Клайв Къслър
Виксън 03 (55)

54.

Когато Пит влезе във военноморската болница „Бетезда“, беше посрещнат от Хайди Милиган. Русата й коса бе почти скрита под кърпа и въпреки умората в очите й тя изглеждаше жизнена и някак по-млада.

— Как е адмирал Бас? — попита я Пит.

В погледа й се появи напрежение.

— Уолтър упорства, не се предава. Ще се оправи.

Пит не й повярва. Хайди се беше вкопчила в бавно изчезваща нишка на надеждата и храбро се представяше за такава, каквато не е. Той обви ръка около кръста й и я поведе по коридора.

— Дали ще може да разговаря с мен?

Тя кимна.

— Лекарите не го препоръчват, но Уолт настоя, след като му предадох съобщението ви.

— Нямаше да го безпокоя, ако не беше от такава важност — каза Пит.

Тя го погледна в очите.

— Разбирам.

Двамата стигнаха до вратата на болничната стая и Хайди я отвори. Посочи на Пит леглото на адмирала.

Пит ненавиждаше болниците. Едва издържаше натрапчивата миризма на етер, потискащата атмосфера, бездушието на лекарите и сестрите. Отдавна беше взел решение за себе си — когато настъпи неговият час, той ще мре в собственото си легло у дома.

Решението му още повече се затвърди, когато видя адмирала за първи път, откакто му прилоша в Колорадо. Восъчната бледност на старческото му лице като че ли се сливаше с цвета на възглавницата, тежкото му дишане беше в унисон със съскането на респиратора. Тръбички се спускаха до ръцете му и под чаршафите. Мускулестото му някога тяло сега като че ли се беше стопило.

Лекарят в стаята пристъпи към Пит и го потупа по рамото.

— Съмнявам се, че ще има сили да говори.

Главата на Бас се извърна леко в посока към Пит и той направи знак с немощната си ръка.

— Приближи се, Дърк — каза той със сипкав глас.

Докторът сви пораженчески рамене.

— Ще съм наблизо, за всеки случай — съобщи той и излезе от стаята.

Пит придърпа един стол до леглото и се наведе до ухото на Бас.

— Става дума за снаряда с „Бърза смърт“ — заговори Пит. — Как действа той по пътя на траекторията си?

— Центробежната сила… нарезът…

— Разбирам — прекъсна го Пит с тих глас. — Спираловидният нарез вътре в цевта на оръдието завърта снаряда и предизвиква центробежна сила.

— Активира генератор… който… на свой ред активира малък радиолокационен… високомер.

— Сигурно имате предвид барометричен високомер.

— Не… барометричният не действа. — Бас говореше шепнешком. — Тежкият корабен снаряд има висока скорост с плоска траектория… много ниска за точно барометрично отчитане… Трябва да се използва радиолокатор… за сигнал от земята.

— Струва ми се невъзможно, че един радиолокационен високомер може да преодолее силното гравитационно ускорение, след като бъде задействано оръдието — каза Пит.

Бас се насили да се усмихне.

— Лично аз проектирах комплекта. Уверявам те… приборът преодолява първоначалния тласък, след като… се детонира мощният заряд.

Адмиралът затвори очи и застина неподвижно, изтощен от усилието да говори. Хайди се доближи и сложи ръка на рамото на Пит.

— Може би ще е по-добре да дойдете отново следобед.

Пит поклати глава.

— Дотогава ще е много късно.

— Но вие ще го погубите — настоя Хайди и свъси вежди, а очите й плувнаха в сълзи.

Ръката на Бас се повдигна със сантиметър от чаршафа и сграбчи китката на Пит. Той отвори очи.

— Просто ми трябва минута, за да си поема дъх… Не си тръгвай… това е заповед.

Хайди забеляза израза на съчувствие по лицето на Пит и с неохота се оттегли. Пит отново се наведе до главата на адмирала.

— Какво става после?

— След като снарядът стигне зенита си и започне да лети към земята, действащият във всички посоки индикатор на високомера… започва да сигнализира намаляващата височина…

Гласът на Бас заглъхна и Пит зачака нетърпеливо.

— На височина четиристотин и петдесет метра… парашутът се освобождава… забавя спускането на снаряда и активира малко взривно устройство.

— На четиристотин и петдесет метра се отваря парашут — повтори Пит.

— На триста метра устройството се детонира и разцепва главата на снаряда… така освобождава гроздовидна маса от малки бомбички, съдържащи агента „Бърза смърт“…

Пит се облегна назад, размисли се над описанието на действието на снаряда и погледна в чезнещия поглед на възрастния мъж.

— А факторът време, адмирале? Какво е времетраенето между изхвърления парашут и разпръскването на „Бърза смърт“?

— Ох, беше толкова отдавна… не помня вече…

— Моля ви, опитайте да си спомните — настоя Пит.

Бас вече видимо гаснеше. Пребори се да размърда мозъка си, но клетките откликваха мудно. После бръчките на напрегнатото му лице се отпуснаха и той прошепна.

— Мисля… но не съм сигурен… че е трийсет секунди… Скоростта на спускането… около шест метра в секунда…

— Трийсет секунди? — попита Пит, очаквайки потвърждение.

Ръката на Бас освободи китката на Пит и тупна обратно върху леглото. Той затвори очи и изпадна в кома.