Клайв Къслър
Виксън 03 (36)

35.

Де Ваал въртеше цигара между тънките си пръсти.

— Как мислиш, дали Фокс ще спази графика си?

— Един от оперативните ми сътрудници съобщи, че той пришпорва работниците на кораба като садист — отвърна Зееглер. — Затова си мисля, че капитанът ще предприеме операция „Дива роза“ в определеното време.

— А чернокожият му екипаж?

— Те са под засилена охрана на борда на товарен кораб, закотвен край един отдалечен остров от Азорските. — Зееглер седна срещу Де Ваал, преди да продължи: — Когато всичко е готово, екипажът ще бъде прехвърлен тайно в кораба на Фокс.

— Те ще знаят ли какво да правят, като се качат на борда?

— Бяха извършени тренировки с кукли в естествен ръст на товарния кораб. Всеки от екипажа знае какво да прави, след като Фокс хвърли котвените въжета.

— Какво им е казано на мъжете?

— Че са наети да поемат кораба за морски учения и оръдейна практика преди отплаването му за Кейптаун.

Де Ваал остана замислен за известно време.

— Жалко, че Лусана не е наш пътник.

— Такава възможност съществува — отбеляза Зееглер.

Де Ваал го погледна учуден.

— Сериозно ли говориш?

— Моите източници ме уведомиха, че той е заминал за Щатите. Да го проследим през Африка и да знаем предварително какъв е графикът на пътуванията му е почти невъзможно. Той може да се измъкне тихомълком от континента, но не може да се промъкне обратно, без да бъде забелязан. Когато напусне Щатите, аз ще го причакам тук.

— Отвличане. — Де Ваал изрече думата бавно, наслаждавайки се на сричките.