Хаим Оливер
Часът на невидимите (26)

Седма свръхкъса глава

в която участвува и един черен шаран

Веднага след като се наобядва и написа за отмора няколко доноса срещу своите съседи, господин Хикс отново тръгна из квартала по следите на изчезналия старшина Марко.

Не се чувствуваше никак добре. Въпреки погълнатите три лъжици сода усещаше в стомаха си тежестта на пържения шаран, който бе ял на обед. Беше го купил вчера направо от аквариума и докато го носеше, шаранът непрекъснато се мяташе в кошницата и не искаше да издъхне. В кухнята все още беше жив и укорително гледаше господин Хикс, сякаш му казваше: „Не ме убивай!“ Но господин Хикс не взе под внимание тия молби и хвърли рибата в тигана…

А сега той чувствуваше тежест в стомаха и му се струваше, че отвсякъде го гледат немигащите рибешки очи, също като очите на гилотинирания от романа „Палачът“.

И както си вървеше покрай зала „Универсиада“, изведнъж се закова на място: пред краката му лежеше шаранът, само че черен! Той нададе тих вопъл и поиска да избяга, но подметките му се бяха сякаш залепили за асфалта.

Тъкмо в този момент край него минаваше доктор Веса, която се връщаше от поликлиниката. Като видя позеленялото лице на своя съсед, тя се спря:

— Какво става с вас? — попита тя. — Зле ли ви е?

— Доктооре… — изписука той, — тази черна риба… Това е… това е отмъщението на черните джуджета! Те са решили да ме унищожат! Ох!…

Доктор Веса вдигна шарана, помириса го:

— Не разбирам за какви черни джуджета говорите — рече тя. — Тази риба е развалена. Хайде, прибирайте се. И изпийте двайсет капки валериан.

Тя зави черния шаран във вестник и го занесе в поликлиниката. Дежурният лекар се учуди до немай-къде на този необикновен рибешки екземпляр. Без да го пипне с пръст, той го изолира в специален бокс и телефонира на специалистите по чума да дойдат незабавно.

А господин Хикс дълго още не мръдна от мястото си, хипнотизиран от черното петно, което шаранът бе оставил върху сивия тротоар.