Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- ventcis (2016)
Издание:
Хаим Оливер
Часът на невидимите
Редактор: Атанас Звездинов
Художник: Борис Димовски
Художествен редактор: Димитър Чаушов
Технически редактор: Маргарита Лазарова
Коректор: Василка Минева
Първо издание. ЛГ V. Тематичен №13 95373/6056-29-79
Дадена за набор на 14.II.1979 година.
Подписана за печат на 3.V.1979 година.
Излязла от печат на 10.V.1979 година.
Поръчка №91. Формат 1/16 60X90.
Тираж 23 000 броя.
Печатни коли 12,25. Издателски коли 12,25.
Цена на книжното тяло 0,55 лева. Цена 0,65 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Тодор Димитров“, София — 1979
История
- — Добавяне
Десета объркана глава
в която леля Гица оздравява
Леля Гица тъкмо сърбаше следобедната си порция вишновка и лапаше за мезе четири тумбести тулумби, когато в стаята се обади един ласкав момичешки гласец и обяви:
— Драга лельо Гицо, посвещаваме настоящия концерт на тебе. Ние ти желаем най-скорошно оздравяване от лошите навици и връщане в редовете на многомилионната армия на трезвениците. И да бъде проклета вишновката!
Веднага след това зазвуча глас на певица и първите й думи закънтяха сред четирите стени:
Тъжно капят сухите листа
и потапят в тъга всичките места…
Леля Гица озадачено се огледа: радиото мълчеше, телевизорът също. Откъде идеше този мил глас? До немай-къде учудена, тя се ослуша, очаквайки и други изненади. Но други изненади нямаше, песента продължи и завърши съвсем нормално, сърцераздирателна до сълзи, изпълнена със сиропени въздишки и ахкания.
Не съвсем нормално обаче беше поведението на Александър Трети. Още при първия звук той настръхна и взе да се мята между стените, да мяучи и съска, после се изправи пред южната стена и задраска с нокти точно под розетката на комина. Леля Гица го взе на скута си.
— Тихо, Александре, тихо! — прошепна тя. — Нека чуем какво пее тази какичка.
Котаракът поутихна, макар че от време на време отново настръхваше, готов да скочи към южната стена.
След първата песен момичешкият гласец се обади пак. Той каза:
— И да бъде проклета вишновката!
Прозвуча втора песен, още по-печално сладникава от първата. После трета. После четвърта, пета, шеста…
… В 21 часа дежурният край Ракамаг Митко Пеле каза:
— Гладен съм.
Йогата едва не го смаза с презрителния си поглед.
— И тоя ще ми лежи 64 дни върху креват от гвоздеи, без да яде и пие! Пфу!
— Аз също съм гладна — рече Марти. — И ако не ям до пет минути, ще загубя съзнание и ще си вървя в къщи да вечерям.
— Никакви къщи! — спря разговорите проф. Кънчо. — Ще им се обадим по телефона и ще ядем гевреци. Имам осемдесет стотинки.
— Аш ишкам сладолед — каза Митко Пеле.
— А друга манджа не щеш ли?
— Не! Само шладолед.
Излязоха, като оставиха край апарата само дежурния.
Долу до сладкарницата има една телефонна кабина. Напъхаха се в нея и проведоха следната стратегическа операция: проф. Кънчо звънна на Сисулу-баща и съобщи, че Сисулу-син ще закъснее, защото гледа по телевизията 124-та серия на „Червения фар“. После Сисулу-син се обади на доктор Веса и съобщи, че проф. Кънчо и Митко Пеле ще закъснеят, защото гледат „Червения фар“. Митко Пеле пък звънна на инж. кака Вера и инж. бате Ники и съобщи, че тяхната дъщеря Марти… И така нататък и така нататък…
Свършили тази важна работа, превъзпитателите купиха гевреци и се върнаха в „Нострадамус“, въпреки протестите на Митко Пеле, който остана без сладолед.
Часът беше 21,20. Дежурният обърна касетата. За тринайсети път. В резултат на което при леля Гица момичешкият гласец обяви:
— Драга лельо Гицо, посвещаваме настоящия концерт на тебе…
В 22.40 момичешкият гласец провъзгласи за не знам кой път:
— И да бъде проклета вишновката!
Леля Гица се изправи. Очите й горяха.
— Да бъде! — закрещя тя. — Да бъде трижди проклета!
И затанцува.
Къщата се затресе. Проф. Кънчо каза:
— Земетресение.
— Ами! — присви устни Йогата. — От леля Гица е. Така става винаги, когато си подскача.
— Щом си подскача, значи оздравява — установи Марти Щурчето.
И само минутка по-късно откъм двора долетя дрезгав алт, който мощно припяваше:
Тъжно капят сухите листа
и потапят в тъга всичките места…
Йогата изтича до стълбищния прозорец, погледна, върна се и слисан съобщи:
— Пее леля Гица! И танцува ръченица.
— Видяхте ли? — рече Марти. — Леля Гица е вече превъзпитана. Отсега нататък тя само ще пее и танцува и никога повече няма да ни залива с кофи вода. — Спря Ракамаг, изключи високоговорителя в комина и нареди: — Можем да приберем апаратурата.
Момчетата я загледаха с възхищение. Само Йогата небрежно подхвърли:
— Ако не беше заклинанието, леля Гица на куково лято щеше да се превъзпита.
Марти не отвърна — на заядливата забележка, защото долу превъзпитаната, след като престана да пее, провъзгласи на всеослушание:
— И да бъде проклета вишновката!
Край нея се въртеше Александър Трети и жално мяукаше, от околните прозорци се подаваха хора. Други слязоха да видят какво става.
Струпани на прозореца, превъзпитателите наблюдаваха сцената с необикновен интерес.
— Марти бе! — прошепна проф. Кънчо. — Да не би Олимпия Рилска да не е била подходяща за леля Гица, а?
— Тя е подходяща за всички! — рязко отвърна тя. — Тя по цял ден пее по радиото. А, виж, може Йогата да е сбъркал с неговото заклинание.
— Кой, аз ли? — възмути се Йогата. — Моите заклинания са проверени хиляди пъти. Веднъж даже мистер Сенко излекува един пелтек…
— Твоите заклинания само пречат на музиката — прекъсна го Марти.
— Ей, я не обиждай на заклинания, че знаеш ли?
Разгоря се спор: пречат ли заклинанията на лечебната сила на музиката или не.
Междувременно долу пристигна линейка с доктор Веса. Дотърча и старшина Марко. Леля Гица ги посрещна с възторжен призив:
— И да бъде проклета вишновката!
— Да, да… — рече ласкаво доктор Веса. — Нека е, проклета. А сега ела с мен!
И качиха леля Гица в линейката и я отведоха в неизвестна посока.