Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (42)

Глава 41

Лас Вегас

4 ноември, късно сутринта

Джон Фирензе грабна слушалката на личния си телефон, сякаш бе печеливш лотариен билет.

— Да?

— Шеридън излезе с Танънхил и един друг мъж. Още не са се върнали.

— Къде отидоха?

— Излязоха.

— Господи, разбрах това! — Той се загледа мрачно навън през прозореца към отсрещния строеж на нов, огромен казино-комплекс. Проблемът с роднините, които наемаше на работа бе, че не всички бяха особено умни. Братовчед му Франки поне имаше малко повече мозък в главата от глупака Цезар. — Къде отидоха?

— До едно място, наречено мотел „Джакпот“. Дъртофелницата там каза, че са задавали въпроси за Шерил, Тим и някакъв тип на име Сокс. Струваше ми петдесет долара, за да разбера, че не знае нищо, така че едва ли са научили нещо полезно там.

Сокс. По дяволите. Разбрали са за проклетия глупак, племенника му.

— Какво правят сега?

— Разделиха се. Другият мъж обикаля от врата на врата с две снимки.

— Чии снимки?

— Не съм се приближавал достатъчно, за да видя. Искаш ли да го направя?

— Не. Гледай да хванеш Шеридън насаме и й предай съобщението, което ти поръчах. Ясно ли е?

— Да. Но няма да е лесно. Танънхил върви по петите й като куче.

— Не ме занимавай с проблемите си. Имам си достатъчно мои.

Фирензе прекъсна връзката и навъртя номера, който бе запомнил наизуст, тъй като го бе набирал безброй пъти през последния час. Отново се включи телефонният секретар. Не изчака да чуе съобщението. Бе го запомнил също като телефонния номер: Господин Шапиро от „Заеми втори шанс“ в момента е с клиент. Моля, оставете съобщение и той ще се свърже с вас веднага щом може.

Фирензе погледна часовника си. Не можеше да седи и да чака повече. След още час щеше да се наложи да се задоволи и с по-малък пай.

Или да изгуби всичко.