Хаим Оливер
Часът на невидимите (3)

Трета научна глава

в която времето се изкривява като геврек

— Виж какво, Щурчо — рече проф. Кънчо, — хайде стига си пискала, а ми помогни да изчистим килима, че като дойде мама, ще ме съдере.

— Дай вода и парцали! — отвърна тя делово и запретна ръкави.

След малко те търкаха лилавото петно на килима, като го правеха по-голямо, по-червено и по-неизтриваемо.

В това положение ги завари трикратният сигнал на звънеца.

Проф. Кънчо погледна в тръбата на перископа: пред входа стояха Гошо Йогата и Митко Пеле. Той ги пропусна да влязат.

Като ги видя, Марти пак изписка. Новодошлите приличаха на бандити, избягали от американския затвор „Синг-синг“, толкова бяха мръсни, чорлави и намацани до ушите със сажди.

Гошо Йогата си носеше, както винаги, вълшебната тояжка и бе облечен в черната си магесническа блуза. И бе слаб, слаб! Напоследък той смъкна още 764 грама и сега големите му очила с рогови рамки непрекъснато се изхлузваха от изтънелия нос.

Навярно сте слушали, че Гошо Йогата е поклонник на мистер Сенко и на всички останали магесници, факири, фокусници и йоги по света. В къщи той има сума ти йогийски книги, всяка заран прави йогийски упражнения, стои по две минути изправен на глава и премята крака зад врата, знае куп заклинания за призоваване на духове и тъй като никак не обича математиката, търси да открие онова заклинание, което ще му помогне да решава тъй досадните задачи без особени усилия. Засега това все още не му се удава, но той никак не губи надежда, не пропуска представление на мистер Сенко и на другите местни и вносни вълшебници, като зорко наблюдава техните манипулации и заклинания и си записва всяка тяхна дума. Няма съмнение, че като порасне, Гошо Йогата ще стане къде-къде по-велик фокусник от мистер Сенко и факира Мити!

Тук може би ще попитате: ами като не обича математиката, какво търси той в тенетемистки заводски кръжок? Отговорът е прост: Гошо Йогата таи надежда, че все пак някой ден и науката може да му помогне при съчиняването на всемогъщото заклинание за решаване на математическите задачи. Освен това той не иска да се дели от старите си приятели.

А сега няколко думи за чирака магесник Митко Пеле. За разлика от своя шеф той е дебеличък като детски балон; напоследък бе напълнял още повече и късите му панталонки пращяха по всички шевове. Само че нямаше предни зъби, та като говореше все шъшкаше и фъфлеше. Беше си купил огледалце и непрекъснато наблюдаваше устата си, очаквайки, че най-после тия пусти зъби ще поникнат… (аз също чакам с напрежение този момент, защото изпитвам затруднения при изписването на Митковите реплики. За да ви улесня при прочитането им, знайте, че Митко Пеле казва Ф вместо В, Ш вместо С, Ж вместо З и т.н. Например:

Фалдали да се чете „варвари“, гошподин Хикш да се чете „господин Хикс“, жажоляване — „зазоряване“, жъб — „зъб“, и т.н.

И за да ви улесня още повече, аз не винаги ще спазвам този миткопис).

Но да продължим. След като се стресна от вида на двамата, проф. Кънчо ги запита:

— Къде сте се наплескали така бе?

— В „Нострадамус“. Правихме важни експерименти със слънцето — отвърна с тон на уморен гений Гошо Йогата.

Митко Пеле добави:

— Гледахме през телешкопа как шлънчето избухва през фулканите и жа да не ошлепеем, си наплавихме черни штъкла от сажди.

— И какво открихте? — попита проф. Кънчо, макар че много-много не вярваше на метафизическите експерименти на Йогата.

Гошо заигра с вълшебната тояжка, която ту изчезваше, ту се появяваше в ръцете му, и небрежно обясни:

— Наблюдавахме протуберансите на слънцето и брояхме слънчевите петна по неговата повърхност.

Проф. Кънчо завидя на красивата дума „протуберанси“. Йогата все такива ги измисляше.

— Е, и какво?

— Как какво! По броя на слънчевите петна може да се прочете колко души ще умрат през деня, а по протуберансите, които изхвърлят от слънцето разни малки частици в космоса, ще познаеш колко души ще се разхождат през нощта по покривите на къщите.

— Това не е научно! — възрази проф. Кънчо.

— Може да не е научно, ама е вярно. Мистер Сенко също може да накара спящи хора да вървят нощно време по покривите. Ако искаш да знаеш, тия хора се казват сомнамбули.

— Наистина ли? — попита Марти с широко отворени очи.

— Ако не вярваш, питай мистер Сенко!

Споменеше ли Йогата името на прочутия илюзионист, всеки спор с него ставаше излишен.

— Е, добре — рече отстъпчиво проф. Кънчо, — ще те попитам нещо, но преди да ми отговориш, помисли си добре по физически, а не по метафизически. Забелязал ли си по телескопа дали слънцето не изхвърля в космоса неутрини? Това са съвсем малки частици, по-малки даже от прашинки, за тях писа списание „Космос“.

Гошо Йогата запремига зад дебелите стъкла на очилата си — явно не знаеше какво е неутрино. Затова пък авторитетно отговори чиракът магесник:

— Иха, колко много неутлини фидяхме върху шлънцето! Те летят на вшишки страни и много прилишат на врабчета.

Марти прихна в смях и вихрено се завъртя на пети:

— Ой, врабчета върху слънцето! Ой! Нали ще изгорят от пламъците!

Митко Пеле я изгледа кръвнишки:

— Мълши бе, какво ражбираш ти от аштрономия!

Йогата сложи край на научния спор между най-малките, като махна пренебрежително с ръка и се обърна към проф. Кънчо:

— А защо са ти неутрини?

— За хронокара. Открих, че тъкмо те създават възможност на ДЕМОН да пътува в миналото и бъдещето.

— Това са научни глупости — каза Гошо Йогата. — Без магии материалните тела не могат да се движат в миналото и бъдещето. Великият индуски факир Раджа Йога писа в книгата на йогите, че това може да направи само освободеният от плътта дух. Напоследък даже той не я̀де и не пи нищо цели 64 дни, само лежа върху креват от гвоздеи и накрая духът му се освободи от тялото и започна да пътува във времето. Скоро и аз ще направя такъв експеримент.

— Аз шъщо — рече чиракът-магесник.

Проф. Кънчо не обърна внимание на самохвалните думи на братчето си — той се съмняваше, че Митко Пеле би могъл да лежи върху креват от гвоздеи 64 дни, без да яде и да пие.

— Виж какво, Йога — обясни той търпеливо, — да пътуват с духа си могат и баба, и дядо, а аз искам да пътешествувам лично с тялото си и с два лазерни пистолета, защото имам да разчиствам сметки с някои хора от миналото.

— С кого?

— Ами… например с генерал Марк Крас, дето уби Спартак.

— Това не може! — отсече Йогата.

— Може! — каза проф. Кънчо.

— Може да може, ама само с магия! — отсече пак Йогата.

— Никакви магии! Магиите са бабини деветини.

— Ей, я не обиждай на магии!

— Кой, аз ли обиждам? Като конструирам хронокара, ще поискаш да се возиш с него, ама няма го майстора! — ядоса се проф. Кънчо.

— Голямо чудо! Ще легна върху креват от гвоздеи и ще си пътувам с духа — ядоса се и Гошо Йогата.

— На куково лято ще намериш толкова много гвоздеи.

— Ще ми даде доцент Пепи Райков от завода. А ти, щом си толкова гениален, хайде, докажи ми твоята теория на практика!

— Какво, мислиш, че не мога, а? Добре, гледай тогава!

И без повече приказки проф. Кънчо пристъпи към научните доказателства. Взе една зелена боичка и нарисува върху лилавото петно на килима три окръжности, които пресече с дълга хоризонтална черта, и написа във всяка от тях по една дума: МИНАЛО — НАСТОЯЩЕ — БЪДЕЩЕ. После накара Гошо Йогата да стъпи в първото кръгче, Марти Щурчето в третото, а сам той стъпи в средното. Получи се следната фигура №1:

 

 

— Внимавай сега! — каза проф. Кънчо. — Тъй като времето се движи все напред и напред, ние тримата не можем да се срещнем никога. Ясно ли е?

— Ако скоча при тебе, ще се срещнем — забеляза Марти.

— Трай ма! — смъмри я проф. Кънчо. — Ти си робиня-асистентка и нямаш право на мнение. И тъй, да продължим доказателствата. Явява се частицата неутрино. Тя има способността да изкривява времето като кифла. Колкото повече неутрини има, толкова повече кифлата се свива. Накрая тя се затваря напълно и става също като геврек, само че много голям. Виж фигура №2.

— В резултат на това — продължи проф. Кънчо — ние тримата също се затваряме в геврека и всички времена се сливат. Тръгна ли със своя хронокар по този геврек, аз мога да се движа напред и назад, в миналото и в бъдещето, накъдето си искам. Това е!

Той млъкна, потресен от убедителността на собствените си доказателства.

(Трябва да призная, че не можах да схвана теоремата на проф. Кънчо — аз винаги съм бил слаб по геометрия. Може би вие ще я разберете по-добре? Ако я разберете, пишете ми.)

Затова пък чиракът магесник дълбокомислено заключи:

— Шъщо като фокус на миштер Сенко.

— Само че — подхвана проф. Кънчо, — за да се затвори геврекът на времето, трябва на всяка цена да намеря неутрини. — И уморено въздъхна.

— Ами, щом толкова ти трябват неутрини, ела в „Нострадамус“ — каза великодушно Йогата. — Но… — Той се приближи до Кънчо и като посочи с очи Марти, прошепна в ухото му: — Какво ще правим с тоя бръмбазък? Ще разкрием ли тайните си пред нея?

Тъкмо в този момент бръмбазъкът играеше на дама върху теоремата на проф. Кънчо, като подскачаше от Настоящето към Бъдещето, от Бъдещето към Миналото и обратно. Проф. Кънчо тихичко прошепна:

— Тя ми е вече робиня-асистентка и днес ще я приемем в клуба на тенетеме в Завода. И да знаеш какъв разкошен апарат има! Казва се Ракамаг.

— Хей! — прекъсна шепота им Митко Пеле. — Стига сте прикажвали тайнствени тайни. Ще закъшнеем за завода и майстор бай Жлатан пак ще ни ше шкара.

— Тръгваме! Тръгваме! Само че къде е Сисулу? — попита Йогата.

Софийското негърче беше един от най-активните членове на кръжока и рядко отсъствуваше.

— Дошли са му гости от Конго — отвърна проф. Кънчо и си спомни снощния кошмар: пътешествието в Капуа и черния гладиатор, който го бе пленил в мрежата си и за малко не го бе промушил с тризъбеца.

— Да вървим тогава! — извика Йогата и размаха като знаме вълшебната си тояжка.

И четиримата хукнаха, като забравиха теоремата за движението във времето върху килима…