Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (72)

Глава 71

Лас Вегас

5 ноември, през нощта

Шейн бе изскочил на паркинга още преди полуавтоматичното оръжие на нападателя да стреля втори и трети път. Когато забеляза набитата фигура на входната врата към стаята на Шерил, Шейн се прицели със собствения си пистолет и натисна спусъка.

В мига, преди да успее да стреля обаче, от другия край на паркинга проехтя картечен откос. Нападателят размаха ръце нагоре и залитна навътре в стаята на Шерил. Следващият залп го накара да се завърти. Третият го събори на земята. Той остана да лежи на пода.

И Нийл, и Шейн бяха успели да забележат проблясващото дулото на картечницата. И двамата стреляха по два пъти в стакато. Чу се дрезгав вик, последван от тупване на земята. С насочен пистолет, Нийл изтича през паркинга на зигзаг.

Шейн се втурна и се хвърли в стаята на Шерил.

— Риса.

— Тук, отзад. Побързай!

Той изрита пистолета от безжизнените пръсти на нападателя и изтича към мястото, откъдето бе чул гласа й. Щом стигна до малкия коридор към банята, сърцето му прескочи удар и той замръзна.

Навсякъде имаше кръв.

Риса и Шерил бяха точно по средата на локвата. Той падна на колене до Риса.

— Къде си ранена?

— Помогни на Шерил!

— Къде си ранена?

— Не съм аз. Шерил е. О, Господи, Шерил!

Ако Шейн вече не бе на колене, сега щеше да падне от облекчение.

— Нека да я видя.

— Не мога да я пусна. Много кърви. — Сълзите оставяха следи по опръсканото с кръв лице на Риса. — Шерил! Шерил, чуваш ли ме?

Шейн видя онова, което тя отказваше да приеме — кръвта на Шерил вече не пулсираше във вените й, а тялото й бе напълно отпуснато. С нежно докосване на пръстите затвори бледите, невиждащи очи.

Риса изстена от болка.

В предната стая Нийл вдигна маската на нападателя.

— Нашият стар приятел Сокс. Мъртъв е. Риса?

— Тя е добре — отвърна Шейн.

— А Шерил?

— Мъртва е.

Шейн полека освободи Риса от тялото на Шерил.

— Ами онзи от паркинга? — попита той.

— Бял мъж, около петдесет-шейсетгодишен. Прилича повече на директор, отколкото на убиец.

— Мъртъв ли е?

— Сигурно ще оживее.

— Веднага се връщам — каза Шейн на Риса.

Тя кимна измъчено.

Двамата мъже излязоха на бегом от стаята. Нямаше да мине много време, преди да се появят полицаите.

Дейна вече бе при втория нападател. В ръката й проблясваше пистолет. Тя насочи лъча на фенерчето си към лицето му и попита:

— Познаваш ли го?

— Рич Морисън.

Отвсякъде се чуваха сирени, все още далечни. Но не задълго.

— Взимай парите — каза й Шейн. — Нашата версия е, че златото е сменило собственика си, преди Шерил да умре.

— Хайде в стаята — каза Дейна. — Трябва да уточним и другите детайли във версията си. Ще бъде една ужасно дълга нощ.