Клайв Къслър
Виксън 03 (5)

4.

Харви Долан, главен инспектор по поддръжката в областното управление по въздушен транспорт към ФАА, вдигна очилата си към светлината и като не видя да са зацапани, ги намести на носа си, който имаше форма на пирамида.

— Значи казвате, че сте ги намерили в планината.

— Да, на около петдесет километра северозападно от Ледвил, в планинската верига Съуач — уточни Пит. Той почти викаше, за да бъде чут сред грохота на високоповдигача, който в този момент вкарваше през широко отворените огромни врати свалените от джипа носов колесник и кислородна бутилка в хангара за инспекции на ФАА.

— Само това не ми е достатъчно.

— И все пак вие можете да предположите нещо по-обосновано.

Долан сви рамене в знак на колебание.

— То е все едно полицай да намери на улицата малко дете, което се е загубило. Вижда го, че има две ръце, два крака и че е на възраст около две години, вижда с какво е облечено и откъде са купени дрешките му. Детето му казва малкото си име, но не знае нито фамилията си, нито адреса, нито телефонния си номер. Ние сме в същото положение, в каквото е полицаят, господин Пит.

— Бихте ли превели вашия аналогичен случай на езика на фактологията? — усмихна се Пит.

— Моля, вижте — каза Долан с тон на професионалист, извади от малкото джобче на сакото си химикалка и я размаха като показалка. — Пред нас е носов колесник на самолет, самолет, който тежи някъде около трийсет — трийсет и пет хиляди килограма. Това е турбовитлов самолет, тъй като протекторите му не са предназначени за същото напрежение при кацане, на което са подложени протекторите на високоскоростните реактивни самолети. Освен това стойката е от типа, който се произвеждаше до петдесетте години. Следователно възрастта й е между трийсет и четирийсет и пет години. Протекторите са произведени от „Гудиър“, а колесникът е на „Рантул енджиниъринг“ от Чикаго. За съжаление обаче това е твърде малко, за да кажа къде е произведен самолетът и кой е неговият собственик.

— Значи всичко свършва дотук — заключи Пит.

— Много бързо се предавате — каза Долан. — Ето, на стойката виждам ясно четлив сериен номер. Ако можем да определим за какъв тип въздухоплавателно средство е бил предназначен моделът на точно този колесник, чрез серийния номер ще стане много просто да стигнем до производителя и да установим самолета майка.

— Както го казвате, звучи много лесно.

— Имате ли други части?

— Не, само тези намерих.

— Как решихте да ги докарате тук?

— Мина ми през ума, че ако някой може да ги разпознае, то това ще е федералната авиационна администрация.

— За да ни поставите в затруднено положение, а? — усмихна се Долан.

— Нямах никаква зла умисъл — отвърна му Пит също с усмивка.

— Както казах — продължи Долан, — това не ми е достатъчно, но човек никога не знае, може и да извадим късмет.

Той направи знак на оператора на високоповдигача да спре на едно място, оградено с червен кръг на циментовия под. Мъжът кимна и започна да смъква товарната поставка, съдържаща самолетните части. После върна високоповдигача назад, направи деветдесетградусов завой надясно и с грохот продължи към другия ъгъл на хангара.

Долан вдигна кислородната бутилка, завъртя я в ръцете си като познавач, който се възхищава на гръцка ваза, после я остави обратно на земята.

— Няма начин да проследим данните й — отсече той категорично. — Стандартизирани бутилки като тази все още се произвеждат поне за двайсет различни модела самолети.

Долан започна да се вживява в задачата си. Той коленичи и огледа всеки квадратен сантиметър на колесника. В един момент Пит му помогна да го извъртят в друго положение. Минаха пет минути, през които Долан не отрони дума.

Накрая Пит наруши мълчанието.

— Говори ли ви нещо тази част?

— И то много. — Долан се изправи. — Но за съжаление отговорът няма да е достатъчен за джакпот.

— Явно, че шансовете са на страната на поговорката за зеления хайвер — каза Пит. — Мисля, че нямам право да ви създавам повече грижи.

— Глупости! — възрази Долан. — Нали за това ми се плаща. ФАА има десетки картотекирани изчезнали самолети, чиято съдба и до днес не е изяснена. Всеки път, когато имаме възможност да възобновим приключен случай, ние се нахвърляме на него.

— Тогава как ще постъпим, за да установим производството на самолета?

— Обикновено повиквам специалисти по проучвателните работи от инженерния ни отдел. Но сега смятам да действам подмолно и да опитам по кратката процедура. Фил Девайн, началник по поддръжката в „Юнайтед еърлайнс“, е жива енциклопедия. Ако някой може да ни каже нещо от пръв поглед, това е той.

— Толкова ли е добър? — попита Пит.

— Толкова е добър — потвърди Долан с усмивка, — уверявам ви.

* * *

— Не те бива за фотограф. Осветлението ти е ужасно.

От устните на Фил Девайн висеше цигара без филтър, докато разглеждаше направените от Долан полароидни снимки на носовия колесник. Девайн имаше бавен, малко превзет носов говор.

— Не съм тук, за да оценяваш художественото ми изпълнение — каза Долан. — Можеш ли да определиш от какъв самолет е този колесник, или не?

— Изглежда ми смътно познат, като от стар В-двайсет и девет.

— Това не ми е достатъчно.

— Какво очакваш да ти кажа от купчина неясни снимки, абсолютно и неопровержимо разпознаване ли?

— Да, надявах се на нещо такова — отвърна невъзмутимо Долан.

Пит се запита дали няма да се наложи да става съдия по борба. Девайн прочете израза на притеснение в погледа му.

— Бъдете спокоен, господин Пит — усмихна му се той. — Харви и аз си имаме установено правило: никога не се държим любезно един към друг в работно време. Но щом часовникът удари пет часа, ние преустановяваме спречкванията си и отиваме да му ударим по някоя и друга бира.

— Които обикновено аз плащам — вметна сухо Долан.

— Вие, които сте на държавна работа, сте в по-благоприятно положение и можете да работите на две места — не му остана длъжен Девайн.

— Във връзка с колесника… — подхвана тихо Пит.

— А, да, мисля, че може да стигна до нещо. — Девайн се надигна тежко иззад бюрото си и отвори един шкаф, пълен от горе до долу с дебели книги. — Това са стари наръчници по поддръжка на самолети — поясни той. — Аз съм може би единственият перко в търговската авиация, който се придържа към тях — и се пресегна направо към едно томче, затиснато между камарата от книги. Извади го и започна да разлиства страниците. След малко намери онова, което му трябваше, и подаде разтворената книга над бюрото. — Това дали ще ви е достатъчно?

Пит и Долан се наведоха напред и се вгледаха в старомодното графично изображение на носов колесник.

— Отливките, съставните части и размерите му — Долан потупа страницата с пръст — са абсолютно същите.

— От какъв самолет е?

— Стратокрайцер „Боинг“ — отвърна Девайн. — Всъщност не бях твърде далеч, като предположих, че е от В-двайсет и девет. Конструкцията на стратокрайцера е заимствана от тази на бомбардировач. Вариантът на Военновъздушните сили е С-деветдесет и седем.

Пит прелисти няколко страници напред и попадна на снимка на самолет в полет. Беше странен на вид самолет. Двупалубният му фюзелаж имаше очертанията на кит с двоен корем.

— Помня, че съм виждал такива самолети в детството си — каза той. — „Пан американ“ ги използваше.

— Както и „Юнайтед“ — добави Девайн. — С тях сме летели до Хаваите. Страшно хубави самолети са.

— И сега какво? — обърна се Пит към Долан.

— Сега ще изпратя серийния номер на колесника до „Боинг“ в Сиатъл заедно с молба да го сравнят със самолета майка. Ще се обадя също така и на Националния комитет по безопасност на транспорта във Вашингтон, където ще ми кажат дали имат самолет, изчезнал над континенталната част на Съединените щати.

— И ако се окаже, че има такъв?

— ФАА ще предприеме официално разследване на загадката — поясни Долан. — А после ще видим какво ще излезе.