Хаим Оливер (автор)

Хаим Оливер
български писател, сценарист и журналист
Роден	Хаим Давид Оливер 8 януари 1918 г. Кюстендил, Царство България
Починал	7 август 1986 г. (68 г.) София, Народна република България
Националност	България
Работил	журналист, сценарист
Литература
Жанрове	повест, роман, сценарий
Известни творби	„Федерация на династронавтите“ (1963) „Фалшификаторът от Черния кос“ (1969)
Уебсайт	Страница в IMDb

Хаим Давид Оливер е български писател, публицист, сценарист и журналист. Известен като автор на детско-юношески приключенски и фантастични произведения.

Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. се заема с нелегална забранена дейност на територията на Третия Райх. Продължава участието си в революционното движение и след завръщането си в България. Хаим Оливер два пъти е съден от военен съд. През 1941 г. Оливер е арестуван и затворен, а след това изпратен в трудов лагер, откъдето успява да избяга и да се присъедини към партизански отряд. Участник в последната фаза на Втората световна война.

След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.

Умира на 7 август 1986 г.

Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научнопопулярни и анимационни). Лауреат на комунистически награди. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерация на династронавтите‎“.

Със сценария си на филма „Ешелоните на смъртта“ (1986) подкрепя официалната версия на комунистическия режим в България, че БКП е спасила българските евреи под прякото ръководство на Тодор Живков чрез митинга на 25 май 1943 г., проведен от Вълка Горанова (съпругата на Пеко Таков). При това през 1973 г. на погребението на Димитър Пешев Хаим Оливер е признал истината.^[1]

• Часът на надеждата. София: Профиздат, 1957, 322 с.
• Федерация на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1963, 171 с.
• Великият поход на династронавтите (с илюстрации на Борис Димовски). София: Народна младеж, 1964, 204 с.
• Комети. София: Български писател, 1965, 332 с.
• Ние, спасените (Или как евреите в България бяха изтръгнати от лагерите на смъртта). София: Издателство за литература на чужди езици, 1967, 183 с.
• Хелиополис (с илюстрации на Васил Иванов). София: Народна младеж, 1968, 286 с.
• Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1969, 389 с.
  • Фалшификаторът от Черния кос. София: Народна младеж, 1984, 312 с.
• Пратеникът от Елсинор. София: Народна младеж, 1974, 208 с.
• Гол от засада. София: Медицина и физкултура, 1973, 184 с.
• Рицарят на Бялата дама. София: Медицина и физкултура, 1975, 201 с.
• Часът на невидимите. София: Народна младеж, 1979, 196 с.
• Енерган 22. София: Отечество, 1981, 416 с.
• Оперната война. София: Музика, 1982, 360 с.
• Как станах кинозвезда (Не чак толкова смешен роман за деца и юноши, а може и за техните родители) (с илюстрации на Борис Димовски). София: Отечество, 1985, 199 с.
• Роман за един пияница. 2017.

• Ешелоните на смъртта (1986)
• Фалшификаторът от „Черният кос“ (3-сер. тв, 1983)
• Рицарят на бялата дама (1982)
• Федерация на династронавтите (1979)
• Вълчицата (1965)
• Художникът Златьо Бояджиев (1961)
• Законът на морето (1958)
• Наша земя (1952) (заедно с Анжел Вагенщайн)

• От и за Хаим Оливер в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Хаим Оливер в Моята библиотека
• Хаим Оливер в Литературен свят
• Хаим Оливер в Internet Movie Database

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI NLI J9U LCCN PLWABN VIAF WorldCat