Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (55)

Глава 54

Лас Вегас

5 ноември, рано сутринта

Риса бавно изплува от съня, в който лежеше гола, по корем, на тропически плаж, усещаше вкуса на морето по устните си, а наблизо се чуваше плясъкът на вълните. С усмивка на уста, тя се опита отново да потъне в съня… и усети вкуса на Шейн.

Рязко отвори очи.

— Винаги ли се събуждаш така изведнъж? — попита тихо.

Гласът му бе дълбок, развеселен и той бе напълно гол, също като нея. Онова, което в съня си бе взела за пясък, всъщност се оказаха гъстите тъмни косъмчета по гърдите му и топлите му мускули. А това, което мислеше, че е плясък на вълни, бяха спокойните и силни удари на сърцето му под бузата й.

Онази част за лекия солен вкус бе напълно реална. Тя облиза устни и реши, че много й харесва вкусът му сутрин. Изненада и възбуда плъзнаха по тялото й; сега Шейн й се струваше дори още по-сексапилен, отколкото, когато заспаха с преплетени тела като в някакъв пъзел от плът и кръв, който току-що е бил подреден.

— Никога не съм имала будилник като теб — отвърна тя и лекичко го гризна. Опитваше вкуса му. Близваше го. С наслада усещаше възбудата му между краката си. — Иначе щях да отделям много повече време на събуждането.

Пръстите му се плъзнаха надолу по ханша й, търсеха и откриха влажна копринена женственост. Със стон, който издаваше както очакване, така и истинско удоволствие, той я повдигна над себе си и я изпълни с едно бавно и мощно проникване, което я накара да изстене. Продължи да се движи така — бавно и надълбоко, а тя отвръщаше, като нежно поклащаше ханша си, което удвояваше взаимната им наслада. Макар и двамата да тръпнеха от изпепеляваща страст, продължиха да се движат бавно, като насън.

После тя не можеше да се сдържа повече, изви се назад, застина и потръпна от силата на невероятната наслада. Неговата усмивка бе първична като удоволствието, което бе усетил да я залива цялата. Докато Риса лежеше изтощена и отпусната върху него, той се претърколи заедно с нея и отново започна да се движи. Бавно. Надълбоко. Тя отвори очи, замаяна от удоволствие, което бе едновременно вече изживяно и изгарящо ново. Намести се леко, повдигна се нагоре, за да поеме повече. Да даде повече.

Този път и двамата заедно потънаха в пулсиращия мрак, който ухаеше и имаше вкус на интимност.

Когато най-сетне успя да си поеме дъх, без да потръпва в разтърсващите тръпки на екстаза, тя вдигна глава и притисна лице до брадичката му. Леките докосвания на езика й утоляваха нуждата й да го вкусва отново и отново, също както бавните ласки на ръцете му, плъзгащи се по гърба й, задоволяваха неговата нужда да усеща топлотата и близостта й. Тъкмо бе започнала отново да се унася в сън, когато телефонът на нощното шкафче звънна.

— Скъпи? — провлече нарочно глас.

— Хммм?

— Изхвърли го.

— По-скоро бих искал да изхвърля онзи идиот, който е използвал кода за секретен достъп въпреки изричните ми инструкции.

Тя понечи да се претърколи настрани от него, но той стегна прегръдката си. И като я задържа до себе си, той се доближи до телефона и натисна копчето за високоговорителя и попита:

— Какво има?

Служителят от рецепцията заговори бързо, като изрече едно от трите магически имена, които биха му позволили да запази работата си.

— Госпожица Шерил Фокнър остави спешно съобщение за госпожица Шеридън. Тъй като само вие знаете къде се намира госпожица Шеридън, реших, че е редно да ви уведомя веднага.

Риса застина и посегна към телефона. Без особени усилия Шейн хвана ръката й и я задържа на място.

— Още не — каза й шепнешком. После продължи високо: — От какъв номер се е обадила?

— Беше блокиран, сър.

— Защо ли не съм изненадан? Един момент. — Той пусна ръката на Риса, натисна бутона за изчакване и я попита: — Би ли предпочела да чуеш съобщението насаме?

Тя затвори очи и поклати глава.

Той лекичко я целуна по клепачите и прошепна:

— Благодаря ти.

— За какво? — попита го нещастно.

— Задето ми вярваш.

Усмихна му се иронично и погледна преплетените им тела.

— Като се има предвид всичко останало, би било глупаво да не ти вярвам.

— Има различни видове близост. И доверие.

Тя срещна погледа на спокойните му зелени очи.

— Вярвам, че не би наранил Шерил.

— Ако мога да го избегна, не бих й навредил, защото това би те наранило. Но ако отново изложи живота ти на опасност… — Шейн не довърши. Нямаше нужда. Едва доловимото опъване на чертите на лицето му говореше достатъчно ясно. — Аз се боря за онова, което е важно за мен. Ти си важна, Риса.

— Ти също. Господи, това толкова много ме плаши. — Тя въздъхна на пресекулки. — Как се случи всичко?

Усмихна й се лукаво.

— Предполагам, че просто едновременно спряхме да тичаме в различни посоки.

— Да. — Тя леко целуна наболата брада по страните му и натисна бутона за изчакване. — Обажда се Риса Шеридън. — Гласът й бе дрезгав, вместо да е ясен и чист, но не можеше да го промени, както не можеше да пренебрегне спокойната сила и топлотата на мъжа под себе си. — Какво е съобщението?

— Добро утро, госпожице Шеридън. Било е прието от автоматичната ни служба за записване на обаждания и е с надпис „Спешно“. Желаете ли да отворя плика?

— Не. — Тя се поколеба, после съобщи на служителя на рецепцията онова, което всички в „Златното руно“ вече бяха разбрали сами — че шефът и уредничката му спят заедно. — Прати го в личните покои на господин Танънхил.

— Веднага, госпожице Шеридън.

Риса прекъсна телефонната връзка и много по-неохотно се откъсна от Шейн. Започна да си облича дрехите, които изглеждаха така, сякаш са били носени предния ден, съблечени набързо предната нощ и са лежали на купчина на пода до леглото до сутринта.

— В банята има халат — каза Шейн, докато я оглеждаше лениво с чисто мъжка похот в очите.

— Престани да се усмихваш — промърмори тя. Струваше й се, че всеки грам отгоре по гърдите и ханша й размахва флагче с надпис „излишно“.

— Не мисля, че мога да спра, скъпа. Удоволствие е да те гледа човек. У теб има толкова много красота.

Тя вдигна поглед, видя тъмното желание в очите му и разбра, че той наистина мисли така.

— А пък аз си мислех, че харесваш тънките като струна модели от подиумите.

Закопча сутиена си и го намести с небрежен жест, който накара дишането му да се учести.

— Какво, за бога, те е накарало да си помислиш подобно нещо?

Дрезгавият му глас я накара да спре за миг, докато обува бельото си. Той наблюдаваше плъзгането на тъмната коприна. И възбудата на голото му тяло бе съвсем очевидна.

Тя се загледа. Гледката си струваше.

— Затвори очи — каза му накрая.

— Защо?

— Защото съм срамежлива.

Ъгълчето на устата му се изви нагоре. Той обви ръка около ханша й, придърпа я по-близо до леглото и зарови лице в топлите къдрици между бедрата й.

— Ето, сега не те виждам.

Влажното докосване на езика му накара коленете й да омекнат. Забравила за бельото, тя зарови пръсти в разбърканата му от съня коса. Казваше си, че иска да го отблъсне.

Но го придърпа по-близо.

Мелодично позвъняване долетя откъм входната врата на апартамента.

— Какво стана, да не се е телепортирал тук? — промърмори Шейн.

— Предполагам, че е взел директния ти асансьор. — Гласът й бе дрезгав и грапав като наболата му брада, която галеше бедрата й, и топъл като езика му.

— Понякога усърдието на персонала е голяма досада — каза той и зарови лице по-дълбоко.

Коленете отказваха да й служат.

На вратата отново се позвъни.

— По дяволите. — С една последна продължителна целувка той вдигна нагоре бикините й, докато устните му докоснаха дантелата, а не женска плът. Тогава се претърколи настрани, натисна бутона на интеркома и каза: — Благодаря за експресната доставка. Просто го пъхни под вратата.

Риса си пое дъх едва-едва и изтича към банята, преди да е променила решението си и отново да му се нахвърли.

Грабна халата, който бе от пухкава коприна, черен и два пъти по-широк от нея.

Колкото и бързо да действаше, куриерът бе по-бърз. Когато стигна до вратата в антрето, на пода вече лежеше гладък кремав плик с позлатеното релефно лого на „Златното руно“. „Много спешно“, бе отпечатано с червени букви на плика.

Тя отвори съобщението и зачете бързо:

„Ако Шейн Танънхил иска шест предмета от келтско злато за изложбата си, кажи му да донесе двеста хиляди долара в банкноти от по сто долара на паркинга пред «Уотър Стоп» до седем часа тази сутрин. Ако дойде придружен от друг, освен теб, никога повече няма да види тези шест златни предмета. Има и други купувачи във Вегас.“

— По дяволите! — каза Риса. — Сигурна бях, че има повече от шест предмета.

— На мен ли говориш? — попита Шейн откъм спалнята.

— Само ако си с дрехи.

— Това е губене на време. И без това ще ги разкъсаш.

— Иска ми се. — Тя погледна към часовника — 6:37. — Другия път, обещавам. Какво е това място „Уотър Стоп“?

Шейн влезе в хола бос и закопчавайки джинсите си.

— Долнопробен сексклуб с автомати с жетони.

Хвърли му един поглед и отмести очи. Този мъж бе живо изкушение, а тя нямаше време дори да го позяпа с възхита. Пъхна съобщението в ръката му и изтича покрай него да си събере дрехите.

— Добре. Паркингът би трябвало да е сравнително пуст по това време, значи няма да е трудно да ги забележим.

Той светкавично прочете съобщението и усети някакво лошо предчувствие да се загнездва дълбоко в него.

— Ще ти кажа как е минало всичко.

Тя се появи на вратата на хола с ръце на кръста.

— Какво искаш да кажеш?

— Познай. — Мина покрай нея и извади чиста риза от гардероба.

Риса забързано нахлузи панталоните си и тръсна омачканата блуза.

— Почакай! Откъде знаеш, че не е капан?

— Не знам. — Той грабна чифт спортни обувки и ги нахлузи на краката си. — Затова ти оставаш тук.

— Но…

— Понякога е по-добре да си сам. — Завърза маратонките си с ловки и бързи движения. — Този случай е именно такъв. Ти оставаш тук.

— Няма да слушам заповедите ти! Вече не работя за теб!

— Обади се на Нийл. И той ще ти каже същото.

Без да продума, тя отиде до телефона и набра строго личния номер на Нийл. Той се обади, докато Шейн отиваше към скрития в стената сейф, където постави ръка на скенера.

— Какво има, Шейн?

— Обажда се Риса.

В своята стая малко по-надолу по коридора Нийл се усмихна, защото тя се обаждаше от един от личните номера на Шейн. Може би сега между тези двамата ще спрат да прескачат искри, след като са прекарали страстна нощ в прегръдките си.

— Добро утро, скъпа. Какво има?

— Шерил има шест златни предмета, които иска да продаде на Шейн за двеста хиляди долара в брой на паркинга на някаква долнопробна дупка, наречена „Уотър Стоп“. Остават още двайсет и една минути до крайния срок.

— Веднага тръгвам.

Преди Нийл да довърши, звукът на връзката се промени, когато Шейн натисна копчето на високоговорителя.

— Няма нужда — каза той. — На партито трябва да се ходи само с покана. Ти не си поканен.

— Няма страшно. На доста партита съм ходил без покана на младини.

— Ако дойдеш на това, шест предмета от ценно келтско злато ще изчезнат завинаги. Дейна няма да се зарадва на това. „Купуваме, продаваме, оценяваме, защитаваме“ — цитира Шейн мотото на „Реъритис Ънлимитид“. — Не помниш ли?

— Добре. Ще стоя настрани, за да не изнервям обстановката. Риса, още ли си там?

— Да.

— Чудесно. Остани там.

— Но…

— Това е заповед — заглуши протестите й Нийл. — Нямаш никаква подготовка за извънредни ситуации, затова само ще представляваш опасен риск, ако нещата се объркат. Лапстрейк ще поеме охраната ти засега.

— Това е глупаво! Аз познавам Шерил. А вие — не. Мога…

— Остани на мястото си или си търси друга работа — прекъсна я Нийл. — Шейн, ще изпратя Иън в стаята ти и ще се срещнем с теб долу след две минути. Имаш ли достатъчно пари в брой под ръка?

— Притежавам казино. Ти как мислиш?

— Мисля, че съм си объркал професията.