Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (57)

Глава 56

Лас Вегас

5 ноември, 7:00 сутринта

Шерил седеше на неоправеното легло в стаята си, хапеше устни и зяпаше телевизора. Бе изгледала безброй реклами за освежаващи дъха бонбончета и повишаващи либидото хапчета, както и полезни съвети за любителите на хазартните игри. По новините няколко пъти пускаха кадрите, на които Сокс вилнее из „Златното руно“ и съобщаваха, че е идентифициран като Цезар Фирензе Маркес, племенник на изпълнителния директор и съсобственик на „Римски цирк“ Джон Фирензе, който съдейства на полицията в издирването му. Но не казваха нищо за задържането му.

— О, да го вземат дяволите — промърмори Шерил.

Тя зарови пръсти в косата си, за да не вижда лекото им потреперване. Имаше нужда от наркотик. Голяма нужда. Не че бе пристрастена. Можеше да го взема или да се откаже от навика.

Точно сега обаче искаше малко.

Проблемът бе, че нямаше откъде да намери пари за наркотик, освен ако отново не удареше джакпот, не отидеше на ъгъла да предлага тялото си или не хванеха Сокс, за да може да продаде златото, без непрекъснато да се озърта през рамо.

— Колко ченгета са нужни, за да хванат някакъв тъп кучи син? — възмути се тя.

На телевизионния екран отново се появи журито на бикини конкурса за Дядо Коледа. Всички жени-съдийки бяха с дълги коси и големи гърди, което вероятно целеше да се провери дали мъжът все още е във форма под огромното си шкембе.

— Проклети глупаци! Искам новини! Кажете, че ченгетата са го заловили!

Някой в съседната стая потропа силно по стената и се развика „да си затваря голямата уста“.

Шерил скочи от леглото като тигрица и се опита да запрати нощната лампа в стената. Спря я само фактът, че лампата бе закована за нощното шкафче. Тя продължи да ругае и я задърпа, докато разкървави ноктите си. После зърна за миг отражението си в огледалото на тоалетката. Отначало не можа да познае жената с бледо и потно лице и с безжизнена коса, щръкнала на всички страни. После разбра.

Исусе Христе! Приличам на някаква пропаднала наркоманка. Това не съм аз!

Спря да дърпа лампата. Внимателно приглади косата си и се опита да диша равномерно.

— Всичко е наред, мамче. Ще се оправиш. Винаги успяваш. Вземи си един хубав душ. Пийни малко кафе. Хапни нещо. Може и една-две бири. Ако през това време не са успели да хванат тъпото копеле, значи е напуснал града и няма защо да се притесняваш за него.

Не получи друг отговор на думите си, освен дърдоренето на един вдъхващ доверие мъж на средна възраст, който я уверяваше от телевизионния екран, че сексуалните й проблеми вече са решени, без рецепта, без никакви дразнещи химикали, само напълно естествени…

Струите на душа я обляха и заглушиха всичко; освен терзаещата нужда да продаде златото и да си намери малко наркотик.

Не много. Само малко.

Колкото да поуспокои нервите си.