Хаим Оливер
Часът на невидимите (16)

Пета академична глава

в която се ражда ЛАНИ

Седнаха, огледаха се и едва се познаха, толкова бяха намацани със сажди. Най-идеално беше начернен Дани — от белите обувки до русата коса.

— Да бе — унило въздъхна Йогата, — ние сме невидими само на тъмно. Какво ще правим, когато е светло? Не можем да пътешествуваме във времето само нощем. Тогава историята спи.

Проф. Кънчо отдавна очакваше, че нещата ще вземат такъв неприятен обрат. Но нима ще го спре сега тази дреболия?

Когато Прометей откраднал от небето свещения огън, за да го подари на хората, той сигурно си е опърлил пръстите, но не се отказал да го носи, защото, ако беше се отказал, днес човечеството нямаше да има нито кибрит, нито атомна енергия.

Когато Едисон изобретил грамофона, той получил такъв удар по ушите, че оглушал за цял живот, но не се отказал да изобретява по-нататък, защото, ако беше се отказал, днес човечеството нямаше да има Ракамаг.

Когато космонавтите тренират в безвъздушни камери, сигурно ги боли глава, но те не се отказват да летят към звездите.

— Вижте какво! — произнесе проф. Кънчо решително. — Щом като сме открили невидимостта през нощта, ще открием и невидимостта през деня. Само че трябва да се работи, да се работи много! Даже може би цяла седмица, а ако ми помогнете, може и по-малко. Искам тържествено да ви запитам и вие официално да ми отговорите: съгласни ли сте да станете мои роби-асистенти, докато постигнем пълна невидимост?

Йогата отговори веднага:

— Аз съм съгласен да помагам, но не като роб-асистент, а наравно. Искам да съм академик.

— Добре бе — рече отстъпчиво проф. Кънчо. — Щом като толкова настояваш…

Така Гошо Йогата стана академик.

— А ти, Митко? — попита проф. Кънчо.

— Ако се съглаша, ще ме пушкаш ли да броя до нула? — попита в отговор чиракът-магесник.

— Ще те пускам.

— Само че не ишкам да бъда роб-ашиштент, а страшен научен сътрудник.

— Не „страшен“, а „старши“ — поправи го Марти. — Като татко.

— Аз ишкам страшен!

— Добре — съгласи се по братски проф. Кънчо.

— И не ишкам вече да се кажвам Митко Пеле.

— А как? Нали ти сам си избра това име, когато бяхме футболисти?

— Сега не ишкам вече. Сега ишкам да се кажвам Митко Едисон. — И посочи портрета на стената.

— А Митко Айнщайн не щеш ли да се казваш? — ядоса се проф. Кънчо. — Слушай бе, маляк, знаеш ли ти кой е Едисон?

— Жнам. Той измишли киноапаратчето на Дани.

Това не бе съвсем точно, но не го поправиха, защото като извади огледалцето от джоба и погледна зъбите си, той продължи:

— Искам да се кашвам Митко Едишон! Иначе си отивам и ще кажа на татко, че си чапате лицата шъш сажди.

Другите многозначително се спогледаха: този неразумен хлапак можеше да провали цялата работа, и то заради такава дреболия като името.

— Добре — отвърна проф. Кънчо, като скръцна със зъби от ярост. — Отсега нататък ти си страшният научен сътрудник Митко Едисон.

— Иха!

— А ти? — обърна се проф. Кънчо към Сисулу.

— Професоре — отговори негърът, — ти знаеш, че аз не ламтя за титли и ще се задоволя със скромното звание „заслужил писател“.

— Съгласен. Данчо?

Дани Берлински замислено прокара ръка по начерненото си лице, погледна към ДЕМОН и рече:

— Аз искам да се карам на Ракета на времето като шофьор.

— Само това ли? — учуди се проф. Кънчо. — Не искаш да си нито академик, нито член-кореспондент?

— Не. Искам шофьор. Баба Зора казва, добър шофьор като нея струва хиляда кила злато, а кукуригу-учен не струва пукнат пар.

— Е, както искаш… — Накрая проф. Кънчо се обърна към единственото момиче в кръжока. — А ти, Марти?

— Аз искам да бъда помощник-диригент — отвърна тя.

— Не може! — отсече проф. Кънчо. — Ако всички станат академици или помощник-диригенти, кой ще мете лабораторията? Виж, ако желаеш, можеш да станеш „завеждащ връзките с инж. кака Вера и инж. бате Ники“. Иначе си оставаш робиня-асистентка.

Марти стисна зъби и не произнесе нито дума повече. От нея се искаше да стане завеждащ връзките с майка и татко, с които и без това си имаше достатъчно връзки… Сами разбирате каква крещяща несправедливост бе извършена спрямо нея.

— Значи, възражения няма! — каза проф. Кънчо. — Аз пък ставам Главен теоретик. А? — Той изчака. Никой не пророни думица. — Е, значи, който е съгласен, да вдигне ръка.

Докато гласуваха, Кънчо с гордост си припомни своя кратък, но бурен живот. Ето на, само до преди няколко години той бе един мъничък династронавт, който за малко не отлетя на Марс, по-късно стана червен интербригадир, тръгнал да освобождава поробените народи; сетне получи титлите професор и капитан на футболен отбор, който почти спечели кварталното първенство; а сега е вече Главен теоретик и възглавява изследователски колектив за откриване на Втория принцип на невидимостта през деня! Дааа… такива ми ти работи!

— Ами как ще наречем нашето научно обединение? — попита Гошо Йогата. — Защото сме вече обединение, нали?

— БАН — предложи без колебание Сисулу.

— БАН има вече — поясни проф. Кънчо. — БАН значи Българска академия на науките.

— Само че нашата БАН означава Безименна академия на невидимостта.

— Вижте какво — каза проф. Кънчо. — Колкото по-велик е един учен, толкова по-скромен е той. Например Айнщайн си е нямал даже колан за панталоните от и ги е връзвал с канап.

— Вярно ли? — възкликна Сисулу.

— Вярно ами! Това съм го чел в „Космос“. Толкова е бил скромен той. Ето защо и аз предлагам да си изберем също такова скромно име. Например… Лаборатория на невидимостта!… А? Какво ще кажете? ЛА-НИ! ЛАНИ! Хем скромно, хем тайнствено. Има ли други предложения? Няма. Да гласуваме.

Така новият научноизследователски колектив се нарече ЛАНИ — тоест Лаборатория на невидимостта.

— Трябва да си имаме марш! — извика Марта Щурчето. — Сисулу ще напише думите, а аз ще намеря музиката.

— Аз съм ги вече измислил! — скочи още по-развълнуван Сисулу. — Чуйте!

Изправи се, окашля се и издекламира:

ЛАБОРАТОРИО НЕВИДИМА, КАК ХУБАВА СИ ТИ!

Лабораторио невидима, как хубава си ти!

Как чудно ти изчезват синовете ти безброй!

Как твоите ракети боботят тъй омайно!

При всеки полет нови, по-нови красоти;

тук мънички планети, там звезди гиганти,

земята пълна с перли, небето с брилянти…

Лабораторио невидима, как хубава си ти!

— Разочаравателно! — изръкопляска възторжено Дани.

— „Очарователно“ бе! — поправи го Сисулу, много поласкан.

А страшният-научен сътрудник Митко Едисон добави:

— Само че в детската градина ние го учихме това стихотворение с други думи.

— Е та какво от това? Нали иначе си е хубаво?

— Маршът е хубав — каза проф. Кънчо. — И нека до утре Марти измисли и музиката. Който е съгласен, да гласува.

Гласуваха.

— Така! — потри доволно ръце проф. Кънчо. — Сега трябва да вървим да закусим, защото съм гладен.

— Ами план за работа? — обади се Сисулу. — Каква лаборатория сме ние без план за научна работа? И без Манифест за нашите задачи и цели?

— Наука не се прави по план — възрази Йогата. — Изобретателите изобретяват каквото им дойде наум. Чел съм, че веднъж Нострадамус, както си пиел кафето, се сетил за едно заклинание…

Както и да е, след кратък спор ланистите — нека ги наричаме отсега нататък и така — съчиниха следния

 

МАНИФЕСТ НА ЛАНИ ПРИ ТНТМ

ДО ВСИЧКИ ФИЗИЦИ И МЕТАФИЗИЦИ, ХИМИЦИ И АЛХИМИЦИ!

 

Съобщаваме ви, че днес в София бяха положени основите на Лабораторията на Невидимостта — ЛАНИ.

ЛАНИ подкрепя движението за Техническо и научно творчество на младежта — ТНТМ.

ЛАНИ е наследник на най-великите учени и пътешественици като Нострадамус и Колумб, Едисон, Айнщайн и Гагарин. ЛАНИ ще продължава тяхното дело до окончателната победа на Човека над Времето и Пространството.

Главната цел на ЛАНИ е превръщането на материалните тела в невидими и пътуването на Човека — Хомо Невидимус, по света и у нас, вчера, днес и утре.

За постигането на тази цел членовете на ЛАНИ се задължават:

 

1. Да набавят опитни животни от всякакъв вид — отговорници всички.

2. Да носят гевреци, за когато се правят експерименти — отговорник страшният-научен сътрудник Митко Едисон.

3. Да търсят всякакви черни материали за експериментите — отговорници всички.

4. Да набавят научна литература, свързана с проблема на невидимостта — отговорник Сисулу Софийски.

5. Да осигурят тайна защита срещу попълзновенията на господин Хикс, като разузнаят в бърлогата на звяра и като се влезе във връзка със старшина Марко — отговорник проф. Кънчо.

6. Да се купят билети за научно-фантастичния филм „Соларис“, дето се дава в кино „Изток“ — отговорник Дани Берлински.

7. Ако може, към гевреците да се добави конфитюр от шипки — отговорник страшният-научен сътрудник Митко Едисон.

 

ЛАБОРАТОРИО НЕВИДИМА, КОЛКО ХУБАВА СИ ТИ!

ДА ЖИВЕЕ ХОМО НЕВИДИМУС!

 

Заб. Засега ЛАНИ е свръхтайна организация.

КРАЙ

— Великолепена манифестация! — каза Дани Берлински. — Само че трябва да я напишем на пишина.

— Каква „пишина“ бе! „Пишеща машина“ — поправи го Сисулу.

— Дайте Манифеста! — рече проф. Кънчо. — Ще го препиша у дома. А сега да вървим да…

Дани го прекъсна:

— Другари приятели, аз искам да направи едно предположение…

— „Предложение“ — поправи го търпеливо Сисулу.

— Да, аз предлажам, преди да станем невидими и тръгнем с ДЕМОН вчера, днес и утре, да решим задач, дето ни даде другарят доцент Пепи Райков за Демончо.

— Ух, вярно бе! — въздъхна уморено проф. Кънчо. — Забравихме онова пусто Демонче! Я да се опитаме! Митко, ти си свободен от това математическо дежурство.

Извадиха моливи и хартия, седнаха и започнаха да решават.

Решаваха цели двайсет и две минути и седемнайсет секунди. През това време сумтяха, кашляха, кихаха, прозяваха се, почесваха се — с една дума, изстискваха всичките си математически знания. Напразно. Задачата си остана нерешена. Проф. Кънчо отчаяно махна с ръка и се изправи.

— Вижте какво, аз умирам от глад, а когато умирам от глад, не мога да смятам. Нека сега да вървим да закусим, а в четири часа ще проведем научен съвет. Дотогава си помислете за задачата и изпълнявайте точките на манифеста. Митко, я изтичай и разузнай навън!

Навън положението беше чисто, на хоризонта не се мяркаха нито старшина Марко, нито господин Хикс, нито Александър Трети. Един по един ланистите излязоха от подземието и се пръснаха. Бяха мръсни, бяха наплескани със сажди от косите до подметките, но очите им блестяха с пламъка на неудържимия научен ентусиазъм.

Едни се упътиха към домовете си да похапнат, други към кино „Изток“ за билети, трети към Института по кибернетика и тъй нататък.

Сисулу Софийски отиде в Завода. Работниците, които отдавна познаваха негърчето, го поздравяваха, питаха го как върви борбата за освобождението на африканските народи, черпеха го с лимонада, но той като никога мълчеше. Замислено минаваше от зала в зала, взираше се в машините и хората и търсеше, търсеше отговора на въпросите, поставени в Манифеста, и по-точно — начина за изпълнението на параграф четвърти, който го задължаваше да набави научна литература, свързана с проблема на невидимостта.

Накрая се пъхна в библиотеката и поиска от библиотекарката 16 тома най-различни обемисти произведения — от Майн Рид до Жул Верн и от Джек Лондон до Елин Пелин.

И потъна в четене.