Клайв Къслър
Виксън 03 (24)

23.

Лъчите на слънцето в късния следобед пропълзяха върху парапета на балкона и огряха отпуснатото тяло, излежало се пред един от най-скъпите апартаменти на хотел „Ню Стенли“ в Найроби, Кения.

Фелиша Колинс беше със сутиен в ярки цветове и подходяща към него конгоанска пола над долната половина на банския си костюм. Тя се обърна на една страна, запали цигара и се размисли над действията си през последните няколко дни. В течение на годините беше спала с много мъже. Този факт не я безпокоеше. За първи път й се бе случило с шестнайсетгодишния й братовчед, когато тя беше четиринайсетгодишна. След време това преживяване избледня. Оттогава до двайсетгодишната си възраст беше имала най-малко десет мъже. Отдавна беше забравила имената на повечето от тях, а лицата им си спомняше съвсем смътно.

Любовниците, които идваха и си отиваха от леглото й през годините, когато тя пробиваше като амбициозна вокалистка, бяха директори на звукозаписни студиа, дисководещи, музиканти и композитори. Повечето й помагаха по някакъв начин да върви към върха. С внезапен успех дойде Холивуд и изцяло нов бурен и охолен живот.

Лица! Колко странно, размишляваше тя, че не можеше да си спомни чертите им, а споменът за спалните и техните мебели й беше все още толкова ярък. Удобните матраци, шарките на тапетите, обзавеждането на баните се бяха врязали в съзнанието й наред дори с различните украси по таваните.

Както за повечето жени, и за Фелиша сексът не стоеше на първо място сред другите начини на забавление. Напротив, безброй пъти й се е искало да се свие сама в леглото с някой хубав роман. Вече и лицето на Хирам Лусана започваше да избледнява като лицата на всички предишни нейни мъже.

Отначало тя презираше Дагът, презираше самата мисъл, че успяваше да я възбужда. Беше го обиждала при всяка възможност, която й се удадеше, а той оставаше неизменно любезен с нея. Нищо, което кажеше или направеше, не го ядосваше. Господи, как я влудяваше това! Едва ли не предпочиташе да се държи с нея като с робиня, за да може да оправдае омразата си, но не ставаше така. Фредерик Дагът беше прекалено хитър. Действаше с нея внимателно и предпазливо като рибар, сигурен, че е уловил рекордно едра риба с въдицата си.

Вратата на балкона се отвори и Дагът прекрачи прага. Фелиша седна и свали слънчевите си очила, когато сянката му падна върху тялото й.

— Дремеше ли?

Тя му се усмихна.

— Не, просто си мечтаех.

— Започва да захладнява. Не е лошо да се прибереш вътре.

Той я хвана за ръка и я издърпа да стане. Тя го погледна лукаво за миг, разкопча сутиена на банския си и притисна голата си гръд в него.

— Все още има време да се полюбим преди вечеря.

И двамата знаеха, че това е закачка. Откакто си тръгнаха заедно от лагера на Лусана, тя откликваше на сексуалните му манипулации с цялата страст на робот. За първи път й се случваше да играе такава роля.

— Защо?

Изразителните й кафяви очи се заковаха в неговите.

— Какво защо?

— Защо напусна Лусана и дойде с мен? Аз не съм мъж, чийто външен вид взима ума на жените. От четирийсет години насам гледам всеки ден грозното си лице в огледалото и не се залъгвам, че изглеждам като филмова звезда. Не бива да се държиш като разменна крава, Фелиша. Не си била собственост на Лусана, не си и моя собственост и предполагам, че няма да бъдеш собственост на никой мъж, който те пожелае. Можеше да кажеш и на двама ни с Лусана да вървим по дяволите, а ти тръгна с мен доброволно, прекалено доброволно. Защо?

Тя почувства, че стомахът й се свива, когато ноздрите й доловиха силната му мъжка миризма и обгърна с длани лицето му.

— Предполагам, че съм скочила от леглото на Хирам в твоето просто за да докажа, че щом той няма нужда от мен, аз мога лесно да се справям и без него.

— Съвършено човешка реакция.

Тя го целуна по бузата.

— Прости ми, Фредерик. В известен смисъл двамата с Хирам те използвахме, той — за да те спечели да съдействаш за подкрепата от страна на Конгреса, аз — за да го накарам по ученически да ревнува.

Дагът се усмихна.

— За първи път в живота си мога да кажа, че съм щастлив, задето някой се възползва от мен.

Тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята. Докато умело го разсъбличаше, каза с нисък глас:

— Този път ще ти покажа истинската Фелиша Колинс.

Беше доста след осем часа, когато двамата се отделиха един от друг. Тя се оказа далеч по-издръжлива, отколкото Дагът си бе представял. Страстта й беше непресъхваща. Той полежа известно време в леглото, заслушан в тананикането й под душа. После уморено стана, навлече късо кимоно и седна зад бюрото, за да сложи в ред разхвърляните върху него важни документи.

Фелиша зашляпа боса от банята и си облече рокля на червени и бели широки райета. Хареса външността си, отразена във високото колкото човешки ръст огледало. Имаше стройна и силна фигура; жизнеността, която струеше от гъвкавите й мускули, бе заличила напрежението в тях от буйната страст в ранната вечер. Трийсет и две годишна и все още неимоверно съблазнителна, заключи тя за себе си. Все още й оставаха цели няколко години, преди да позволи на импресариото й да започне да приема роли на матрона за нея, освен, разбира се, ако някой продуцент не й предложи вълнуващ сценарий и солиден процент от печалбата.

— Мислиш ли, че той ще победи? — прекъсна мечтанията й Дагът.

— Моля?

— Попитах дали мислиш, че Лусана може да победи Южноафриканските въоръжени сили.

— Едва ли аз съм тази, която е способна да направи валидно предвиждане за изхода от революцията — отвърна Фелиша. — Моята роля в АРА е само да намирам нужните финансови средства.

Той се захили.

— Без да споменаваме осигуряването на развлечения за войските, и най-вече за генералите.

— Е, това са допълнителни служебни облаги — разсмя се тя.

— Не ми отговори на въпроса.

Тя поклати глава.

— Дори с армия от един милион мъже Хирам никога не може да се надява да победи белите в съкрушителен дълъг конфликт. Французите и американците загубиха във Виетнам по същата причина, поради която падна и правителството на Родезия. Партизаните, водещи битки под прикритието на гъста джунгла, имат всички предимства. В ущърб на чернокожата кауза обаче осемдесет процента от Южна Африка е безплодна, открита земя, подходяща повече за бронирани сили и въздушни нападения.

— Тогава каква е гледната му точка?

— Хирам разчита на световната подкрепа и на икономически санкции, за да надвие и подчини господстващата бяла класа.

Дагът подпря брадичка върху огромните си длани.

— Той комунист ли е?

Фелиша се засмя, отмятайки глава назад.

— Ами! Хирам направи състояние като капиталист. Той е прекалено обсебен от мисълта как да печели пари, за да прегърне червената идея.

— Тогава как си обясняваш присъствието на виетнамски съветници и безплатно снабдяване от Китай?

— Просто се възползва от тях. Виетнамците са толкова революционно настроени, че с радост са готови да изпратят по въздуха специалисти по партизанска борба в блатата на Флорида, стига някой да ги покани. А колкото до щедростта на китайците, те са готови да целуват всеки задник, само и само да сложат крак върху континента, след като от него бъдат изритани осем отделни африкански нации.

— Той може да се озове върху плаващи пясъци, без да го осъзнава.

— Подценяваш Хирам — каза Фелиша. — Той ще отпрати азиатците в мига, в който те станат безполезни за АРА.

— Лесно е да се каже.

— Той много добре знае какво прави. Бъди сигурен в това. Само след девет месеца Хирам Лусана ще е седнал на мястото на министър-председателя в Кейптаун.

— График ли си е съставил?

— До ден и час.

Дагът бавно събра книжата по бюрото и ги подреди в спретната купчина.

— Приготви си багажа.

Грижливо оскубаните вежди на Фелиша се повдигнаха.

— За Найроби ли заминаваме?

— Не, за Вашингтон.

Властният му тон я изненада.

— Защо трябва да се връщам в Щатите с теб?

— Защото няма какво друго по-добро да правиш. Освен това завръщането ти у дома под ръка с уважаван конгресмен може по-бързо да възстанови предишния ти образ в очите на почитателите ти, помрачен от факта, че си живяла незаконно с известен отявлен революционер.

Фелиша нацупи устни. Но в себе си призна, че Дагът има право. Продажбите на плочите й бяха спаднали, а обажданията на продуцентите се бяха разредили значително. Беше време, бързо заключи тя наум, да се върне в кариерата си отново до върха, до който бе стигнала.

— До половин час ще съм готова — рече тя.

Дагът кимна и се усмихна. Лека възбуда премина през тялото му. Ако, както твърдеше Фелиша, Лусана се окажеше почти сигурният фаворит да стане първият чернокож водач на Южна Африка, Дагът, подкрепяйки една печеливша кауза в Конгреса на САЩ, би могъл да си осигури огромно уважение от страна на колегите и избирателите си. Струваше си да рискува. А ако беше внимателен и подбираше думите и програмите си разумно, той можеше… просто можеше да отправи вече поглед към вицепрезидентството, най-сигурният трамплин към заветната му цел.