Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (17)

Глава 16

Лас Вегас

2 ноември, 12:30 на обяд

Сините очи на Миранда Сетън бяха избледнели като мечтите й. Освен алкохола, в живота й имаше само още един източник на радост и той стоеше в гаража й с празен стомах и торба за боклук, пълна с мръсни дрехи. Тя не можеше да спре да прегръща сина си, докато пъхаше дрехите му в пералната машина, която бе поне на неговите години.

— Не мога да повярвам, че си тук, Тими! Трябваше да ми се обадиш. Щях да купя малко пържоли, за да ти ги опържа, и щях да направя от любимите ти курабийки.

Тим потупа майка си по приведените рамене и я целуна по главата. Все забравяше колко е дребна и колко стара изглежда. И в какво мизерно място живее. Даже и сиамският котарак, свит на кълбо на кухненския плот, изглеждаше недоволен от съдбата си.

Обзе го гняв.

— Мамо, трябва да накараш онзи стиснат мръсник да се погрижи по-добре за теб.

Усмивката й трепна и помръкна. В раздалечените й детински очи се появиха сълзи. Имаше спестовен влог с много пари, които й бяха дадени от бащата на сина й, но тя чакаше Тими да порасне, преди да му ги даде, за да може той да се грижи и за двама им.

Дори и когато не бе съвсем трезва, знаеше, че може да се наложи доста да почака. Но точно сега това нямаше значение. Красивото й момче си бе у дома.

— Не говори така за татко си — каза тя. — Тук ми е добре, а и той ми даде най-хубавото нещо в живота ми. Теб.

Гневът на Тим се уталожи. Никога не успяваше да остане разгневен дълго време. Единствения път, когато бе измъчил майка си толкова, че да му разкрие името на баща му, тя бе прекарала следващите четири дни в пиене и плач, и неспирни молби да й обещае, отново и отново, да не се свързва с баща си по никакъв повод, никога.

Може и да бе обичала този мъж някога, но той винаги я бе плашил.

След като Тим научи кой е баща му, разбра защо майка му не иска да се свързва с него. Като се остави настрани публичността, този тип, с когото майка му бе преспала, бе студенокръвен и подъл.

— О, само не започвай — каза Тим и прегърна Миранда. — Веднага щом Сокс ми даде каквото ми дължи, ще излезем да хапнем в онова кафене, което толкова харесваш. Какво ще кажеш?

— Не си харчи парите за мен — каза му веднага, но отново се усмихваше.

Когато торбата за боклук се изпразни, тя отвори раницата му, защото знаеше, че той обикновено пъха мръсни дрехи и там. Напипа с ръка нещо твърдо, увито в плат. Тя го сграбчи и го измъкна под светлината на голата крушка точно над пералнята.

— Какво е това? Да не би да носиш патрони или нещо още по-лошо?

Най-големият й страх бе, че Тим може пак да се озове в затвора. Предния път баща му направо щеше жива да я одере, задето е позволила на сина му да тръгне по лош път. Но не я бе заплашил, че ще спре да й праща пари.

Хубавото нещо на едно убийство бе, че никога срокът на давност не изтича. Не че това бе единствената причина парите да продължават да пристигат. Таткото на Тим нямаше други деца. Може и да не бе любвеобилен човек, но със сигурност обичаше да притежава разни неща — било дори и син, с когото не може да се хвали.

Тим грабна чорапа, преди майка му да го изсипе в ръката си и да изтърси фигурката.

— Това е нещо, дето Шерил го е взела от нейна приятелка. Защо не идеш да ми забъркаш няколко яйца, а аз ще сложа останалите неща в пералнята.

Миранда се поколеба, приглади несигурно косата си и пристегна избелелия си розов халат. Ако знаеше, че синът й ще си идва, щеше да се облече малко по-спретнато. Или поне нямаше да е по пижама.

— Сигурен ли си? — попита тя. — Знаеш ли колко сапун да сложиш?

— Мамо, вече минах трийсетте. Мога да изпера малко дрехи. — Само дето не обичаше да го прави. В повечето случаи успяваше да придума Шерил да го свърши вместо него, както и останалата част от чистенето из къщи.

— Онази твоя мързелива приятелка те кара сам да се переш, нали? — В гласа на Миранда се долавяше както раздразнение, така и тържествуване, че никоя жена не се отнася към сина й така добре като нея. — Ти работиш на две места, за да осигуриш някаква храна на масата, а тя лежи по цял ден, яде шоколад и гледа сериали по телевизията.

Тим се направи, че не я е чул.

— Пфу — измърмори тя. — Трябва да изхвърлиш тая никаквица и да си намериш жена, която знае как да се грижи за един мъж.

— Вече няма такива като теб, мамо.

— Аха.

Усмихната, Миранда забърза към къщата, изпъди котарака от кухненския плот и се залови да готви за момчето си.