Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (63)

Глава 62

Лас Вегас

5 ноември, късно следобед

Риса направи няколко крачки към Шейн, после спря. Ако се съдеше по изражението му, все едно бе непозната. Или невидима. Не знаеше дали е ядосан на нея или на целия свят. Като се има предвид присъствието на Ейприл, вероятно и двете предположения бяха верни.

Въпреки това ръцете й тръпнеха от желание да усетят топлината и мускулестото тяло на любимия й човек, за да се увери, че той е добре.

— Съжалявам, че ти се развиках — каза тя. — Добре ли си?

Той я погледна изпод полуспуснатите си клепачи, после протегна ръка. Когато я пое, той я придърпа към себе си и зарови лице в косата й. Тя обви ръце около него и остана в прегръдките му, като на свой ред го притискаше здраво до себе си.

— Толкова се тревожех за теб — тихо му каза с устни, допрени до врата му. — Защо не ми позволи да дойда с теб?

Той се отдръпна леко и погледна блесналите й ясни очи.

— Направо ще ме подлудиш.

Тя примигна.

— Защото избухвам често ли?

— Защото, изглежда, не разбираш, че някой може да те застреля и тогава ще прекарам остатъка от живота си в съжаления, че не съм бил на твоето място.

— И аз не искам да те наранят.

— Не ти говоря за нараняване. Говоря ти за убийство. — Шейн погледна Дейна. — Златните предмети, които откупих сутринта, са заключени в сейфа на казиното.

— Слава тебе, Господи! — каза Дейна с доволна усмивка. — Десет са прибрани, остават седемнайсет.

— Седемнайсет ли? — бързо каза Шейн, като се питаше колко е пропуснал от телефонния разговор, докато е стоял до вратата. — Кой? Кога? Къде?

— Шерил — отговори Риса. — Колкото до „кога“ и „къде“, ще чакаме да ни каже.

— Междувременно — нареди Нийл на Иън, — отивай в „Дива фантазия“.

— От частния гараж има само един изход — обади се Шейн. — Гейл Силвърадо или кара бял мерцедес, или я возят в бяла лимузина. Хората от охраната в казиното ми имат регистрационните й номера.

Нийл се ухили и каза на Иън:

— Ако някой се обади на Силвърадо, преди да звъннат на нас, ще я проследиш и ще ни заведеш до мястото.

Иън кимна, грабна тъмното си яке, метнато на един от столовете, и мина покрай Ейприл, без дори да обърне очи.

Тя му хвърли поглед, който сякаш казваше, че е по-нисък и от тревата под краката й.

— Какъв е минималният залог за влизане в тази игра? — обърна се Шейн към Нийл.

— Два милиона в брой — отговори му. — Ако питаш мен, не трябва да са в банкноти по-големи или по-малки от стотачка. Иначе ще видим голям зор, докато ги приберем в нещо, което да може да се носи от жена.

— Няма проблем — каза Шейн. — Ще се погрижа за това.

Ейприл повдигна тънките си черни вежди.

— Нищо чудно, че от „Червения феникс“ направо ще си потрошат краката, само и само да се докопат до Вегас. Тук за един ден през едно казино минават повече пари, отколкото през някоя от големите банки за цяла седмица.

Нийл я изгледа с присвити очи, но не каза нищо. Той високо уважаваше способностите й, което означаваше, че му се иска да има колкото е възможно по-малко вземане-даване с нея на професионална основа. Ако си играеш с тигъра, почти сигурно ще бъдеш изяден.

— Винаги имам поне пет милиона долара в брой — обясни Шейн. — Някои от големите играчи не обичат преводите по банков път, а никой не харесва чековете. Те плащат в брой в казиното и го напускат, след като си получат печалбата също в брой. Това — как внасят или изнасят парите си зад граница, си е техен проблем. Моята задача е да осигуря такава наличност, че да мога да покрия всяка печалба.

— Става все по-хубаво и по-хубаво. — Усмивката на Ейприл не бе от онези, които успокояват децата. — Чудя се какъв ли вкус има „Червения феникс“, пържен и поднесен на тепсия.

— Първо трябва да хванеш птичето — обади се Дейна.

— Танънхил ще го направи вместо мен.

Дейна изгледа замислено Шейн.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Нищо. Госпожица Джой просто се облизва преди вечеря — още преди птичето да се е излюпило, какво остава да бъде уловено, убито, изкормено, оскубано и опържено.

— Брей — обади се Риса. — Предпочитам рум-сървиса.

Ейприл се засмя.

— Как успя да го постигнеш? — обърна се Дейна към нея.

— О, Танънхил е също толкова разумен, колкото и красив — отвърна тя. — Но първо трябва хубавичко да му натриеш носа, за да му привлечеш вниманието и да го накараш да приеме фактите. Все пак той е мъж.

Риса тревожно погледна Шейн.

Той я целуна лекичко.

— Тя има разрешително за обиск, което би могло…

— Би могло, друг път — прекъсна го Ейприл. — Никога не блъфирам пред професионален комарджия. Разрешителното за обиск си е съвсем истинско.

Шейн продължи:

— … да й позволи да прегледа данните в компютрите на „Танънхил Инкорпорейтид“. И тъй като съм щедър и патриот по душа, сключих сделка с Чичо Сам.

— Ооо! — обади се Нийл. — Никак не ми харесва как звучи.

Дейна също не се усмихваше и попита:

— Каква?

— Ако госпожица Джой открие доказателства, че пера пари, аз ще й помогна да заложи капан на „Червения феникс“.

Дейна погледна Ейприл.

— Сигурна ли си, че ще намериш нещо?

Онази само се усмихна.

— Защо? — поинтересува се Дейна.

— Не вярваш ли, че работи за „Червения феникс“? — невъзмутимо попита Ейприл.

— Не.

— Нито пък аз. Но мисля, че някой му е скроил доста мръсен номер. — Тя се усмихна и показа белите си зъби. — Като го погледнеш от тази страна, всъщност правя на Танънхил услуга.

— Кой му е скроил номер? — попита Нийл.

Риса погледна приятеля си и усети как я пронизва студ. Бе чувала от разни хора, че настоящият й работодател може да е безскрупулен мръсник, но никога не го бе вярвала.

Сега не бе толкова сигурна.

— Наистина ли искаш списък на мераклиите да видят Златното момче изправено на позорния стълб? — отвърна Ейприл на Нийл.

— Не. Искам да ми кажеш кой според теб е най-вероятният виновник.

— Най-вероятният според мен е „Червения феникс“. — Тя погледна Шейн с бездънните си черни очи. — За триадата работят някои наистина ужасно добри хакери, обучени не от кого да е, а от самия Себастиян Мерит, макар и от разстояние. Как са защитните ти програми, Златно момче? Дали могат да устоят на атаките на татенцето?