Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (22)

Глава 21

Лас Вегас

3 ноември, сутринта

Телефонът на бюрото на Шейн звънна. Той не му обърна внимание и продължи да гледа намръщено в екрана на компютъра. Като се имат предвид големите печалби на клиентите на автоматите, данните показваха изненадващо висока печалба за казиното. Приходът при повечето от тези машини бе между сто и сто двадесет и пет долара на ден. Не бе кой знае колко, но когато имаш четири хиляди автомата, се натрупват доста пари. И все пак, ако числата пред него бяха верни, машините печелеха по осемнадесет долара допълнително на ден по необясними причини. Разбира се, той очакваше някакви колебания — няколко процента над или под очакваното. Обикновено под, защото мошениците вземат пари от машините, а не ги вкарват в тях. Но пред себе си виждаше постоянно увеличение от повече от десет процента.

— Извинявай — каза Сюзън Чатсуърт, като подаде глава през вратата, — но господин Смит-Уайт настоява, че ще искаш да говориш с него лично и насаме.

Раздразнението и любопитството поведоха битка в главата му. Спечели любопитството. Смит-Уайт бе собственик на верига от много скъпи магазини за художествени произведения, в които се предлагат истински старинни вещи и ценности на богати клиенти и на специалисти по вътрешен дизайн, които обзавеждат къщите на заможни хора. Тъй като Шейн не преобзавеждаше нищо в момента, можеше да има само една причина Смит-Уайт да настоява за разговор насаме.

Златни предмети на изкуството.

Шейн вдигна телефона.

— Добро утро, Джейсън. Какво мога да направя за теб?

— Разбрах, че все още търсиш изключителни произведения на келтските майстори. От злато.

— Винаги търся. Затова ми се обаждаш.

Смит-Уайт се изсмя със сухия, пресипнал смях на закоравял пушач.

— Имам четири неща, които ще искаш да видиш.

Шейн се облегна назад в черния си кожен фотьойл.

— Колко стари са?

— Трудно е да се каже. Златото не остарява. Но според мен са част от съкровище. Това на друидите.

Шейн бе обзет от силна възбуда. Античните произведения на изкуството обикновено имат куп документи, които ги описват подробно най-вече относно произхода. Очевидно четирите златни предмета, които Смит-Уайт му предлага, нямаха писмена документация за произхода си.

— Друидите ли? Защо мислиш така? — попита Шейн.

— Като ги видиш, ще разбереш. Те са изключително странни. Само висши жреци или крале са могли да ги притежават.

— Изглежда, са скъпи.

— Така е с най-доброто. Тези неща са достойни за музей, затова се сетих за теб.

И за наградата, безстрастно си помисли Шейн, поглеждайки часовника си. Бе рано за обяд и късно за кафе.

— Кога най-рано можеш да ми ги донесеш?

— След около час, може би. Зависи колко ще продължи срещата ми в десет часа.

— Кажи на рецепцията да ми звъннат, когато пристигнеш. Ще пратя човек от охраната да те посрещне и да те придружи до горе.

Той прекъсна връзката и звънна на Сюзън.

— Прати човек да посрещне Смит-Уайт на рецепцията след десет и половина. — Поколеба се за миг, после мислено махна с ръка. Макар да се бе обадил в „Реъритис“ и да им бе дал данните от шофьорската книжка на Шерил, Нийл още не му бе отговорил. — Има ли нещо ново за онази Фокнър?

— Излезе преди час. Не се е връщала.

— Куфарите й?

— Още са тук.

— Колко е сметката й досега?

— Седем хиляди и седемстотин долара и малко отгоре.

Шейн подсвирна с уста.

— Как е възможно някой да изяде толкова много омари и хайвер?

— Не е това. Открила е салона за красота и бутика ни.

— Прехвърли разходите й в сметката на компанията — нареди Шейн, като имаше предвид сметката за почерпка на клиенти, които залагат в казиното определена сума на час за поне три часа всеки ден. — Но се обади и им кажи да теглят чертата, когато дойде ред на истинските бижута. Като нищо ще се спре на разкошния пръстен с жълт диамант.

— Онзи, който струва три милиона и четиристотин хиляди?

— Значи си го забелязала? — засмя се Шейн.

— Шегуваш ли се? Всички от охраната си изплакват очите, да не говорим за обиците и колието, които са в комплект с него.

— Щом в „Дива фантазия“ ще откриват изложба на Фаберже за Нова година, най-малкото, което мога да направя, е да покажа разни лъскави дрънкулки от Де Биърс. Обади ми се, когато се върне онази Фокнър. Ще сляза да закова вратите на бутика.

— Можеш просто да спреш кредита на апартамента.

— Още не. — Беше му любопитно да разбере докъде ще стигне Шерил Фокнър.

Беше му любопитно и да види реакцията на Риса, когато узнае, че приятелката й краде от нея.