигнал от сателита за връзки с обществеността до рейнджърската станция и ги помолих да ти предадат съобщението.

— Какво имаш да ми казваш?

— Една добра и една не толкова добра новина.

— Кажи ми ги в този ред.

— Добрата е, че говорих с „Боинг“. Носовият колесник е бил монтиран като оригинална част на скелет на самолет под номер 75403. Не толкова добрата новина е, че същият този самолет е бил предназначен за военните.

— Значи е собственост на Военновъздушните сили.

— Така изглежда. Във всеки случай Националният комитет по безопасност на транспорта няма зарегистриран изчезнал стратокрайцер. Опасявам се, че повече от това не мога да направя. Оттук нататък, ако искаш да продължиш разследването си като частно лице, ще трябва да се обърнеш към военните. Тяхната въздушна безопасност е извън нашата юрисдикция.

— Това и ще направя — отвърна Пит. — Ако не друго, поне ще стана наясно с всичките си фантазии относно призрачния самолет.

— Надявах се на подобен отговор — рече Долан. — Затова си позволих волността да направя запитване — от твое име, естествено — до главния инспектор по безопасността във военновъздушната база „Нортън“ в Калифорния за настоящото положение на „Боинг-75403“. Полковник Ейб Стайгър ще се свърже с теб веднага щом открие нещо.

— Този Стайгър каква длъжност изпълнява?

— Съответства на моята при военните. Провежда разследвания на злополуки с военни самолети в западния район.

— Значи скоро ще имам отговор на гатанката.

— Твърде е вероятно.

— Какво е твоето мнение, Долан, ама честното ти мнение?

— Ами… — започна предпазливо Долан. — Няма да те лъжа, Пит. Лично аз смятам, че твоят изчезнал самолет ще се окаже в архивите на някой търговец на спасени самолетни части и имущество.

— А пък аз си мислех, че сме положили основите на едно истинско приятелство.

— Поиска да ти кажа истината и я получи.

— А сега сериозно, Харви, признателен съм за помощта ти. Когато следващия път дойда в Денвър, ще те поканя на обяд.

— Никога не изпускам аванта.

— Добре, ще чакам с нетърпение тази среща.

— Преди да си затворил — пое си дълбоко въздух Долан, — ако не се лъжа, има основателна причина колесникът да се намира в гаража на госпожица Смит, тогава какво?

— Изпълнен съм със странното чувство, че нещата не стоят така.

Долан остави слушалката на мястото й и остана загледан в нея. Необяснимо ледени тръпки преминаха по гърба му и кожата му настръхна. Гласът на Пит беше прозвучал така, сякаш излизаше от гробница.