Клайв Къслър
Виксън 03 (18)

17.

Макар да имаше чувството, че току-що е положил глава върху възглавницата, в действителност Хирам Лусана беше спал цели седем часа, преди да го събуди почукване на вратата. Ръчният му часовник върху нощната масичка показваше шест часа. Той изруга, разтърка очите си с цвят на кафе и седна в леглото.

— Влез!

На вратата пак се почука.

— Казах: влез! — сопна се той високо.

Капитан Джон Мукута отвори вратата и застана мирно.

— Извинете, че ви събудих, сър, но четиринайсета секция току-що се завърна от разузнаването си в Умконо.

— И какво спешно има? Мога да прочета доклада им и по-късно.

Очите на Мукута останаха приковани на едно място в стената.

— Патрулът, секционният лидер, е пострадал. Прострелян е и е настанен в болницата. Състоянието му е критично и той настоява да говори с вас и само с вас.

— За кого става дума?

— Името му е Маркус Сомала.

— Сомала? — сви вежди Лусана и се надигна в леглото. — Кажи му, че идвам.

Капитанът отдаде чест и тихо затвори вратата след себе си, правейки се, че не е забелязал другото тяло под сатенените чаршафи.

Лусана се пресегна и дръпна завивките. Фелиша Колинс спеше като агънце. Ниско подстриганата й ситно къдрава коса блестеше на слабата утринна светлина, плътните й устни бяха леко отворени. Кожата й имаше цвят на какао, заострените й гърди с тъмни, едри зърна се повдигаха при всяко вдишване.

Той се усмихна и остави завивката отметната. Все още сънен се вмъкна в банята и наплиска лицето си със студена вода. От огледалото го погледнаха очи, нашарени с червени нишки. Лицето около тях беше набръчкано и изпито от една нощ, отдадена на алкохол и секс. Той го потупа лекичко с хавлиена кърпа, върна се в спалнята и се облече.

Лусана беше нисък и жилав и имаше малко по-светла кожа от другите мъже в армията от африканци, която командваше. „Американски тен“, подхвърляха те зад гърба му. Но никое от подмятанията за цвета на кожата му или за безцеремонното му държане не беше изричано с неуважение. Подчинените му благоговееха пред него. Той излъчваше онази увереност, присъща на повечето млади борци лека категория в началото на кариерата си, увереност, граничеща с арогантност според някои. Той хвърли още един поглед върху Фелиша, въздъхна и тръгна за болницата.

Китайският лекар изрази песимизъм.

— Куршумът е влязъл отзад, разкъсал е половината от единия му бял дроб, натрошил е едно ребро и е излязъл от лявата страна на гръдния кош. Цяло чудо е, че е все още жив.

— В състояние ли е да говори?

— Да, но всяка дума изсмуква силите му.

— Още колко…

— … му остават да живее ли?

Лусана кимна.

— Маркус Сомала е невероятно здрав физически — отвърна докторът. — Но се съмнявам, че ще издържи до края на деня.

— Може ли да му дадете нещо стимулиращо за сетивата му, дори то да трае няколко минути?

Докторът се замисли.

— Предполагам, че ускоряването на неизбежното няма да е от значение. — Той се обърна и тихо даде нареждане на сестрата, която веднага след това излезе от стаята.

Лусана сведе поглед към Сомала. Лицето на секционния водач беше изпито, гърдите му се надигаха едва забележимо с конвулсивни вдишвания. Пластмасови тръбички се спускаха от стойка над леглото му и влизаха в носа и под кожата на ръцете му. Широка превръзка покриваше гърдите му.

Сестрата се върна и внимателно подаде на лекаря спринцовка. Той заби иглата под кожата и бавно впръска течността. След малко клепките на Сомала трепнаха, той полуотвори очи и изстена.

Лусана безмълвно направи знак на лекаря и сестрата да излязат от стаята.

След като вратата се затвори след тях, той се наведе над леглото.

— Сомала, аз съм Хирам Лусана. Разбираш ли ме?

Шепнещият глас на Сомала прозвуча дрезгаво, но с нотка на вълнение.

— Не виждам добре, мой генерале. Наистина ли сте вие?

Лусана взе ръката му и здраво я стисна.

— Да, мой храбри боецо. Дойдох да чуя рапорта ти.

Мъжът на леглото се усмихна едва-едва, после в очите му се появи натрапчив питащ израз.

— Защо… защо не повярвахте в мен, мой генерале?

— Не съм ти повярвал ли?

— Защо не ми казахте, че изпращате мъже да нападнат фермата на Фокс?

Лусана остана като гръмнат.

— Опиши ми какво си видял. Опиши ми всичко. Нищо не пропускай.

Двайсет минути по-късно, изтощен от усилието, Маркус Сомала отново изпадна в безсъзнание. По пладне беше вече мъртъв.