Хаим Оливер
Часът на невидимите (30)

Единайсета най-дълга глава

в която ЛАНИ прави плазма

Черния отровен дим усетиха още в коридора, а врявата — като наближиха лабораторията. Изпод вратата заедно с дебелите струи черен пушек идваха писъци, мяукания, пляскане на криле, човекоподобни крясъци като „Помощ!“ и други звуци от този род. Проф. Кънчо бързо отвори.

Първите няколко секунди никой не можа да разбере нищо, толкова лабораторията беше пълна с гъсти, непроницаеми газове, сред които се мятаха някакви призрачни черни фигури и фигурки. По-ясно се очертаваше само силуетът на Ухуру, която се бе изправила върху хронокара и размахвайки ръце, бодро крещеше: „Помощ — Урааа!“

(А сега искам да ви предупредя: ако имате слабо сърце, спрете да четете! Защото предстои такава зловеща сцена, че може направо да ви покоси).

Най-напред от черния дим изплуваха два странни черно-бели гълъба. Литнаха към вратата, изпърпориха с криле покрай лицето на ужасения Митко Едисон и се понесоха навън.

После един черен заек с невероятно дълга опашка се преметна пред гърдите на онемелия Йога и с два скока хукна към стълбището.

Шест мишлета с коефициент на невидимост 68 на сто се покатериха по краката, ръцете и врата на вкаменения Сисулу, оттам скочиха на пода и веднага побягнаха на свобода.

И накрая един гъвкав, пантеровиден, зеленоок звяр с блестяща черна броня изсъска свирепо, връхлетя върху Марти и Боряна, повали ги, премина помежду им и се втурна подир мишлетата.

 

 

Остана само Ухуру. Стъпила върху хронокара като същински капитан на потъващ кораб, тя изръкопляска и извика:

— Мер-си! Дан-ке! — Което, както знаете, на български значи „благодаря“.

По-късно, когато вече можеше да се диша, ланистите направиха оглед на местопроизшествието и установиха следното:

1. Коктейлът в тенджерата е изврял и сега на дъното е останала една много черна, гъста като пелте и лепкава като туткал каша, която издава комбинирана миризма на кафе, катран, ацетон, розова вода и малини.

2. Кафезът с черно-белите гълъби е отворен и празен.

3. Капанът с мишлетата е отворен и празен.

4. Капанът на заека е отворен и празен.

5. Въженцето, с което бе привързан Александър Трети, е отвързано и котарака го няма.

6. Каишката, с която бе привързана Ухуру, е изгризана.

Заключение:

а) Основна причина на злополуката е забравеният да гори котлон.

б) Последиците пък се дължат на Ухуру. Очевидно, като е видяла как опитните животни страдат от отровните газове и напразно се мъчат да избягат от своите клетки, тя е изгризала собствената си каишка и ги е освободила.

в) С тази си високохуманна постъпка Ухуру Неандерталска за сетен път доказа, че е човекоподобна, защото само човекоподобните същества могат да се притекат на помощ на изпаднали в беда животинки. Ето защо тя трябва да стане спомагателен член на ЛАНИ.

г) ЛАНИ остава без опитни животни и това е катастрофално.

Ланистите дълго седяха на мръсния под, унило подсмърчаха и си мислеха за бедата, която ги сполетя тъкмо пред прага на голямото откритие.

— Другари приятели — рече най-после Дани Берлински, — аз предлагам да заградин Ухуру с медал.

— За какво ще я награждаваме, бе! — разсърди се проф. Кънчо. — За това ли, че ни изгони опитните животни? Какво ще правим сега без тях?

— Истинските учени не правят опити само с невинни животни, а и със себе си — обясни спокойно Сисулу. — Един учен даже, забравих как се казва, сам си оперирал апандисита с джобно ножче.

— И какво стана? — попита Марти.

— Нищо, умря.

— Иха! — каза Митко.

— Е, добре! — съгласи се проф. Кънчо. — Ако не намерим други животни, ще правим експерименти с нас, а може и с други доброволци.

— Само че — обади се Марти — аз не искам нито с вакса, нито с катран, а с новия лак, дето го донесе Боряна от Виетнам.

— Има време за лака, нека най-напред направим плазмотрон.

— А задачата? — не забрави да припомни Дани Берлински.

— Ще я решим веднага след плазмотрона — заяви тържествено проф. Кънчо.

— Честен пионерски дум.

— Честна пионерска дума!

— Добре тогава, хайде сдробете се с Йогата!

— Не „сдробете“, а „сдобрете“ — поправи го Сисулу.

Без второ подканване проф. Кънчо великодушно подаде десница, Йогата също тъй великодушно я стисна. Настъпи примирие.

Временно.

Заеха се с работа.

Предстоящият експеримент бързо разся унинието и лошите мисли, събуди волята за борба и ЛАНИ отново се преизпълни с бодрост, енергия и дух на предприемчивост, тъй присъщи на нейните членове. Бързо поочистиха лабораторията, сложиха ред в апаратите и приборите, проветриха.

Ухуру също шеташе, викайки от време на време: „Марти-здрасти!“

И когато най-после бяха готови за големия опит, навън се беше стъмнило. Хората отиваха на кино или на ресторант; жените пържеха чушки за вечеря; старците сядаха пред телевизорите в очакване на деветдесет и осмата серия на „Форсайтови“…

Главния теоретик обяви:

— Хайде сега да направим експеримента с плазмотрона. Помните ли какво ни каза кфн вуйчо Дико? Доближаваме два кабела, в които тече ток, и в получената дъга изгаряме дървени стърготини. Така се получават най-абсолютните сажди на света с коефициент сто на сто.

С подготовката на опита се зае Дани, тъй като разбираше най-много от електричество. В светлината на мигащата свещ той отвинти от контакта дебелия кабел, който сам бе изтеглил неотдавна от бараката на строителите, раздвои го, оголи краищата на двата проводника и ги насочи един срещу друг.

— Готово! — каза той. — Можем пуснем тока.

— Ами стърготини? — попита Йогата. — Нямаме стърготини.

— Имаме овесени ядки — предложи страшният-научен сътрудник.

Тъй като бе късно да се търсят стърготини, приеха предложението на Митко, този първи опит да бъде проведен с овесени ядки.

Направиха проба без ток. Сисулу и Йогата бавно доближаваха двата проводника един срещу друг, като през това време Дани сипваше върху предполагаемата волтова дъга овесени ядки, а под нея Митко с чиния събираше получения продукт — черни сажди с коефициент сто на сто.

Пробата излезе сполучлива, можеха да почнат.

— Внимание, броя! — заповяда проф. Кънчо. — При нула Марти пуска тока. Готови!

Както винаги при такива исторически моменти, сърчицата на смелите изследователи забиха като парни чукчета. На проф. Кънчо му засъхна устата, на Митко му се приходи по малка, другите едва дишаха, Йогата шептеше: „О, Вишну Девананда, помогни ни!…“ И само Борянчето кокореше очи, не разбирайки много добре какво става. В Ханой тя не бе имала случай да работи с плазмотрон.

— … Четири… три… — броеше проф. Кънчо. — Две… едно… Нула!

Марти завъртя ключа, лампата светна, по дебелия кабел потече ток, Сисулу и Йогата започнаха да доближават двата проводника, над тях застана Дани с овесените ядки, отдолу — Митко с чинията.

Затаили дъх, ланистите очакваха пламването на волтовата дъга и образуването на плазмата.

— Доближавай! — командуваше тихо проф. Кънчо. — Още… Още… Още.

Нещо блесна, нещо изгърмя, лампата угасна, два момичешки писъка огласиха лабораторията. Замириса на озон.

В светлината на свещта лицата на ланистите бяха бели като черна боя с коефициент нула. Ръцете на Сисулу и Йогата трепереха, Ухуру се тресеше и скимтеше като същинска маймуна.

Спокойствие запази само Дани. Той въздъхна с досада и каза:

— Късо обединение. Изгоряха предпазвачите.

— Предпазителите — поправи го Сисулу. — И не „обединение“, а „съединение“.

— Къде намират се? Трябва да ги поправим.

— Не знам — каза проф. Кънчо.

— Да оставим за утре — предложи Йогата. — Сега е тъмно.

— Добре, стига сме работили днес — реши Главния теоретик. — Да вървим!

Речено-сторено. Заключиха лабораторията и излязоха.

И като излязоха, видяха, че целият квартал тъне в мрак.