Клайв Къслър
Виксън 03 (44)

43.

Беше малко преди залез-слънце, когато Максин Рафърти извърна глава от въжето за простиране и видя Пит да се задава по пътя. Тя продължи работата си и едва когато сложи щипките на последната риза на съпруга си, му помаха за поздрав.

— Господин Пит, колко се радвам да ви видя!

— Здравейте, госпожо Рафърти!

— Лорън в хижата ли е?

— Не, наложи й се да остане във Вашингтон — Пит огледа двора. — А Лий вкъщи ли е?

— Вътре е, оправя мивката в кухнята.

Остър вятър духаше от западната част на планините и на Максин й се стори странно, че Пит беше метнал анорака върху едната си ръка.

— Влизайте направо.

Лий Рафърти седеше край кухненската маса и пилеше част от водопроводна тръба. При влизането на Пит, той вдигна глава.

— Ей, господин Пит? Заповядайте, седнете. Идвате съвсем навреме, тъкмо се канех да отворя бутилка вино от личния си запас.

Пит издърпа един стол.

— И вино ли си произвеждате, освен бира?

— Човек трябва сам да се справя тук, в тази планинска местност — отвърна засмян Лий и посочи късо парче тръба. — Ето това например. Цяло състояние щеше да ми струва, ако бях извикал водопроводчик от Ледвил. Къде-къде е по-евтино сам да си го поправя. Тече от уплътнителния пръстен. И дете може да свърши тази работа.

Рафърти остави ръждясалата тръба върху стар вестник, стана от масата и взе две стъклени чаши и керамична кана от шкафа.

— Исках да поговоря с вас — каза Пит.

— Дадено. — Лий напълни чашите догоре. — Какво ще кажете за онази навалица край езерото? Чух, че били намерили стар самолет. Да не би да е същият, за който се интересувахте?

— Да — отвърна Пит, отпивайки от чашата си, която държеше в лявата ръка, изненадан от приятния вкус на виното. — Именно по тази причина съм тук. Надявам се да ми кажете защо убихте Чарли Смит.

Единствената реакция на Лий беше леко помръдване на едната му посивяла вежда.

— Аз… да съм убил стария Чарли? Какви ги приказвате, по дяволите?

— Спречкване между партньори, решили, че са открили гърне със злато в дълбините на планинско езеро.

Лий изгледа Пит и леко наклони глава.

— Говорите като побъркан човек.

— Последното нещо, което сте очаквали, е някакъв непознат да се появи на прага ви и да започне да разпитва за изчезнал самолет. Вече бяхте направили грешка, че не сте се отървали от бутилката за кислород и носовия колесник. Моите поздравления за артистичните таланти на вас и съпругата ви! Повярвах на театъра ви като лековерен турист. След като си тръгнах оттук, вие сте ме проследили и когато сте ме видели да се гмуркам в езерото, сте бил сигурен, че съм открил самолета и костите на Чарли Смит. Тогава ви е обхванала невъобразима паника и сте извадили Чарли, чиито тленни останки по всяка вероятност сте заровили някъде вдън планината. Защото сте решили, че ако го оставите завързан за ремъците на пода на товарната кабина, шерифът положително е щял да ви свърже с убийството преди три години.

— Без да има труп, нищо не можете да докажете — вметна Лий, запалвайки бавно остатъка от цигарата си.

— В съда това няма да мине — подхвърли нехайно Пит. — Невинен до доказване на противното, да, но случаят е изтъркана класика. Убийство на съсед за собствена облага — това е вашият случай. Да предположим, че започнем от глава първа, в която става дума за един ексцентричен изобретател на име Чарли Смит, който решава да изпробва последното творение на мисълта си — една автоматизирана въдица. При едно от замятанията си тежестите спуснали куката надълбоко и тя се закачила за някакъв предмет. Той започнал да навива кордата и на повърхността се подало нещо. И тогава видял, че това е бутилка за кислород от самолет. Той я вързал и я завлачил с лодката си към брега. Разбира се, най-правилното би било да съобщи на шерифа, но за нещастие Чарли бил любопитен човек и решил първо сам да се увери дали на дъното има самолет. Изнамерил здраво въже и метална рамка и започнал да драгира дъното. Така се натъкнал на счупения носов колесник. Със затвърдени вече подозрения, Чарли надушил сладката миризма на съкровищата и у него се надигнала алчност. Но вместо да постъпи като честен гражданин и да съобщи за откритието си, той се отправил право към Лий Рафърти.

— Защо пък точно при мен?

— Ами като пенсионер от военноморските сили и дълбоководен водолаз вие сте бил на първо място. Осмелявам се да предположа, че водолазните екипировки, които сте използвали, все още се намират в гаража ви. Четирийсет и два метра дълбочина трябва да е било фасулска работа за човек с вашия опит. Странният товар в самолета развихря въображението ви. Какво сте очаквали да има в касетите? Стари атомни бомби може би? Мога да си представя какъв тежък труд е било за вас двамата, мъже по на седемдесет години, да се гмуркате в ледени води и да извадите от дъното на езерото близо хилядакилограмови тежести. Свалям шапка за издръжливостта ви. Надявам се да имам поне половината от физическите ви сили, когато достигна вашата възраст.

— Не беше толкова до издръжливост — усмихна се Лий; той не показваше никакви признаци на страх от Пит. — След като Чарли направи малък взривен заряд, за да разшири дупката на пробития вече фюзелаж, за мен не представляваше никаква трудност да закача въже за касетата, която той после изтегли на брега с автомобила.

— Е, да, с желание всичко се постига — отбеляза Пит и се обърна свойски към възрастния човек: — А после какво, Лий? След като касетата е вече извадена, на теб, бившия военноморски служещ, и на него, бившия специалист по взривяванията, става ясно, че сте се сдобили с плячка, която може да сгрее сърцето на някой адмирал на стар боен кораб. Но каква ли ще е стойността й при днешните цени? Има ли търсене на излязъл от употреба снаряд за морската артилерия за друго, освен за скрап?

Лий Рафърти продължаваше да пили грапавите ръбове на тръбата.

— Доста точно предположение, господин Пит. Не мога да не го призная. Е, не е стопроцентово, но почти толкова. Само че подценихте двама хитри ветерани. Още щом видяхме касетите, разбрахме, че онова, което съдържат, не са бронебойни снаряди. На Чарли му трябваха десет минути, за да разбере, че това са контейнери с отровен газ.

Пит онемя от изненада — двама възрастни мъже се оказаха по-умни от всички тях.

— Как? — попита той кратко.

— На външен вид те приличаха на стандартни боеприпаси за корабна артилерия, но после видяхме, че са направени на принципа на осветителните снаряди. Нали ги знаете — след като достигне предварително зададена височина, парашутът се отваря и тогава малък взривен заряд разцепва главата, възпламенявайки парче фосфор. Само дето дяволската касета е била приспособена да освободи куп малки бомбички, пълни със смъртоносен газ.

— Значи Чарли е решил, че те съдържат газ само като ги е погледнал?

— Той откри и капак на люк за пускане на парашут и така се натъкна на първата следа. После демонтира главата, откачи заряда и надникна вътре.

— Мили боже! — измърмори почти отчаян Пит. — Чарли е отворил бойната глава?!

— Какво толкова? Чарли беше специалист по подривните заряди.

Пит си пое дълбоко въздух и зададе очевидния въпрос.

— Какво направихте с бойните глави?

— Още като ги видях, си рекох: който ги е намерил, негови са.

— Къде са те сега? — попита Пит.

— Продадохме ги.

— Какво? Продали сте ги? На кого?

— На оръжейната корпорация „Фаланкс“ в Нюарк, Ню Джърси. Те купуват и продават оръжие. Свързах се с вицепрезидента — странен тип, който ми приличаше повече на амбулантен търговец на железария, отколкото на търговец на смърт. Казва се Орвил Мейпс. Но както и да е. Той пристигна в Колорадо, огледа снаряда и ни предложи пет хилядарки за всеки един снаряд, който можем да изпратим в склада му. Никакви въпроси не зададе.

— Мога да се досетя какво е последвало — отбеляза Пит. — На Чарли му е станало ясно, че ако тези снаряди бъдат детонирани, той ще бъде отговорен за смъртта на хиляди, а може би и за стотици хиляди души. Докато ти, Лий, си бил по-коравосърдечен. За теб парите са значели повече от съвестта ти. Двамата сте се скарали, после сте се сбили и Чарли е загубил. Ти си скрил трупа му в потъналия самолет. После си заредил няколко пръчки динамит, подхвърлил си единия му ботуш и палеца му в останките и си ридал през целия път до гробищата и на погребението му.

Рафърти изобщо не реагира на обвинението на Пит. Кротките му очи не се отделяха от парчето водопроводна тръба, ръцете му бавно и спокойно изпиляваха срязаните й краища. Какво равнодушие от негова страна, помисли си Пит. Рафърти съвсем не се държеше като човек, комуто предстои да бъде предаден на полицията. По нищо не личеше да се чувства притиснат в ъгъла.

— Жалко, че Чарли не погледна на нещата като мен — каза той след малко с тъжен глас. — Противно на това, което може би си мислите, господин Пит, аз не съм алчен човек. Не се опитах да продам снарядите наведнъж. Просто гледах на тях като на вид спестявания. Имах предвид, че когато на двамата с Макс ни потрябват малко долари, ще се гмурна да извадя една касета и ще се обадя на Мейпс. Той ще изпрати товарна кола, ще вземе стоката и ще ми плати в брой. Чиста сделка, неподлежаща на данъчно облагане.

— Искам да знам как точно уби Чарли Смит.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам, господин Пит, но аз нямам склонност да отнемам човешки живот. — Рафърти се наведе напред и по набръчканото му лице се изписа злобен израз. — Макс е по тази част, тя е способна да убива. Застреля горкия Чарли право в сърцето с възможно най-точния изстрел.

— Максин? — Шокът, който разтърси Пит, не дойде толкова от неочакваното разкритие, колкото от проумяването, че е допуснал ужасна грешка.

— Подхвърлете една монета във въздуха на двайсет крачки от Макс и тя ще ви върне рестото. — Рафърти вдигна поглед над рамото на Пит и продължи, кимайки: — Дай знак на господин Пит, че си тук, мила.

Две прещраквания на метал, последвани от тъп звук, отговориха на Рафърти.

— Забитият в пода куршум би трябвало да ви увери, че старата „Уинчестър“ на Макс е заредена и запъната — отбеляза Рафърти. — Някакви съмнения?

Пит стъпи здраво на пода и сви ръка под анорака си.

— Изпробваш ме, така ли, Лий?

— Ами вижте сам. Но ви предупреждавам — никакви резки движения.

Пит бавно обърна лице към Максин Рафърти, чиито добродушни сини очи надничаха над мерника на оръжието й. Цевта беше насочена право в главата на Пит.

— Съжалявам, господин Пит — заговори тя, — но Лий и аз нямаме намерение да прекараме остатъка от годините си в затвора.

— Още едно убийство няма да ви спаси — каза Пит и стегна мускулите на краката си, докато преценяваше мислено разстоянието между себе си и Максин; то беше метър и половина. — Доведох със себе си свидетели.

— Видя ли някой да идва с него, мила? — попита я Лий.

Максин поклати глава.

— Не, вървеше сам по пътя. Наблюдавах го, докато влезе в къщата. Никой не го последва.

— Така си и мислех — въздъхна Лий Рафърти. — Блъфирате, господин Пит. Ако имахте солидно доказателство срещу Максин и мен, щяхте да доведете шерифа.

— Точно това направих — усмихна се Пит и като че ли се отпусна. — Той седи в колата на половин километър оттук заедно с двама негови заместници, които записват всяка наша дума.

Рафърти се напрегна.

— Лъжете, да ви вземат дяволите!

— Той залепи предавател за гърдите ми — продължи Пит, докато разкопчаваше с лявата ръка горното копче на ризата си. — Ето тук, под…

Максин беше наклонила уинчестъра с милиметри, когато Пит отскочи настрани и натисна спусъка на автоматичния колт, който държеше под гънките на анорака си.

Двете оръжия като че ли гръмнаха едновременно.

 

 

Ал Джордино и Ейб Стайгър бяха пристигнали минути преди Пит и лежаха проснати по очи под група смърчове. Стайгър наблюдаваше през военен бинокъл Максин, докато тя простираше прането.

— Виждаш ли мъжа й някъде наоколо? — попита Джордино.

— Не, вероятно е в къщата. — Стайгър помръдна леко настрани бинокъла. — Ето, Пит вече се приближава до нея.

— Колтът му, четирийсет и пети, сигурно стърчи от него като трета ръка.

— Метнал е анорака си върху него. — Стайгър наведе един клон, за да вижда по-добре. — Сега Пит влиза вътре.

— Време е да се приближим — каза Джордино и тъкмо се надигна на колене, набитата ръка на Стайгър го натисна обратно надолу.

— Почакай! Бабичката се озърта да види дали някой не го следва.

Двамата останаха неподвижни и смълчани за момент, докато Максин обиколи двора, вглеждайки се между дърветата около него. След като хвърли последен поглед към пътя, тя зави зад къщата и се изгуби от погледа на Стайгър.

— Изчакай, докато заобиколя къщата отзад, и тогава тръгни към предната врата — каза Стайгър.

Джордино кимна.

— А ти се пази от мечки.

Стайгър му хвърли лека усмивка и се спусна по склона на малкото дере. Намираше се все още на петдесетина метра от целта си, когато чу изстрелите.

 

 

Джордино се готвеше вече да тръгва, когато гърмежите отекнаха през прозорците на къщата. Той скочи на крака, втурна се надолу по малкото възвишение и се прехвърли през оградата в двора. В този момент Максин изхвърча заднешком през предната врата като останал без управление танк, препъна се на стълбите за верандата и падна на земята. Джордино се закова на място при вида на окървавената й дреха. Възрастната жена обаче пъргаво стана на крака, също като гимнастичка. Твърде късно Джордино забеляза старото оръжие, което тя стискаше в ръка.

Максин се обърна да влезе обратно в къщата и в този момент видя Джордино да стои неподвижен в двора. Тя вдигна уинчестъра — едната ръка под магазина, а другата върху цевта — и натисна спусъка.

Силата на куршума завъртя Джордино настрани и го просна на земята; от лявото му бедро изригнаха червени пръски през плата на панталона му.

За Пит всичко ставаше като в забавен кадър. Цевта на уинчестъра светна в лицето му. Отначало той помисли, че е прострелян, но когато се сблъска с пода, установи, че е в състояние да движи крайниците и тялото си. Куршумът на Максин бе одраскал ухото му, а неговият бе улучил приклада на уинчестъра и рикоширайки в старинна керосинова лампа, пръсна стъклото й на парченца.

Лий Рафърти изръмжа като див звяр, замахна с тръбата и я стовари върху рамото на Пит, засягайки и черепа му. Пит изстена от болка, завъртя се и преборвайки се със замъгленото си от удара зрение, насочи колта към размазаната фигура, за която знаеше, че е на Лий.

Максин се прицели в колта; изстреляният куршум го изби от пръстите на Пит и го запрати в камината.

Докато Максин бързо запъваше отново осакатената пушка, Лий продължаваше да настъпва към него, размахвайки водопроводната тръба. Пит вдигна лявата си ръка, за да отблъсне удара и се изненада, че не чу звук от строшена кост. Тогава изпъна крак, срита Лий в коленете и го събори върху себе си.

— Стреляй, да те вземат дяволите! — изкрещя Лий на жена си. — Стреляй!

Лий пусна тръбата и яростно се опита да се отскубне от Пит, но Пит бе обвил плътно здравата си дясна ръка около врата му. Максин възбудено обикаляше около тях с насочена пушка, опитвайки се да хване Пит на прицел, без да засегне съпруга си. Пит обаче продължаваше да държи Лий пред себе си като щит. Изведнъж Лий се изви, заби коляно в слабините на Пит и се освободи от хватката му.

С парещо от болка замъглено зрение Пит успя да грабне керосиновата лампа, запрати я към Максин и я улучи в гърдите. Тя изпищя, когато острите ръбове на счупеното стъкло се забиха през дрехата в плътта й. Тогава Пит се хвърли върху нея с цялата си тежест и я блъсна така, както не бе блъскал никого друг досега. За жена в напреднала възраст, Максин беше много яка, но не можеше да се противопостави на яростната атака на Пит. Тя политна назад с такава сила, че направо излетя през входната врата на къщата и се загуби от поглед.

— Негодник такъв! — извика Лий, като се втурна към камината, изрови колта от пепелта и се обърна с лице към Пит.

В този момент стъклото на един от прозорците се счупи и през него в кухнята скочи Стайгър, прекатурвайки масата под краката си. Лий се обърна, предоставяйки на Пит секундата, която му трябваше, за да грабне водопроводната тръба от пода. Замаяният Стайгър никога нямаше да забрави противния звук, който се наби в ушите му, когато тръбата раздроби слепоочието на Лий.

 

 

Джордино седеше на земята и гледаше като вцепенен ранения си крак. После отмести поглед към Максин, без да разбира какво точно е станало. Челюстта му увисна и той загледа безпомощен как Максин презареди винтовката, прицели се в гърдите му и сложи пръст на спусъка.

Изстрелът беше оглушителен; грубо излятият куршум отнесе част от гръдната кост и след малко върху изпънатите крака на Джордино закапа гной и костен мозък. Максин се задържа секунда-две права, после пълното й тяло се преви надве и се строполи във вид на купчина върху тревата, която много скоро се напои от бликащата от гърдите й кръв.

Пит се облегна на парапета на верандата, стискайки в ръка колта, после свали оръжието и тръгна сковано към Джордино. Стайгър излезе от къщата пребледнял и се строполи в една цветна леха.

Погледът на Джордино беше прикован в Максин, когато Пит приклекна до него.

— Ти ли… ти ли простреля сладката стара дама в гърдите? — попита го Джордино.

— Да — отвърна Пит.

— Слава богу! — смънка Джордино. — За малко аз щях да бъда на нейно място.