Клайв Къслър
Виксън 03 (52)

51.

Докато Пит караше в дъжда, Джарвис изглеждаше като хипнотизиран от ритмичното движение на чистачките на предното стъкло. Най-накрая фокусира погледа си и посочи към пътя напред.

— Май следващият град е Лексингтън парк.

— Да, след шест километра — уточни Пит, без да извръща глава.

— Преди него има денонощна бензиностанция — продължи Джарвис. — Спрете там, за да използвам обществения телефон.

Минути по-късно фаровете на колата осветиха табелата на Лексингтън парк. След около километър зад завоя изникна ярко осветена бензиностанция със сервиз. Пит отби по алеята и спря пред телефонна кабина.

Обслужващият бензиностанцията седеше вътре на топло и сухо, вдигнал крака върху стара нафтова печка. Той остави настрана списанието, което четеше, и отправи подозрителен поглед през мокрите прозорци към Пит и Джарвис. После, като установи, че не се държат като бандити, възобнови четенето си. Светлината в телефонната кабина угасна, след като Джарвис излезе от нея и притича да се прибере отново в колата.

— Някакви пресни новини? — попита го Пит.

Джарвис кимна.

— Моите хора са открили доста обезсърчаваща информация.

— Лошите вести и противното време вървят ръка за ръка — подметна Пит.

— „Айова“ бил изваден от списъците на военноморския флот и продаден на търг. Спечелилият търга е някаква корпорация „Уолвис бей инвестмънт“.

— Не съм чувал за нея.

— Корпорацията е подставена финансова фирма, зад която стои Африканската революционна армия.

Пит отби леко встрани, за да заобиколи дълбока дупка на пътя.

— Възможно ли е Лусана да е дръпнал черджето изпод въздушната кула на южноафриканския министър на отбраната, като е дал по-висока цена за кораба?

— Съмнявам се — отвърна Джарвис и потръпвайки от студ, сложи ръце над топлия въздух, излизащ от вентилационните отвори на арматурното табло. — Убеден съм, че именно южноафриканският министър на отбраната е купил „Айова“ чрез подставената корпорация „Уолвис бей инвестмънт“.

— Май не смятате Лусана за много умен.

— Той просто няма как да научи за това — отвърна Джарвис. — Обща практика е имената на участниците в търговете да се държат в тайна.

— Господи! — смънка Пит. — Продадени са бойните глави от „Фаланкс армс“ на АРА…

— Опасявам се, че ако се разровим малко повече — заговори с напрегнат глас Джарвис, — ще открием, че Лусана и АРА нямат нищо общо с тази работа.

— Това там, право напред, е кораборемонтната работилница на „Форбс“ — каза Пит.

Стигнаха до висока телена ограда, която минаваше покрай пътя. Пит спря пред опънато пред портала въже. Никакъв кораб не се виждаше от гъстата водна завеса, дори дерик-крановете се губеха в тъмнината. Миг преди Пит да смъкне стъклото на прозореца си, пазачът вече се беше приближил откъм неговата страна.

— Какво обичате, господа? — попита той любезно.

Джарвис се наведе над Пит и показа служебната си карта.

— Идваме да проверим дали „Айова“ е все още в работилницата.

— Мога да ви уверя, сър, че той се намира на дока. От шест месеца го преоборудват.

Пит и Джарвис си размениха тревожни погледи при думата „преоборудват“.

— Имам заповед да не пускам никого без пропуск или придружител от управата на компанията — продължи пазачът. — Съжалявам, но ще трябва да почакате до утре сутринта, за да отидете до кораба.

Лицето на Джарвис пламна от гняв. Тъкмо отвори уста да започне да обяснява, когато друга кола спря до тях и от нея слезе мъж, облечен със смокинг.

— Проблеми ли има, О’Шей? — попита той.

— Тези господа искат да влязат в работилницата — отвърна пазачът, — но нямат пропуски.

Джарвис слезе от колата и тръгна към непознатия.

— Името ми е Джарвис и съм директор на Управлението за национална сигурност. Приятелят ми се казва Дърк Пит и работи в НЮМА. От съществена важност е да извършим инспекция на „Айова“.

— В три часа сутринта?! — почуди се мъжът, като гледаше служебната карта. После се обърна към пазача. — Всичко е наред, пусни ги да влязат. — Той се обърна отново с лице към Джарвис. — Може да се объркате по пътя за дока, затова ще ви придружа. Между другото да ви се представя: аз съм Мец, Лу Мец, началник на кораборемонтната работилница.

Мец се върна до колата си и каза нещо на жената на пътническата седалка.

— Това е съпругата ми — поясни той, докато сядаше на задната седалка зад Пит. — Днес празнувахме годишнина от сватбата ни и на път за вкъщи реших да се отбия тук, за да взема едни хелиографни копия.

О’Шей откачи въжената бариера и я пусна на мократа земя. Направи знак на Пит да почака и провря глава през прозореца му.

— Господин Мец, ако видите шофьора на автобуса, попитайте го защо се бави, та не си тръгва.

— Шофьор на автобус ли? — не скри изненадата си Мец.

— Ами да, мина оттук към седем часа вечерта, натоварен с близо седемдесет чернокожи момчета. Отиваха към „Айова“.

— И ти си ги пуснал? — удиви се Мец.

— Всички бяха с редовни пропуски, включително шофьора на товарния камион, който ги следваше.

— Фокс! — кипна Мец. — Какво ли е наумил пък сега този шотландец!

Пит включи на скорост и навлезе в двора на работилницата.

— Кой е този Фокс?

— Капитан Патрик Маккензи Фокс — поясни Мец. — Пенсионер от Военноморските сили. Не крие факта, че някаква банда терористи го е наела да преоборудва кораба. Същински костелив орех е този човек.

Джарвис се обърна към Мец.

— В какъв смисъл?

— Фокс накара мен и бригадата ми да свалим напречните прегради и да направим подобрение на външния вид на кораба. Настоя почти да го оголим отвътре и да заменим половината надстройка с дървени плоскости.

— „Айова“ изобщо не е бил проектиран да плава като тапа — отбеляза Пит. — Ако се променят драстично плавателността му и центровете на тежестта му, още при първата буря ще се прекатури.

— На мен ли го казвате! — измърмори Мец. — Месеци наред спорих с него, но той е безподобен инат. Накара ме дори да сваля двата превъзходни двигателя на „Дженерал мотърс“ и да запечатам валовете им. — Той млъкна и потупа Пит по рамото. — Завийте надясно след онази купчина стоманени листове и като стигнете релсите за дерик-крановете, наляво.

Температурата беше паднала и дъждът падаше като ледена завеса. В светлината на фаровете изпъкнаха две огромни тъмни очертания във вид на кутии.

— Ето ги автобусът и камионът — каза Пит и паркира колата, но остави двигателя да работи и фаровете запалени.

— Не виждам шофьорите — обади се Джарвис.

Пит взе джобно фенерче от джоба на вратата си и слезе от колата. Джарвис го последва, а Мец изчезна в нощта, без да каже дума. Пит насочи светлинния лъч през прозорците на автобуса, после към камиона. И двете превозни средства бяха празни.

Пит и Джарвис ги заобиколиха и видяха, че Мец стои като вцепенен на място с ръце, стиснати в юмруци и прибрани до тялото. Смокингът му беше станал вир-вода, косата му бе полепнала по лицето. Мъжът имаше вид на изваден от водата удавник.

— Къде е „Айова“?

Мец гневно размаха юмруци в нощта.

— Мръсен подлец!

— Кой?

— Проклетият шотландец е отплавал с кораба!

— Господи, сигурен ли сте?

Лицето и гласът на Мец издаваха ярост и отчаяние.

— Много добре помня мястото на бойния кораб. Той стоеше закотвен тук по време на преоборудването му. — Изведнъж видя нещо и се втурна към ръба на дока. — Боже мой! Вижте! Въжетата са все още привързани за кнехтите. Идиотите му с идиоти са изхвърлили вързалата от кораба. Сякаш нямат намерение да го закотвят отново.

Джарвис се наведе и огледа дебелите въжета, които се губеха в дълбините на мастиленочерната вода.

— Грешката е моя. Престъпно нехайство от моя страна, че не бях по-прозорлив.

— Все още не сме сигурни дали ще извършат нападение — каза Пит.

Джарвис поклати глава.

— Точно това ще направят, можете да бъдете сигурни в това. — Той уморено се облегна на един бетонен пилот. — Ех, да ни бяха дали дата и мишена.

— Датата е известна отдавна — каза Пит.

Джарвис го изгледа учудено.

— Нали казахте, че замисълът на нападението е да се предизвика съчувствие към южноафриканските бели и да се провокира американски гняв срещу чернокожите революционери — продължи Пит. — Какъв по-подходящ ден от днешния?

— Сега е пет минути след полунощ, вече е сряда сутринта. — Гласът на Джарвис беше напрегнат. — Какво му е по-специалното на днешния ден?

— Организаторите на операция „Дива роза“ имат съвършено чувство за времето — отвърна Пит със сух ироничен глас. — Днес е седми декември, годишнина от нападението над Пърл Харбър.