Хаим Оливер
Часът на невидимите (25)

Шеста свръхнаучна глава

с изненади от черен характер

Следван от Митко Едисон, проф. Кънчо едва се дотътри до „Хелиополис“. Тежкият бидон, който бе изпросил от доцент Пепи Райков, буквално откъсваше ръцете му. А като отключи вратата на лабораторията, едва ме припадна от вонята на зоологическа градина, която го облъхна.

Въпреки това бодро се зае да инспектира състоянието на опитните животни. Александър Трети яростно се мяташе в своя ъгъл и опъваше до скъсване въженцето, като от душа и сърце се стремеше към треперещите от ужас мишлета в капана. Гълъбите в буркана бяха почти припаднали от липсата на въздух, зайчето в колбата едва дишаше, шаранът вяло поклащаше опашка в дъното на тенджерата.

Главният теоретик и чиракът-магесник веднага преместиха гълъбите в кафеза и зайчето във втори капан, смениха водата на шарана, нахраниха животните. Всичко това заедно с чистия въздух бързо подобри състоянието и настроението на зверчетата. В лабораторията стана по-весело.

А после събитията се развиха по следния начин:

В девет часа нула-нула се появи Дани с три шишета черен туш.

В девет и една минута влезе Сисулу с четири кутии черна вакса. Седнала на рамото му, Ухуру Неандерталска носеше още една.

И чак в девет и трийсет пристигна запъхтяна Марти Щурчето с кутията, натъпкана с десенаторни бои.

— Защо закъсняваш? — попита я строго проф. Кънчо. — Нали знаеш, че днес почваме решаващи опити?

— Ох, задържа ме дядо да свиря — отвърна тя. — В събота имам концерт и той ме държи на пианото по три часа на ден да свиря „Рапсодията в синьо“.

— Слушай, Марти, така не може! Ти трябва най-после да избереш между науката и изкуството. Митко, я изтичай да видиш дали не иде нашият покровител старшина Марко. У него останаха сума ти черни материали.

Митко изтича, върна се, съобщи:

— Татко го няма. Сигурно се бори с гошподин Хикс.

— Е, нищо, ще почнем без него! — реши Главният теоретик, след което произнесе следното слово: — Другарки и другари невидимуси! Днес за нас е тържествен ден. В изпълнение на точка първа от нашия план за изобретяване на абсолютно черна боя ние събрахме разни черни материали и нека сега направим инвентар. Сисулу, пиши!

Сисулу взе молив и тетрадка. Проф. Кънчо подхвана:

— И тъй, ние разполагаме с десет литра черен лак за електрокари, петдесет грама черна боя за мустаци, пет кутии черна вакса екстра качество, един бидон боя за кюнци, три шишета туш, една консервена кутия катран, седем туби блажна боя за рисуване, трийсет кила сажди и още някои черни вещества. Освен това имаме девет опитни животни. Има ли въпроси?

— Има! — обади се Митко Едисон. — Ишкам да знам кога ще ядеме, защото имам конфитюр от малини.

— Трай бе! Сега не се говори за ядене, моментът е тържествен. Има ли други въпроси? Няма. Значи можем да пристъпим към експериментите. Най-напред да боядисаме опитните животни с различни черни бои, за да видим до каква степен ще станат невидими.

— А мене няма ли да боядишате? — попита Митко Едисон. — И аз искам да стана нефидим.

— После. Когато изнамерим абсолютно черната боя, ще се боядисаме всички и всички ще станем невидими.

Започнаха. Трябва да кажа, че този първи експеримент се оказа много сложен.

Най-лесно мина с Александър Трети — той си беше черен и без това. Марти чисто и просто го обля с черен лак и когато лакът засъхна, котаракът се покри с разрошена лъскава корица като броня.

По-трудно беше с белите мишлета, които Сисулу мажеше с вакса екстра качество. Те трепереха, бягаха, измъкваха се от ръцете му. Както и да е, след доста усилия те също станаха черни, само че за разлика от котарака — матови.

Още по-трудно мина със заека. Него го намазаха с боята за мустаци на бай Златан. Боята ли не струваше, козината ли на заека бе прекадено гладка, не знам, но черното все не хващаше и не хващаше, та трябваше да минават с четката по десет пъти върху едно и също място. В края на краищата заекът също стана черен, но далеч не така черен като мустаците на майстор Златан.

Най-много трудности създадоха гълъбите. С тях Гошо Йогата се мъчи цял половин час. Какво ли не ги прави! Маза ги с парцал, баданосва ги с четка, топи ги в боя за кюнци, напразно и напразно! Боята се плъзгаше върху перата им като върху мазна хартия. И когато все пак след много усилия тук-таме боята хвана, гълъбите заприличаха на пъстри екзотични птици, долетели кой знае от кои тропици.

А с шарана, ох, с шарана, стана цяло нещастие. С неговото научно оцветяване се бе заел страшният-научен сътрудник Митко Едисон. Отначало той го извади от тенджерата, за да го намаже с катран, но шаранът енергично се изплъзна от ръцете му и се гмурна във водата. Тогава Митко отдалечи тенджерата, но шаранът пак се изхлузи от пръстите му и се пльосна на пода, където се замята френетично. Накрая, ужасно ядосан, експериментаторът изсипа в тенджерата цялата кутия с катран. Водата веднага стана черна. Шаранът също. Но умря.

Този траурен инцидент предизвика страхотен скандал. Имаше писъци, олелии, ругатни, ритници, сълзи. Проф. Кънчо свика научен съвет, който лиши страшния-научен сътрудник от правото да експериментира в продължение на един час. Страшният-научен сътрудник се разрева до небесата и заплаши, че като нищо ще обади всичко на господин Хикс. ЛАНИ прояви разбиране към грешката на своя млад страшен-научен сътрудник, великодушно му прости, като го помоли само да изхвърли мъртвия шаран колкото се може по-далече от лабораторията.

Той изпълни молбата и остави черния рибешки труп върху тротоара край зала „Универсиада“.

И се върна, готов за нови научни подвизи.

— Така! — рече тогава Главния теоретик. — Свършихме и тая работа. Сега можем да преминем към проверката на невидимостта на подопитните животни в условията на различни светлини. Марти, дай свещ и загаси лампата. Наблюдатели, внимавайте!

Номер първи бе Александър Трети и проф. Кънчо със свещ в ръка пристъпи към познатия опит за постепенно осветяване и отъмняване на подопитното животно. Оказа се, че котаракът има коефициент на невидимост 55 на сто, но има два недостатъка: много му лъщи козината от лака и много му святкат очите в тъмното.

Вторият дефект се оказа опасен, защото в момента, когато го установи, Ухуру нададе боен вик: „Браво-краво!“, и се хвърли върху котарака. Едвам ги разтърваха, но маймуната продължаваше да обижда Александър Трети с най-некрасиви изрази като „котарак-дурак“ или „котарак-бунак!“

Опитите продължиха. Поставиха върху масата заека, осветиха го, отъмниха го и установиха, че има коефициент 50 на сто, но опашката му не надхвърли 28 на сто. Все пак решено бе той да остане за по-нататъшни експерименти.

Гълъбите веднага отпаднаха. Задържаха ги само като пощенски гълъби за пренасяне на свръхтайни съобщения.

Последни бяха мишлетата, тия мъченици на науката. Кой ли учен не ги е инквизирал със скалпел, електричество или отрова в името на великите цели на човешкия прогрес! Дошел бе редът и на ЛАНИ да се занимае с тях.

Ефектът от опита бе поразителен. Проф. Кънчо едва се отдалечи от тях със свещта в ръка и мишлетата изчезнаха от погледите на наблюдателите. Остана само жалното им цвърчене.

— Невидимост до 68 на сто — констатира проф. Кънчо. — Следователно ваксата екстра качество е най-близка до абсолютното черно.

— Ами лака? Той също е добър — каза Сисулу.

— И тушът — каза Йогата.

— И катранът — каза Митко Едисон.

— И боичките за рисуване — каза Марти.

— Знаете ли какво? — провикна се Йогата. — Аз имам една мисъл! Хайде да мешаме всички черни бои и да направим метафизически коктейл. Така черната боя ще стане още по-черна, сигурно абсолютна.

— Това е идея! — възкликна Главния теоретик. — Давайте тенджерата!

И напълниха тенджерата с всички черни вещества, с които разполагаха: от боята за мустаци до лака за електрокари. Но в трескавата възбуда страшният-научен сътрудник успя да сипне в тенджерата малко конфитюр от малини, сироп за кашлица, боза, лепило, шоколад, одеколон, фотопроявител, овесени ядки и други.

И сложиха тенджерата върху електрическия котлон и метафизическият коктейл закипя и над него се надвеси Гошо Йогата и като забърка ароматичната течност с магическата тояжка, произнесе следното заклинание:

 

 

— О, Вишну Девананда, Суами Шивананда, помогнете на този велик опит за сливане на земните елементи със свещения огън, за да получим абсолютно черна боя, която да не се вижда, за да се намажем с нея и станем невидими и отидем в миналото и бъдещето, и нека бъде спряна престъпната ръка на господин Хикс, който пречи на човешкия прогрес! Джиана-самаджи-джарани!

Черният коктейл бълбукаше и от сливането на земните елементи със свещения огън той ставаше още по-черен и издаваше миризма, каквато никой досега в историята на науката не бе усещал.

В този възвишен момент отвън долетя немощно свирукане.

— Татко! — прошепна проф. Кънчо. — Отворете!

Отвориха. На прага стоеше старшината, задъхан, с мрежата в ръка.

— Много ли съм закъснял? — попита той. — Едва успях да се измъкна от оня проклет господин Хикс. Следеше ме. — Премълча играта в Завода, Демончо, майстор Златан…

— Нищо, татко, нищо! — утеши го проф. Кънчо. — Ние и без тебе направихме опитите и постигнахме отлични резултати.

— Е, слава богу! — каза таткото и с интерес огледа лабораторията. — Докъде стигнахме?

— Ами най-невидими стават мишките с вакса екстра качество. Те имат коефициент 68 на сто. Но това не е достатъчно, трябва да стигнем до сто на сто. Сега продължаваме да търсим. Ето тук варим коктейл от всички черни бои.

— А моите? — обезпокои се старшината и извади от мрежата две бутилки нитроцелулозна боя, две кутии черна ацетиленова боя, половин кило анилинова боя за вълна, шише черно мастило за химикалки и термос черно кафе.

Без да се церемонят, експериментаторите изсипаха всичко това в тенджерата и коктейлът, след като замириса на бразилско кафе, закипя с нова сила. Старшината се приближи до полуневидимите черни мишки и дълго ги разглежда.

„Ех, да можеше наистина да се постигне невидимост!“ — тъжно въздъхна той. И в мечтите си се видя намазан с абсолютно черна боя да крачи из своя квартал. Представяте ли си? Сам невидим, ще вижда всичко, ще чува всичко, ще разобличава крадците, преди да са тръгнали да крадат, ще обезврежда хулиганите, преди да са посегнали на парковите рози, и преди всичко ще се измъква изпод носа на оня господин Хикс, който знае наизуст триста двайсет и седем начина да досажда на хората!

— Е, ще постигнете ли скоро стопроцентова черна боя? — попита той.

— Разбира се! — отвърна Главния теоретик. — Само че ни са нужни още някои черни материали, а също и консултации с наши колеги от клуба на ТНТМ в Завода и от Института по кибернетика.

— Ух, забравих да ви кажа! — рече радостен старшината. — Имам важни новини. Първо, преди малко излезе от клиниката леля ви Гица. Добре е. Не пее и не пие…

— Казах ли ви! — провикна се Марти. — А вие все не ми вярвахте, че музиката лекува.

— Само заклинанието свърши работа — възрази Йогата.

— И второ — продължи старшината, — преди малко пристигнаха със самолет Дико, вуйчото на Марти, дето се учи физикохимия в Москва, и Боряна, дето живее във Виетнам.

Марти нададе такъв писък, че всички в подземието — хора и животни — оглушаха за пет минути и половина. Грабна Ракамаг и изхвърча навън.

Другите я последваха, оставяйки всичко както си беше: запаления котлон, врящия коктейл, боите, саждите, животните… Сисулу набързо привърза Ухуру с каишката за колелото на хронокара и също изскочи.

Пристигането на вуйчо Дико беше голямо събитие, то можеше да бъде решаващо за съдбата на Хомо Невидимус.