Клайв Къслър
Виксън 03 (37)

36.

Презокеанският въздушен лайнер БЕЗА-Мозамбик отби от главната писта по една рядко използвана пътека за рулиране и наклони нос, когато пилотът натисна спирачките. Пътническата врата се отвори и един от носачите, облечен в бял комбинезон и червена бейзболна шапка, излезе от вечерния мрак и подпря алуминиева стълба на фюзелажа. Една фигура спря в светлината, струяща от вътрешността на самолета, подаде голям куфар на мъжа на земята и слезе по стълбата. После вратата се затвори и стълбата бе махната. Двигателите нададоха отново вой и машината продължи към терминала на международното летище „Дълес“.

Нито дума не бе разменена, когато носачът подаде на чужденеца комплект работен комбинезон, който той бързо нахлузи. Двамата мъже се качиха на малък електрокар с четири празни платформи за багаж и поеха към хангара за поддръжка на самолетите в отдалечения край на летищния район. След няколкоминутно промъкване между паркираните самолети електрокарът се насочи към ярко осветен портал. Един пазач подаде глава през прозорчето и им махна да минават. Носачът му помаха в отговор и продължи към служебния паркинг, където спря до голяма тъмносиня лимузина, чиято врата шофьорът държеше отворена. Пак тъй безмълвно мъжът от самолета влезе вътре и седна на задната седалка. Шофьорът взе куфара му и го сложи в багажника. Носачът пое обратно с празния електрокар към товарния терминал.

Едва когато автомобилът навлезе в покрайнините на Джорджтаун, Лусана се отпусна и свали белия комбинезон. В минали години той щеше да влезе в Щатите като всеки друг пътник, идващ отвъд океана. Но това беше времето, преди Южноафриканските въоръжени сили да го вземат на сериозно. Страховете на Лусана от убийство не бяха безпочвени. С чувство на облекчение видя как шофьорът спира пред къща, чиито прозорци на долния етаж светеха. Най-сетне някой си беше у дома.

Шофьорът занесе куфара му до входната врата и тихомълком си тръгна. През отворените прозорци долиташе говор от телевизор. Лусана натисна звънеца.

Външната лампа светна и познат глас попита отвътре:

— Кой е?

Той се измести под светлината, за да се вижда лицето му, и отвърна:

— Аз съм, Фелиша.

— Хирам? — в гласа прозвуча изненада.

— Да.

Вратата бавно се отвори, Фелиша беше облечена в прозрачна и сексапилна блуза и дълга пола от меко жарсе, красиво преплетена лента украсяваше главата й. Тя стоеше неподвижно и изчакваше да срещне погледа му. Искаше й се да каже нещо смислено, но умът й като че ли се изпразни. Промълви само:

— Влез.

Той прекрачи прага и остави куфара си на пода с думите:

— Помислих, че може да си тук.

Изненадата в тъмните й очи бързо се замени с хладнокръвие.

— Идваш тъкмо навреме. Току-що се върнах от Холивуд. Записах нов албум и бях на прослушване за роля в телевизионен сериал.

— Радвам се да чуя, че при теб всичко е наред.

Тя го погледна право в лицето.

— Не биваше да ме отпращаш с Фредерик.

— Ако това ще те утеши донякъде, знай, че често съжалявам за прибързаното си решение.

— Мога да се върна с теб в Африка.

Той поклати глава.

— Някой ден, може би, но не сега. Ти си по-нужна за каузата ни тук.

Двамата се обърнаха едновременно, когато чуха стъпките на Фредерик Дагът да се приближават откъм дневната. Беше облечен с халат от лек плат с индийски мотиви.

— Боже мой, генерал Лусана! Значи наистина съм познал гласа ви. — Той погледна към куфара и леко се намръщи. — Никой не ни предупреди за пристигането ви. Да не би да се е случило нещо?

Лусана се усмихна кисело.

— Светът не е безопасен за революционери. Реших, че ще е по-целесъобразно да се върна в Страната на свободата възможно най-конспиративно.

— Но как… авиолиниите… граничните власти… все някой трябва да е съобщил за пристигането ви.

Лусана поклати глава.

— Пътувах в пилотската кабина. Беше уредено да сляза от самолета и да заобиколя терминала „Дълес“.

— Нашите закони не допускат незаконното влизане в страната.

— Какво толкова, аз съм американски гражданин все пак!

Изражението на Дагът се смекчи. Той постави ръка върху рамото на Лусана.

— Ако се вдигне шум, моите хора ще имат грижата да оправят нещата. Но вие сте тук и сега само това е от значение.

— Но защо си прибягнал до този начин? — попита Фелиша.

— Имам основателна причина. — Гласът на Лусана прозвуча подчертано студен. — Моите разузнавачи са разкрили една доста смущаваща информация, която може да постави в крайно неудобно положение южноафриканското правителство на малцинството.

— Това е сериозно твърдение — каза Дагът.

— Не, това е сериозна заплаха — отвърна троснато Лусана.

В очите на Дагът се появи смесица от смут и любопитство. Той кимна към гостната.

— Да идем да седнем, генерале. Имаме много неща да си кажем.

 

 

— Всеки път, когато те видя, все едно, че виждам твоя стара снимка — изобщо не се променяш.

Фелиша също погледна Лорън с възхищение.

— Ласкателство от жена си е истинско ласкателство — отбеляза тя, разклащайки лениво леда в питието си. — Удивително е, като си помислиш как времето лети. Откога не сме се виждали… три години, четири?

— От приема по случай встъпването в длъжност на президента.

— О, да, спомних си — усмихна се Фелиша. — След това отидохме да поплуваме в реката. Ти беше с един висок наконтен мъж с тъжно лице и очи като на кокер шпаньол.

— Конгресменът Луис Карнади. Претърпя поражение на следващите избори.

— Горкият Луис! — Фелиша запали цигара. — Моето гадже беше Хирам Лусана.

— Знам.

— Разделихме се преди месец в Африка — продължи Фелиша, сякаш Лорън не беше казала нищо. — Питам се дали животът ми не се състои в това да хуквам след всяка либерална кауза, която излезе на сцената, и да се хващам с всеки бабаит, който обещава да спаси човешката раса.

Лорън направи знак на сервитьора да повтори поръчката им.

— Не можеш да се обвиняваш за това, че вярваш в хората.

— Всичките ми усилия са напразни. Към всяка кампания за каузата, към която се присъединя, все се издънвам в нещо.

— Не искам да любопитствам, но между теб и Лусана имаше ли някакви различия от личен характер или само политически?

— Чисто от личен характер — отвърна Фелиша и почувства стягане в гърдите при мисълта, че Лорън се върти около стръвта. — Аз вече не съм нищо за него. Единствената му любов е неговата борба. Отначало си мислех, че дълбоко в себе си изпитва чувства към мен, но колкото повече се увличаше в борбата, толкова повече се отдалечаваше от мен. Сега си давам сметка, че той е взел всичко, което е искал от мен. Сякаш съм била заменима като някой от войниците му, паднал на бойното поле.

Лорън забеляза, че в очите на Фелиша напират сълзи.

— Сигурно много го мрази.

Фелиша я погледна изненадана.

— Да мразя Хирам? О, не, не си ме разбрала. Всъщност аз постъпих нечестно с него. Позволих на личните си желания да застанат между нас. Трябваше да бъда търпелива. Може би когато спечели войната си, целяща да даде управлението на Южна Африка в ръцете на мнозинството от чернокожи, той ще погледне на мен с други очи.

— На твое място не бих чакала със затаен дъх. Знам историята му. Лусана използва хората така, както всички ние използваме пастата за зъби. Той ги изстисква докрай и ги захвърля.

На челото на Фелиша се появи дълбока бръчка.

— Ти виждаш у Хирам само онова, което искаш да видиш. Но добрите му качества надделяват над лошите.

Лорън въздъхна и се облегна назад, когато сервитьорът донесе поръчката им.

— Не е хубаво стари приятелки да стигат до спор, след като не са се виждали отдавна — каза тя с мек тон. — Хайде да сменим темата.

— Дадено — прие Фелиша и изражението й се промени. — Кажи ми нещо за себе си, Лорън. Има ли мъж в живота ти?

— Двама в момента.

Фелиша се разсмя.

— Клюката във Вашингтон е общоизвестна: единият е Фил Сойър, секретарят на президентския пресцентър. А другият кой е?

— Той е директор в НЮМА. Казва се Дърк Пит.

— На кого от двамата гледаш сериозно?

— Фил е от типа мъже за брак — лоялен, предан, издига те на пиедестал и иска да бъдеш майка на децата му.

Фелиша направи гримаса.

— Изглежда ми много скучен човек. А въпросният Пит?

— Дърк ли? От него лъха животинска сила. Той не поставя никакви изисквания. Идва и си отива като уличен котарак. Никоя жена не може да притежава Дърк и въпреки това той винаги е до теб, когато имаш нужда от него. Той е любовникът, който те възбужда до полуда, но не е човек, с когото можеш да остарееш.

— Този вече е мой тип. Прати ми го, когато връзката ви се разпадне. — Фелиша отпи от чашата си. — Сигурно ти е много трудно да поддържаш политическа неопетненост пред избирателите си с по един любовник от двете ти страни.

Бузите на Лорън пламнаха.

— Трудно е настина — призна тя. — Никога не съм умеела да се справям с интриги.

— Би трябвало да не ти пука какво говорят хората. В днешно време повечето жени го правят.

— Но повечето жени не са членове на Конгреса.

— Отново старият двоен стандарт. Членовете на Конгреса могат да правят каквото си искат, стига това да не е за сметка на служебните им разходи.

— Тъжно, но истина. А в моя случай аз представлявам район, който е дълбоко провинциален. Избирателите ми все още спазват старите традиции и вярват в единайсетте Божи заповеди.

— Каква е единайсетата?

— Твоята представителка в Конгреса да не си развява байрака, ако иска да спечели в следващите избори.

— Къде се срещате с Пит?

— Не мога да си позволя различни мъже да напускат апартамента ми сутрин и да се сблъскват с млекаря, затова се срещаме или в неговото жилище, или отиваме в някой малък извънградски хотел.

— Звучи ми като запознанство на автобусна спирка.

— Нали ти казах, трудно е.

— Мисля, че мога да премахна всичките ти затруднения.

Лорън я погледна учудено.

— Как?

Фелиша бръкна в чантата си, извади един ключ и го напъха в ръката на Лорън.

— Ето, вземи го. Адресът е залепен на него.

— Какъв е този ключ?

— Държа една квартира под наем в Арлингтън. Твоя е всеки път, когато имаш нужда.

— Ами ти? Няма да те карам да излизаш веднага щом ти се обадя.

— Няма да ти се налага — усмихна се Фелиша. — Аз гостувам на един денди в другия край на града. И без повече възражения, ясно?

Лорън огледа ключа.

— Божичко, чувствам се като проститутка.

Фелиша обгърна с пръсти стискащата ключа ръка на Лорън.

— Ако си мислиш, че той те изпълва с гъделичкащото чувство за неприличие, почакай да видиш спалнята на горния етаж.