Хаим Оливер
Часът на невидимите (15)

Четвърта, ужасно интересна глава

в която се ражда Хомо Невидимус

В подземната лаборатория всички чакаха с напрежение експеримента.

— Готови ли сте? — попита проф. Кънчо.

— Готови сме — отвърна бодро Митко Пеле. — Да броя ли до нула?

— Тук брои само моята робиня-асистентка.

Митко Пеле се обиди:

— Добре, щом е тъй, нека брои тя! Аз пък ще направя магия и вашият експеримент няма да штане.

Не му обърнаха внимание и Марти Щурчето пристъпи към работа.

— Внимание! Броя! Десет… девет… осем… седем…

Сърцата на всички забиха като барабани пред атака. Наистина те не вярваха много-много, че човек може току изведнъж да стане невидим, но кой знае! Какво ли не прави днес науката! Казват даже, че някъде вече създавали пържоли от въглища и парфюми от петрол!

— … Три… две… едно… Нула!

След тази тържествена нула проф. Кънчо заповяда:

— Дани! Застани ей там, до масата!

Дани Берлински, който, помните нали, носеше бяла риза, застана на посоченото място.

— Марти, приготви свещ и загаси лампата! — продължи проф. Кънчо.

Тя изпълни нареждането. Лабораторията потъва в мрак.

— Сега внимавайте! — чу се гласът на експериментатора. Той запали свещта и се приближи до Дани. Мъждукащата светлинна на пламъчето тайнствено заигра върху лицето му. — Наблюдатели, виждате ли подопитния Дани Берлински?

— Виждаме го — отвърнаха наблюдателите.

Проф. Кънчо бавно се отдалечи от Дани и скри свещта зад кутията със сажди.

— А сега виждате ли подопитния?

— Виждаме го, ама малко — отвърнаха наблюдателите.

— Отлично! — рече доволен експериментаторът. — Това беше първата част на експеримента. Сега ще пристъпим към втората. Подопитен Сисулу, облечи блузата на Гошо Йогата.

Сисулу облече черната магическа блуза и стана черен отгоре додолу. Бяла остана само усмивката му.

— Подопитен Сисулу — заповяда проф. Кънчо, — застани до подопитния Дани. Затвори очи и престани да се хилиш!

Сисулу затвори очи, престана да се смее и отиде до Дани. Проф. Кънчо се приближи до тях и ги освети със свещта.

— Наблюдатели, внимание! Виждате ли двамата подопитни?

— Виждаме ги — отвърнаха наблюдателите.

Проф. Кънчо отново се отдалечи и отново скри свещта зад кутията със сажди.

— А сега виждате ли ги? — попита той.

Отговор не последва. Наблюдателите си бяха глътнали езиците. Защото, докато белият Дани с бялата риза се мержелееше в мрака, то черният Сисулу с черната риза бе изчезнал. В тишината се обади Митко Пеле:

— Иха! Шишулу го няма!

Но проф. Кънчо веднага се приближи със свещта до подопитните и негърчето изплува от мрака. Пак се отдалечи и Сисулу пак изчезна.

Йогата беше зашеметен: Сисулу наистина ставаше невидим, в това спор нямаше. Само че… само че…

— Само че — попита той обезпокоен, — само черните ли могат да стават невидими? А ние, от бялата раса? Вижте Данчо, той не изчезна.

— Спокойно — рече проф. Кънчо. — Експериментът не е приключен. Преминаваме към третата и последна част. Дани, облечи сега ти блузата на Йогата.

Дани нахлузи черната блуза, а проф. Кънчо извади от джоба си шишенцето с черната течност, която си бе изпросил в изложбата на ТНТМ, сипа от нея в шепата си и преспокойно начерни неговото лице, коса, уши, врат, колене, ръце и обувки. Докато шишето се изпразни.

— Наблюдатели, внимание! Виждате ли сега подопитния Дани?

— Виждаме го! — отвърнаха наблюдателите.

Той се отдалечи и скри свещта. Дани изчезна, проблясваха само очите му.

Отново тишина, дълга, плътна тишина, изпълнена с онова космическо дихание, което съпровожда раждането на всяко велико откритие. И в тази тишина тържествено прозвуча гласът на Йогата:

— В името на мистер Сенко, ние открихме невидимостта! Днес е рожденият ден на Хомо Невидимус!

— Иха! — възкликна чиракът-магесник. — Ние шме вече невидими!

— Да живее и крепне Хомо Невидимус! — провикна се Сисулу.

— Ура! — Подхванаха другите. — Урааа! Ние сме невидими! Не-ви-ди-ми! Не-ви-ди-ми!

Марти пусна Ракамаг, загърмя гласът на Олимпия Рилска. И в ритъма на музиката наблюдатели, подопитни и откриватели заиграха кукерски танц. И грабнаха главния откривател и го запремятаха във въздуха, крещейки до пресилване:

— Да живее Хомо Невидимус! Да живее Хомо Невидимус!

Митко Пеле не се стърпя, гребна в кутията със сажди и намаца лицето си с черно, после заръси наоколо облаци черен прах.

С една дума, беше възвишено.

Сума време продължиха тържествата по случай откриването на принципа на невидимостта. Пяха, скачаха, правиха пирамиди до тавана, търкаляха се като прасета, ревяха като тигри, изпотрошиха няколко колби и епруветки, мацаха се със сажди, докато накрая, омаломощени, но щастливи, се изтегнаха на пода в плен на най-сладки мечти.

Ето накратко какво заявиха те в този момент на блажено опиянение:

Гошо Йогата, небрежно:

— Като стана невидим и започна да пътешествувам във времето, аз ще се върна в XVI век при Нострадамус. Той няма да ме вижда и аз ще усвоя всичките му магии: как се прави дъжд, как се предизвикват земетресения, как се превръща олово в злато, как се създават изкуствени хора и много други вълшебства. И като се върна в двайсетия век, ще стана магесник и фокусник, по-велик даже от мистер Сенко.

Сисулу Софийски, в своя изящен стил:

— Бидейки в състояние на невидимост, аз ще насоча Машината на времето към XVIII век, когато е живял Пушкин. Той също има негърско потекло и поради това ще ми бъде лесно да усвоя неговото поетично майсторство. След това ще замина за Африка и ще се присъединя към борбата на моите братя за свобода и независимост. Ще им чета и стихове.

Дани Берлински, мъчно налучквайки думите:

— Кога стана невидим, отивам си в сто и един век и видя как хората се карат на аутомобили с колели и без колели, с кормили или без кормили, с кападци или без капанци, друскат ли много или не.

Марти Щурчето, категорично:

— Аз пък ще отида в Египет при Клеопатра от филма и ще й пусна Ракамаг с Олимпия Рилска.

Митко Пеле, шъшкайки и фъфлейки:

— Аш като штана невидим, ще вляжа в сладкарницата, дето е до Кукления театър, и ще ижям вшишки пасти и торти, и пошле ще вляжа в сладкарницата, дето е до кино „Важов“ и ще ижям вшишки толумби, и пошле ще вляжа в сладкарницата, дето е до училището, и ще ижям вшишки банишки, и после ще вляжа във фабриката за тухли и ще направя магия и вшишки тухли ще станат на шоколадови бонбони и ще ги ижям, и пошле ще вляжа в язовира и ще направя магия и вшишката вода ще стане на широп от малини, и ще пия, и пошле…

Проф. Кънчо го прекъсна:

— Хайде, стига, че ще се пръснеш! — И от своя страна заяви: — А чуйте какво ще направя аз: ще спася Спартак, ще съкруша Римската империя и ще променя хода на човешката история.

И млъкна. Млъкна и Олимпия Рилска. И настана дълбока тишина. И в нея шестимата невидимуси се носеха върху крилете на златните блянове. И когато стигнаха до най-високата точка на своя полет, Митко Пеле попита:

— Бате Къншо бе, като штанем невидими, все ли ще си боядишваме лицето със шажди? Ами ако мама ни накара да се измием?

И, както летяха високо-високо във времето и пространството, невидимусите изведнъж се сгромолясаха върху планетата Земя, в мръсното подземие „Хелиополис“.