Хаим Оливер
Часът на невидимите (38)

Седма глава

с пета експедиция на ДЕМОН

ДЕМОН безшумно и невидимо премина океана и полетя над колосален седмоъгълен небостъргач, осеян с радарни антени и ракети земя-въздух.

Хронографът показваше

ФОРТ СЕРВО ДНЕС

— Под нас е Мозъкът на войната — съобщи Дани.

ДЕМОН безшумно кацна на покрива на небостъргача до цяла ескадрила военни хеликоптери.

— Другари невидимуси! — рече Хомо Невидимус — обявявам акцията „Долу Мозъкът на войната“ за открита. Изпълнители, почвайте! И помнете: мисията ви е от световно и историческо значение!

Абсолютно невидими в абсолютно черните комбинезони, Гошо Йогата и Боряна излязоха от хронокара и тръгнаха. Пресякоха дълги коридори, прекрачиха прагове на тежки стоманени порти, пробягаха под червени сигнални надписи „Строго секретно“ и накрая влязоха в залата на Мозъка.

Помещението беше огромно, по-голямо даже от „Хелиополис“, и бе съоръжено с най-фантастичните уреди, които някога Йогата бе виждал и на кино дори.

Отпред се издигаше самият Мозък. Това беше най-мощната мислеща машина в света. Тя събираше и обработваше информациите, които пръснатите по всички континенти разузнавачи изпращаха тук. Тя даваше инструкции на диверсантите какво да подпалят, кого да убият, как да предизвикат нова война… Машината беше страшна. Равнодушно щракаха релетата й, върху осцилографите трептяха тайнствени знаци, самопишещите устройства изхвърляха дълги ленти със секретни данни.

Вдясно върху голям екран мигаха стотици лампички и всяка лампа отбелязваше извършено престъпление.

Вляво върху светеща географска карта от кристал се очертаваха базите на войната, които Мозъкът командуваше.

В залата имаше малко хора — няколко оператори и един генерал с лицето на господин Хикс, който преглеждаше лентите с данни.

— Да почнем, а? — прошепна Йогата на Боряна.

— Почвам — отвърна тя. — Три… две… едно… Нула!

И тихичко запя виетнамската песен за ханойското момиче, което загинало под бомбите.

Отначало генералът и операторите разсеяно се ослушаха, после се засуетиха и започнаха да търсят източника на тайнствената песен. Йогата това и чакаше. Измъкна от ръкава си магическата тояжка, приближи се до екрана с лампичките, мислено произнесе: „О, Вишну Девананда, помогни ми да разруша този проклет Мозък!“, и яростно заудря по тях.

Лампичките дори не трепнаха и продължиха безстрастно да си мигат. Йогата заблъска още по-силно — пак напразно. Тогава се прехвърли към кристалната карта и я фрасна с тояжката. Стъклото не се и одраска даже.

Ужасен, че няма да изпълни своята световно-историческа мисия, Йогата се втурна към главния пулт на Мозъка, търсейки трескаво къде да удари. И погледът му попадна върху тесния отвор с надпис ЗАДАЧИ. В същия миг се сети какво трябва да направи.

Извади от джоба си лист, драсна върху него няколко реда и го пусна в отвора.

През първите секунди, които последваха, не се случи нищо особено. Машината си бръмчеше, релетата си щракаха, лампичките мигаха, Боряна пееше. После внезапно бръмченето се засили и се превърна в болезнен вой, релетата безредно зачаткаха, лампичките започнаха да се пръскат, върху осцилографа заплъзгаха луди змийчета.

Операторите опипваха контролните уреди, натискаха бутони, но Мозъкът, вместо да се успокои, окончателно се разлудя. Взе да се тресе, мислещите му блокове се нажежиха до червено, лампите изгърмяха до една, стъклената карта пламна като стара филмова лента и накрая след един последен трус Мозъкът рухна и се разпадна в жалка купчина от димящи жици и полупроводници.

Зарева сирена, заблъскаха се врати, долетяха изстрели, въоръжени до зъби войници нахлуха в залата.

Използувайки суматохата, двамата невидимуси се измъкнаха, преминаха без мъчнотии контролните постове и се озоваха на летищната тераса, откъдето хеликоптери, натъпкани с обезумели полковници и генерали, панически бягаха по всички посоки.

Дани спокойно пусна хрономоторите и ДЕМОН, след като направи седем кръга над седемте кули на горящия форт СЕРВО, полетя към София.

По-късно сред развалините на Мозъка на войната бе намерен белият лист. Експертите по мислещи машини дълго умуваха и накрая стигнаха до заключение, че с помощта на този дяволски лист е бил извършен най-големият саботажен акт в историята на диверсиите. Поразено е било самото сърце на Мозъка и с това за дълги години нарушена подготовката на нова война срещу хората.

Ето какво съдържаше белият лист:

Най-напред една смела питанка и върху нея следният текст:

ЗАДАЧА:

 

„Какъв продукт се получава, когато се вари в продължение на три часа метафизически коктейл, съставен от 300 грама туш, 100 грама боза, 420 грама катран, шише сироп за кашлица, пет кутии вакса екстра качество, 156 грама боя за кюнци, пет лъжици конфитюр от малини, кило сажди, боя за мустаци, сто грама какао, пет туби боя за рисуване, сто грама сярна киселина, един литър лак за електрокари, шише одеколон «Момина сълза», 50 грама фотопроявител, лепило «Уле», ментови бонбони, пет хиляди единици пеницилин, кутия овесени ядки и други?“

— Така им се пада на войнолюбивите мозъци! — рече си доволно Хомо Невидимус. — Сега вече ще има достатъчно пари за гладуващите пакистански деца. — И весело запя:

Пусть всегда будеть мама,

пусть всегда будеть папа,

пусть всегда будеть Митко,

пусть всегда буду я!

— Ей, какво си се разпял толкова рано! — чу той глас и отвори очи.

В съседното легло се беше понадигнал Митко Едисон и замаяно го гледаше.

— Хайде, штавай! — рече той. — Нали днешка е събота!