Клайв Къслър
Виксън 03 (4)

3.

В три часа сутринта Пит беше вече напълно буден. Докато лежеше до сгушената в него Лорън и гледаше през панорамния прозорец силуетите на планините, съзнанието му редуваше образи след образи като калейдоскоп. Само че последното парче от една, както се оказа, напълно правдоподобна мозайка, не пасваше на свободното място. Небето на изток започваше да светлее, когато Пит се измъкна от леглото, обу си къси панталони и тихо излезе навън.

Старият джип на Лорън беше на пътеката за коли. Той отиде до него, взе от жабката едно фенерче и влезе в гаража. Махна брезентовото покривало и огледа бутилката за кислород. Тя имаше цилиндрична форма с дължина, както прецени Пит, близо метър и диаметър четирийсет и пет сантиметра. Повърхността й беше издраскана и вдлъбната на места, но това, което му направи впечатление, беше състоянието на фитингите. След няколко минути насочи вниманието си към носовия колесник.

Двете колела имаха обща ос, която свързваше главините им с шийката на вала във вид на буквата Т. Гумите бяха издути, а протекторите им изглеждаха сравнително запазени. Грубо сметнато, височината им достигаше деветдесет сантиметра и колкото и чудно да беше, все още съдържаха въздух.

Вратата на гаража изскърца. Пит се обърна и видя Лорън да наднича в тъмното помещение. Той насочи светлината на фенерчето към нея. Тя беше облечена само със син найлонов пеньоар. Косата й бе разрошена, по лицето й се четеше смесица от уплаха и нерешителност.

— Ти ли си, Дърк?

— Не — отвърна той, усмихвайки се в тъмнината. — Твоят дружелюбен планински млекар.

Тя изпусна въздишка на облекчение, пристъпи навътре и го хвана за ръката за по-сигурно.

— Не те бива за комедиант. Какво правиш тук?

— Тия неща тук — освети той самолетните части — не ми даваха мира. Но вече съм наясно.

Лорън потръпна в прашния занемарен гараж под смълчаната хижа.

— Ти придаваш важност на такива незначителни неща — измърмори тя. — Нали сам каза, че семейство Рафърти са ти дали логично обяснение за това как са попаднали тия безполезни отпадъци тук. Може би татко ги е взел от някой склад за отпадъци.

— Не съм толкова сигурен — рече Пит.

— Той вечно купуваше стар скрап — възрази тя. — Огледай се наоколо и ще видиш, че гаражът е пълен с неговите чудати недовършени изобретения.

— Недовършени, да, но поне е използвал нещо от другите отпадъци. А до кислородната бутилка и носовия колесник изобщо не се е докосвал. Защо?

— Няма нищо тайнствено в това. Вероятно татко е загинал, преди да се е заловил и с тях.

— Вероятно.

— Е, значи всичко е наред — заяви тя твърдо. — Хайде да се връщаме обратно в леглото, преди да съм премръзнала от студ.

— Съжалявам, но още не съм свършил.

— Какво още има да гледаш?

— Наречи го камъче в обувката на логиката — отвърна той. — Погледни тия фитинги тук.

Тя надникна над рамото му.

— Ами те са счупени. Какво очакваше?

— Ако тази бутилка е била свалена от излязъл от употреба самолет в склада за скрап, скобите и фитингите за тръбите щяха да бъдат махнати с гаечни ключове или срязани било то с горелка, или със специална ножица. А те са изкривени и откъснати под натиска на огромна сила. Същото се отнася и за колесника. Стойката е извита и счупена точно под хидравличния амортисьор. Но едно е странно: счупването не е станало рязко. Както виждаш, повечето от назъбените краища са корозирали, докато ей тази малка част отгоре изглежда почти нова. Като че ли между основната повреда и самото счупване са минали години.

— И какво доказва това?

— Нищо, което да разтърси земята, но показва, че тези парчета не са взети от склад за самолетни отпадъци.

— И това задоволява ли те?

— Не напълно. — Той с лекота повдигна кислородната бутилка, изнесе я навън и я остави в джипа. — Само че не мога да се справя сам с колесника. Ще трябва да ми помогнеш.

— Какво си намислил?

— Нали каза, че ще ходим в Денвър да пазаруваме.

— Е и?

— Ами докато ти изкупуваш града, аз ще занеса тия неща на летището на Стейпълтън и ще потърся някого, който да разпознае от какъв самолет са.

— Пит — рече тя, — ти не си Шерлок Холм. Защо си правиш този труд?

— За да се занимавам с нещо. Ти си си взела работа за тук. А аз се изморих да говоря на дърветата.

— Имаш ме цялата нощем.

— Мъжете не могат да живеят само със секс.

Тя го наблюдава известно време с мълчаливо възхищение, докато той поставяше под наклон две дъски отзад на джипа.

— Готова ли си?

— Не съм облечена подходящо — каза тя, потраквайки със зъби и с настръхнала от студ кожа.

— Тогава си свали това нещо, за да не го изцапаш.

Като в сън тя свали пеньоара си и го закачи на един пирон, питайки се защо жените инстинктивно угаждат на хлапашките прищевки на мъжете. След това двамата — Пит по къси панталони, Лорън чисто гола, повдигнаха и поставиха прашния колесник върху импровизираната рампа и го качиха в джипа.

Докато Пит затваряше задната врата на колата, Лорън стоеше в светлината на ранното утро и оглеждаше калните и мазни петна по хълбока и корема си, питайки се какво я бе прихванало да си избере луд за любовник.