Хаим Оливер
Часът на невидимите (41)

Десета съботна глава

в която ЛАНИ взима едно черно решение

Тази история можеше да свърши тук, красиво, бодро, оптимистично. Истински „хепи-енд“ — щастлив край, — както казват американските кинорежисьори.

Има обаче няколко причини, които не ми позволяват да спра разказа, и една от тях е господин Хикс. Освен това предстои концерт на Марти Щурчето и навярно искате да го чуете. Така че имайте още малко търпение.

И тъй, след внушителния заводски митинг тенетемистите се прибраха по домовете си, за да се облекат за концерта. Бяха в онова неописуемо възвишено душевно състояние на сокола, който се рее над планински върхове и пред който като че няма никакви прегради по пътя към слънцето.

В такова настроение беше и Марти. Концертът почваше след два часа, а тя още се мотаеше из стаите, пееше, похапваше си бонбони „Мишка Косолапий“ и се решеше пред огледалото.

— Не е зле да изсвириш няколко гами — рече дядо й. — Да поразкършиш малко пръсти.

— Няма нужда — отвърна тя. — Аз и без това ще победя всички. Ще ми помогне Вишну Девананда. Вече знам едно заклинание.

— Не ми се вярва Вишну Девананда да е свирил на пиано.

— Ох, дядо, какъв си! Ама ти нищо не знаеш какво се случи днес в завода! Лично Вишну Девананда реши задачата за електрокарите.

Спорът беше прекъснат от звънеца, който се обади много тревожно. Дядото отвори. На прага стояха проф. Кънчо и Митко Едисон, пребледнели, уплашени.

— Т-тук ли е Марти? — заекна проф. Кънчо.

— Тук е, но е заета. Тази вечер има концерт.

— Само за малко, моля ви се!

Но Марти бе вече изскочила. Проф. Кънчо прошепна нещо в ухото й, после, преди дядото да успее да каже и думица, тримата тенетемисти се понесоха по стълбището и изчезнаха.

След малко бяха под кооперация „Лале“ и даваха сигнал „Тревога!“. Йогата мълниеносно слезе.

Отскочиха до Боряна, после забраха Дани, а накрая и Сисулу, който за всеки случай взе със себе си и Ухуру Неандерталска.

В „Хелиополис“ стигнаха без произшествия. Проф. Кънчо заключи, огледа напрегнатите лица на другарите си и тихо изрече:

— Невидимуси! Тревога девета степен по скалата на Рихтер! Опасност грози нашия верен съюзник старшина Марко!

— Че как тъй? — попита Сисулу. — Нали старшина Марко е милиционер?

— Не прекъсвай го — обади се Дани Берлински, който въпреки привичното си хладнокръвие, също бе настръхнал от страшната новина. — Професоре, разказвай поред всичко от начал до край?

Проф Кънчо пое три пъти дъх и започна:

— Преди малко, тъкмо си вечеряхме, и изведнъж дойде началникът на татко, и беше даже в униформа…

— После? — попита Марти.

— После началникът каза, старшина, трябва да дойдете в дирекцията, има оплакване срещу вас, че конспирирате нощно време в някакви подземия и разпространявате черни болести в квартала. Тогава татко каза, добре де, кой го твърди това, а началникът отговори, има значи документ, писмо от един бдителен гражданин, доброжелател, така каза той, и извади един син лист и започна да чете.

— Да не стана невидим, ако това не е оня господин Хикс! — рече злобно Йогата.

— Така каза и татко.

— И после? — попита Марти с разширени от ужас очи.

— После татко излезе с началника, излезе, без даже да се е навечерял, а аз и Митко тръгнахме да вдигнем тревога девета степен по Рихтер.

Настъпи дълго и тягостно мълчание. Всички невидимуси усилено мислеха, търсейки изход от тази непредвидена и сложна ситуация.

— Ех, да бяхме сега невидими! — въздъхна тъжно Сисулу Софийски. — Щяхме без отлагане да окажем на старшина Марко безкористна помощ.

— Неви-дим-като-дим — направи рима Ухуру Неандерталска.

— Само че нямаме вече от черния коктейл — каза проф. Кънчо, като се почеса по тила. — Изглежда, че снощи, като е правил магията, Вишну Девананда го е унищожил.

— Имаме виетнамски лак — припомни Марти.

— Лак-глупак — направи съвършена рима Ухуру, но Митко веднага я плесна по задничето и тя преустанови литературните си упражнения.

И пак мълчание. И пак въздишки. Проф. Кънчо си представяше старшина Марко вплетен в опасните клеветнически мрежи на оня господин Хикс, без даже да се е навечерял, и сърцето му се сви от болка.

В този момент прозвуча един спокоен глас:

— Аз искам да направя едно целесъобразно предложение.

Всички се обърнаха удивени. Говореше Дани Берлински. За първи път без грешка. А той продължи:

— Предлагам да станем невидими, да отидем при господин Хикс, да реквизираме всичките му гнусни доноси и да ги предадем на милицията, за да видят там, че господин Хикс е клеветник, а нашият верен съюзник старшина Марко — чист като рилските езера.

— Браво, Дани! — провикна се Сисулу, който за пръв път не го поправи. — Ти вече научи български език.

— Да — каза Дани с нескрито задоволство. — Аз съм голям кадърник.

— В името на Вишну Девананда, идеята на Дани е отлична! — възкликна проф. Кънчо. — Ще се боядисаме с виетнамски лак, той има коефициент на невидимост 90 на сто, и ще предприемем акцията „Долу доносниците!“ Има ли възражения?

— Аз не мога да участвувам — заяви със съжаление Марти. — Имам концерт.

— Ще свириш след акцията! — отсече с обичайния си категоричен тон проф. Кънчо. — Давай лака! И боядисвай!

Марти се подчини на заповедта и грабна четката и бутилката.

Оневидимяването тръгна бързо. Виетнамският лак, много черен и много лъскав, се лепеше великолепно за кожата и косата още с първото мацване.

Предпоследна боядисаха Ухуру. Тя непрекъснато се глезотеше, та трябваше да й се скарат да не прави такива магарии, защото ще се издаде като маймуна.

Последна се оневидими робинята-асистентка и тъй като лакът се свърши, косата й не можа да се боядиса докрай, та конската й опашчица остана светла, но няма значение.

Митко Едисон извади огледалцето и всички се огледаха. Бяха доста невидими, а при угасена светлина изчезваха напълно, също като негри в тунел.

— Отлично! — рече проф. Кънчо. — И тъй, другари невидимуси, обявявам акцията „Долу доносниците“ за открита. Изпълнители: всички. Ударна група: Сисулу и Ухуру. Ръководител: Хомо Невидимус, тоест аз. Тръгвайте!

Тръгнаха.