Хаим Оливер
Часът на невидимите (39)

Осма глава

с триумф на магията

А тази събота пращеше от събития. И те не само водят към края на нашата история, но отварят и нови хоризонти пред науката, музиката, електрокарите и борбата срещу доносите.

Започна се с това, че тенетемистите бяха пред „Хелиополис“ много преди осем часа, нетърпеливи да узнаят резултатите от магията на Гошо Йогата. В девет трябваше да предадат отговора на задачата на доцент Пепи Райков — срокът на ултиматума изтичаше.

Като трезв физик, който не вярва в метафизиката, проф. Кънчо бе уверен, че ще заварят дъските така, както ги бяха оставили предната вечер. Дълбоко в сърцето обаче го глождеше чувството, че все пак може да се е случило нещо необикновено.

Обратно, като върл привърженик на мистър Сенко, Гошо Йогата се надяваше, че магията е успяла. Но и в неговото сърце се въртеше неприятното чувство, че тайнствените природни сили може да не са направили нищичко.

Както и да е, побързаха да слязат в лабораторията и проф. Кънчо отвори.

Облъхна го остра миризма на тютюнев дим. Твърде озадачен, той влезе. Подът бе осеян с безброй парченца тебешир и цигарени угарки. По масите се търкаляха буркани с утайка от кафе. Тенджерата с черния коктейл бе почти празна.

— Ей! — провикна се Сисулу. — Гледайте дъските! Дъските!

Всички мигновено се струпаха пред двете черни дъски.

Лявата, тази, върху която проф. Кънчо бе изписал своята формула и схема, бе непокътната. Но втората, о, втората, върху която Гошо Йогата бе извъртял само онази смела питанка, сега бе покрита с друга формула и друга схема.

Онемели, тенетемистите не вярваха на очите си. Най-удивен бе Гошо. Той буквално се звереше и не можеше и дума да изкара от устата си. Колко пъти досега, откакто стана йога, бе правил магии за превръщането на маймуни в хора и обратно! Колко пъти бе произнасял заклинания за правене на злато от олово! Колко пъти бе призовал Вишну Девананда на помощ при решаване на задачи по математика! Винаги напразно. А сега, ето, той присъствуваше на пълния триумф на магията над науката, на метафизиката над физиката и въпреки това му се струваше, че сънува, че тая формула отпред не е истинска. И мълчеше.

Затова пък проговори проф. Кънчо и в гласа му прозвуча не само безкрайно удивление, но и изразът на капитулацията на разума пред чудото.

— … Значи магията помогна!…

— Иха! — възкликна страшният научен сътрудник, — снощи тук е бил Вишну Девананда и е пил кафе от шедем буркана и си е мажал устата с червило!

— Може да е била жена му — рече Марти — Щурчето, разглеждайки червилото. — Това е червило „Коти“. Такова има и майка ми инж. кака Вера.

Сисулу пък покровителствено тупна Гошо по рамото и обяви:

— Йога, току-що съчиних едно четиристишие в твоя чест. Чуй!

Вишну Девананда,

ний сме твойта банда.

Правиме магии

като по команда.

Марти пък веднага пусна Ракамаг и в чест на победата загърмя гласът на Олимпия Рилска. Това вече бе прекалено за проф. Кънчо и той задавено продума:

— Вижте какво, хайде да вървим в Завода и да проверим коя от двете формули е точната. Защото, нали само опитът показва дали теорията е вярна. Вишну Девананда може да е сбъркал.

— Вишну Девананда никога не бърка! — рече Гошо Йогата самоуверено и грабна двете дъски.