Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (67)

Глава 66

Лас Вегас

5 ноември, вечерта

Сокс прехвърли два пъти кабелните канали в мотела, преди да се върне на рекламния. Беше му омръзнало да чака обаждането, но далеч не бе така адски отегчен от живота, както на потъналата в скука яхта на чичо му, закотвена на един от скучните докове на езерото Мийд, под скучното зимно слънце. Само след няколко часа дори и порно касетите, които намери, го караха да се прозява от скука.

Когато му се обадиха и му казаха да се върне обратно във Вегас и да се настани в мотел „Лъки сън“ под името Ед Хъч, не бе задавал излишни въпроси. Просто се качи в кола под наем, като съжаляваше, че не е неговото гръмогласно мораво „бебче“, и отпраши към Вегас. Сега отново чакаше и отново бе отегчен. Ако не бе обещанието за пари — и за разправа с една проклета кучка — в края на това чакане, щеше да се махне от мотела и да се отдаде на така дългоочаквания гуляй из града.

Но възможността да се сдобие с куп пари и в същото време да си уреди сметките с Шерил бе прекалено съблазнителна, че да я пропусне. Кокаинът можеше да почака. Проститутките — също. Той имаше среща с един милион долара. Пистолетът, който му бяха оставили в стаята в мотела, още преди да пристигне, приятно тежеше на кръста му. Напълно зареден, полуавтоматичен, готов за действие. Трябваше му само адрес.

Телефонът звънна.

Той вдигна слушалката, изслуша човека от другата страна и се усмихна. Време бе да се позабавлява.