Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2016)

Издание:

Хаим Оливер

Часът на невидимите

 

Редактор: Атанас Звездинов

Художник: Борис Димовски

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Маргарита Лазарова

Коректор: Василка Минева

 

Първо издание. ЛГ V. Тематичен №13 95373/6056-29-79

Дадена за набор на 14.II.1979 година.

Подписана за печат на 3.V.1979 година.

Излязла от печат на 10.V.1979 година.

Поръчка №91. Формат 1/16 60X90.

Тираж 23 000 броя.

Печатни коли 12,25. Издателски коли 12,25.

Цена на книжното тяло 0,55 лева. Цена 0,65 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Тодор Димитров“, София — 1979

История

  1. — Добавяне

Единадесета съботна глава

с един миризлив пожар

Беше тъмно, хора по улиците почти нямаше, а малцината минувачи вземаха седемте черни деца и маймунката за негърчета. Наистина, някои се дивяха на светлата плитка на Марти, но какви ли не странни перуки не носят днешните момичета! Тъй или иначе, невидимусите стигнаха пред бърлогата на господин Хикс без усложнения.

Спотаени под прозорците на стаята му, те се ослушаха: отвътре долиташе скрибуцането на перо.

— Хайде! — заповяда проф. Кънчо.

Изградиха пирамида, на върха й стъпи Дани и погледна. Вътре в полумрака на малка свещ господин Хикс изписваше дебел сноп синкави листове. Дани скочи на тротоара.

— Тука е — рече той. — Пише доноси. Само че не можем да влезем, прозорците са затворени.

— Голямо чудо! — изсмя се презрително Хомо Невидимус. — Елате!

Минаха в задния двор под прозорчето на килера, направиха нова пирамида, вдигнаха Ухуру и й помогнаха да се провре вътре, като й заръчаха да отвори вратата.

След минутка напрегнато чакане входната врата безшумно се открехна. Хомо Невидимус веднага влезе и едва съзря черната човекоподобна, която радостно подскачаше в антрето.

— Тихо, Ухуру, тихо! — прошепна той и се промъкна в стаята.

Господин Хикс не мръдна, толкова бе погълнат от писането. Не усети и застаналите зад гърба му неканени гости.

donosite.png

 

 

Свещта догаряше, в стаята ставаше все по-тъмно. Сами разбирате, че при такова осветление виетнамският лак с коефициент 90 на сто е почти напълно невидим.

Хомо Невидимус надникна над рамото на господин Хикс и погледна листовете. Бяха изписани с едри ръкопечатни букви, така че да не се познае кой ги е съчинил. Той прочете:

ДОНОС СРЕЩУ СТАРШИНА МАРКО

„Уважаеми другарю началник, загрижен за състоянието на нашия квартал, донасям ви, че горепоменатият квартален милиционер се е свързал с вражеска агентура и че от няколко дни крои…“

До този лист имаше друг:

ДОНОС СРЕЩУ ДОКТОР ВЕСА

„Уважаеми другарю главен лекар, загрижен за състоянието на здравното дело в нашия квартал, донасям ви, че вашата служителка, доктор Веса произвежда в дома си черни чумни бацили с цел да разпространи епидемия…“

И още един лист:

ДОНОС СРЕЩУ ХУЛИГАНИТЕ КЪНЧО И МИТКО

„Уважаеми другарю директор на Единното училище, загрижен за състоянието на учебното дело в нашия квартал, донасям ви, че горепоменатите ученици, предрешени като черни бандити, разнасят из квартала произвеждания от доктор Веса чумен бацил…“

И още един последен лист:

ДОНОС СРЕЩУ НАЧАЛНИКА НА КВАРТАЛНАТА АВАРИЙНА СЛУЖБА, СРЕЩУ КАНДИДАТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ НАУКИ ДИКО, ИНЖ. ВЕРА, ИНЖ. НИКИ, МАТЕМАТИКА ЧЕРНЕВ, ПРОФЕСОР БЕЛОВ И ДРУГИ УЧЕНИ И ИНЖЕНЕРИ

„Уважаеми другарю началник, загрижен за състоянието на родната наука, донасям ви, че горепоменатите учени се събират всяка вечер на конспиративни събрания в подземието, наречено Бункера, където кроят вражески козни срещу родните научни институти. Предлагам копие от тайния научен код, който те скалъпиха снощи под формата на математически уравнения.“

Всички листове бяха подписани с една-единствена дума: ДОБРОЖЕЛАТЕЛ и бяха готови за изпращане.

След като прочете всичко това, Хомо Невидимус мина пред масата и се приготви за действие. С внезапно рязко движение грабна изписаните листове, сгъна ги и ги пъхна в джоба.

За господин Хикс листовете се вдигнаха сами, сгънаха се сами и сами се напъхаха в някаква черна цепнатина, напомняща джоб. Лекичко изписка и се обърна. Зад него се мярна още един черен силует, който много приличаше на маймунски.

— Ставай, мръснико! — извика гръмогласно Хомо Невидимус. — Ставай и да те няма! Долу доносите!

Доносникът се изправи, каза „Кукуригу!“ и подскачайки като петел, се упъти към вратата. В същия миг Ухуру се метна на главата му, свали очилата му и гръмко изкрещя:

— Долу доносите!

На прага го подхвана друга черна сянка, която го изрита на улицата. Продължавайки да кукурига, господин Хикс хукна към зала „Универсиада“.

Хомо Невидимус претърси всички чекмеджета и откри още много и много папки, натъпкани с доноси. Кого ли не бе оклеветил господин Хикс! Библиотекарката на читалището и председателя на кооперация „Цвят“, касиерката на киното и продавачката на вестници в павилиона, поливачите от „Чистота“ и работничките от нощната смяна на трикотажната фабрика…

Хомо Невидимус отвори широко прозорците и изхвърли всички доноси на улицата. После излезе и както му бе разказвал майстор Златан за партизаните, които през фашистко време горели данъчните книги насред площадите, доближи до листовете свещта.

Но те не пламнаха. Доносите са много упорито нещо, те са почти огнеупорни. Тогава, без да се колебае, Хомо Невидимус извади лазерния си пистолет и стреля в тях със страшния плазмен лъч от сто хиляди градуса по Целзий. Доносите едва се запалиха.

Сега обаче из квартала се разнесе такава смрад, че въпреки горещата августовска вечер всички домакини затвориха плътно прозорците на домовете си…

След минута и половина откъм зала „Универсиада“ се зададоха, надувайки сирени, колите на пожарната команда. Спряха край кладата, а пожарникарите, нахлузили противогазови маски, се втурнаха срещу огъня с маркучи в ръце. Като установиха обаче какво гори, те категорично отказаха да гасят: неотдавна господин Хикс бе подал донос и срещу тях, че не само не умеят да гасят пожари, но и че сами ги предизвикват.

И се качиха тогава на колите си и си тръгнаха, свирукайки весело със сирените: този свят се отърсваше от отровната плесен на още един доносчик.

Невидимусите останаха, докато се изпепелиха и последните клеветнически доноси. И едва тогава проф. Кънчо каза:

— Хайде сега да отидем да спасим татко.

— А концертът? — попита Марти.

— Само след като спасим старшината!

— А, не! — възрази Марти. — Вие не познавате дядо, после цял живот ще ми мрънка, че съм го изложила. Не! Най-напред ще свиря, а старшината ще спасяваме след това.

— Слушай! — свирепо скръцна със зъби проф. Кънчо. — Ти нямаш право да възразяваш, ти си още робиня-асистентка и ако не се подчиниш на моето нареждане, ще ти отнема титлата асистентка и ще останеш само робиня.

Марти Щурчето никак не се уплаши.

— Голямо чудо! — рече тя. — Аз пък ще се боря заедно с другите поробени народи за своето освобождение и ще видиш ти тогава!

Проф. Кънчо усети, че методът му на убеждение не е резултатен, и веднага обърна тона:

— Така значи! — каза той почти обидено. — Ти си готова да свириш песнички, а през това време нашият верен съюзник старшина Марко да е в опасните клеветнически мрежи на господин Хикс, без даже да се е навечерял! Иди, иди, свири! И даже танцувай!

Марти не можа да устои на този съкрушителен аргумент. Помисли един миг, прехапа устни и рече:

— Добре, ще спася старшината, но ако закъснея за концерта, с дядо ще се разправяте вие!

— Не бой се! — успокои я проф. Кънчо. — Ще се справим и с него!

И хукна.

Пет минутки по-късно те нахлуха в двора на милиционерското управление.

Като ги видя, дежурният при входа панически разпери ръце пред тях.

— Ехе, накъде така?

— Искаме да влезем при началника — едва проговори от умора проф. Кънчо.

— За какво ви е?

— Това си е наша тайна!

Тия думи пообъркаха дежурния. И докато реши какво да предприеме с посетителите, попита:

— А защо сте се начернили така като коминочистачи? Така се не влиза при началството. Най-напред идете се измийте, па тогава.

— Но, другарю милиционер — провикна се Гошо Йогата, — въпросът е на живот и смърт!

Дежурният изгледа недоверчиво черния малчуган с черната блуза и като не устоя повече на натиска на седемте чифта очи, вдигна слушалката на телефона и тихичко прошепна няколко думи. Сетне кимна и отново се обърна към децата.

— Влизайте! Стая номер 8. Само че пазете да не изцапате нещо, че чистачките ще ви скъсат ушите!

Невидимусите тичешком пресякоха коридора и без да чукат, всички вкупом нахълтаха в стая номер 8. Началникът, един побелял капитан, се изправи като ужилен и широко ококори очи. А черните задъхано дишаха и още не можеха да кажат думица.

— Какво има, деца? Какво се е случило? — не на шега уплашен, попита той. — Какви са тия въпроси на живот и смърт? И защо сте се намацали така?

Пръв се съвзе проф. Кънчо. Той пое дълбоко дъх и развълнувано изрече:

— Другарю началник, татко е невинен.

— Че кой е татко ти?

— Как кой?! Ами че старшина Марко! — поясни проф. Кънчо, изненадан, че този капитан не знае кой е татко.

— Ах, да — усмихна се началникът. — Ти си Кънчо, нали? Дето му викат професора? А вие, ако се не лъжа, сте… хм… как беше… тенетемистите от Завода…

— Да, да! — нетърпеливо го прекъсна проф. Кънчо. — Ние дойдохме да ви кажем, че татко е невинен. Виновни сме само ние, защото си правехме в подземието плазмотрон и животните избягаха, а господин Хикс е само един подъл лъжец, клеветник и доносник. Ето доказателствата! — И сложи върху писалището — сините листове.

Началникът ги попрегледа, поизкашля се в шепата си, сетне все тъй сериозен, с внезапно заплашително движение, сякаш вадеше пистолет, измъкна от чекмеджето голяма кутия с бонбони, отвори я и я бутна към децата.

— Атакувайте! — рече той.

Невидимусите не чакаха втора покана и атакуваха с ръце с коефициент на невидимост деветдесет на сто. Когато кутията се поизпразни, капитанът каза:

— Е, деца, свършили сте хубава работа. В подземието… Пък и с това тук — той посочи доносите. — Отдавна търсим повод да озаптим господин Хикс… Хм… И още нещо… — Той извади от джоба си един плик. — Днес получих писмо от вашия заводски шеф майстор Златан. Какви ли не чудесии разправя за вас. Поздравления!

Невидимусите едва не се задавиха, но героично продължиха да атакуват бонбоните.

— А сега — продължи капитанът — идете се изкъпете, че така, както сте се начернили, ще уплашите другите квартални деца.

— Ако се изкъпем, ще ни пуснете ли да видим старшината? — неспокойно попита проф. Кънчо.

— Старшина Марко не е тук — отвърна усмихнат началникът.

— А къде е тогава?

— Ако се не лъжа — на концерт в читалището.

Писък със сила петдесет децибала оглуши капитана — традиционният писък на Марти:

— Ауу! Колко е часът?

— Осем и половина — зашеметен отвърна капитанът.

— Леле, концертът е почнал! Чао!

И Марти Щурчето изскочи навън, развявайки светлата си, единствено останала непокрита с черен виетнамски лак, плитка.