Хаим Оливер
Часът на невидимите (35)

Четвърта глава

в която магиите обявяват дуел на науката

Петнайсет минути по-късно те вече се намираха в „Хелиополис“. И бяха до такава степен преизпълнени с чувство на блаженство, че умората им се изпари за секунди, а след като се натъпкаха със студена овесена каша, останала от резервите на Александър Трети, отново се превърнаха в свръхреактивните, свръхинициативните и свръхнаучните хлапета на нашия квартал.

Те буквално излъчваха милиарди електронволта енергийни частици, които, както е известно, иначе само слънцето и звездите изхвърлят в безкрайния космос. Уверен съм, че ако се бяха запретнали сега, щяха да хванат, колкото си щат неутрини за хрономоторите на ДЕМОН. Но не се сетиха, защото, след като излапаха овесената каша, Главния теоретик категорично нареди:

— Хайде сега да изпълним ултиматума на доцент Пепи и да проверим защо Демончо ходи като леля Гица, когато се напие. Задачата!

И, забравили пътешествията във времето, черната боя и Хомо Невидимус, те извадиха от джобовете си листовете с изчисленията и схемите, които бяха домъкнали от Завода, облегнаха на стената две дъски и се заеха да човъркат мозъците си, да смятат и да чертаят с пергели и линеали електрическите връзки, релета и съпротивления. Часът бе един и половина.

В два и половина започнаха да спорят, защото, както се изрази Сисулу, истината се ражда само в спора.

В четири часа върху дъските беше изписан сто двайсет и третият вариант на схемата и четирийсетият вариант на главното уравнение.

В пет часа спорът премина в кавга.

В шест кавгата прерасна в ругатни.

В седем избухна кратка юмручна схватка.

Причината бе твърдението на Гошо Йогата, че в края на краищата всички тия формули са празна работа и че само една магия ще оправи положението.

— Празна работа са магиите! — изкрещя силно проф. Кънчо.

— Нека ти направя една магия, па ще видиш ти! — изкрещя по-силно Йогата.

— Направи, де! — изкрещя още по-силно проф. Кънчо.

— И ще направя! — изкрещя най-силно Йогата.

И млъкнаха, изтощени от научния спор. Като установи със съжаление, че повече няма да се бият, Сисулу рече:

— Срамота е цивилизовани членове на ЛАНИ да се пердашат и ругаят като хамали отпреди Девети септември. Юмруците не решават нищо в един рунд. Ще продължите друг път. А сега аз предлагам всеки от вас да докаже своята теория на практика. Професоре, ти си напиши твоята формула и схемата на тази дъска, а ти, Йога, направи магия на другата. Утре в Завода ще проверим с Демончо кой е крив и кой прав. Съгласни ли сте?

Всички бяха съгласни, включително и Боряна, която още не можеше да свикне с бурния живот на ЛАНИ въпреки спомените си от Виетнамската война.

В изпълнение на решението проф. Кънчо изписа върху едната дъска своята формула и начерта схемата, Йогата пък нарисува върху другата дъска само една смела питанка. После приклекна пред нея, затвори очи и зашептя:

— О, Вишну Девананда, Суами Шивананда, помогнете ми да намеря точната схема на приемника на Демончо и вярното уравнение на силата на излъчването! Джиана-самаджи-джарани!

Чукна три пъти по дъската с магическата тояжка, изправи се и рече:

— А сега трябва да си вървим, за да дадем възможност на тайнствените природни сили да направят своите изчисления и да ги изпишат върху моята омагьосана дъска.

— Добре — рече проф. Кънчо, — аз също съм гладен.

— Ама няма ли да изобретяваме пак плажма? — попита страшният научен сътрудник.

— Уф! — въздъхна отегчено проф. Кънчо. — Тоя фъстък още не е разбрал, че като изобретявахме снощи плазма с плазмотрона, сме направили авария в целия квартал и в Завода.

— Вярно ли? — възкликна Митко Едисон, бърчейки носле.

— Вярно ами!

— Иха! Хайде пак!

Брат му го шляпна по устата, в отговор на което страшният-научен сътрудник го ухапа за пръста. И кой знае какво щеше да стане по-нататък, ако в този момент откъм коридора не долетя тъжно мяукане.

— Александър Трети! — провикна се Марти и отвори.

Действително беше котаракът, но в какъв окаян вид!

Блестящата му черна броня, направена от лак за електрокари с коефициент на невидимост 55 на сто, беше напукана, поокапала и покрита с мръсотии. Къде ли се беше завирал любимият котарак на леля Гица? Освен това в мустаците му се беше вплел крайчецът на една черна миша опашчица с коефициент 68 на сто…

— Главата си режа, ако тоя звяр не е обядвал с нашите подопитни мишлета! — рече мрачно Йогата. — Откога предлагам да го препарираме в спирт, но вие не сте съгласни. Тържествено ви предупреждавам, че някой ден пак ще ни издаде на господин Хикс.

Без да обърнат внимание на тия зловещи прокоби, Марти и Боряна окъпаха котарака, който за благодарност ги лизна по ръцете.

Най-после в осем часа вечерта ланистите напуснаха „Хелиополис“, като оставиха на видно място двете черни дъски — едната, физическата, с формулата и схемата, другата, метафизическата, със смелата питанка и заклинанието на Йогата.

Уморени от тежкия ден, тенетемистите се пръснаха по домовете си.

Минавайки покрай кооперация „Лале“, Марти великодушно даде свобода на Александър Трети. Котаракът, след като се повъртя малко пред сградата, с огромни тигърски скокове се върна назад…

Този благороден жест на Щурчето щеше да има, уви, неочаквани последици. Но за тях ще прочетете в следващата