Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (54)

Глава 53

Лас Вегас

4 ноември, през нощта

Рич Морисън и Гейл Силвърадо огледаха шестте златни предмета от всички страни. И двамата си бяха сложили ръкавици. Джон Фирензе също, макар само да бе поставил златото върху хартия за писма с логото на казиното на бюрото си.

— Как мислите? — попита той, когато му омръзна да чува единствено тишината, нарушавана от тихия звук, издаван от компютъра при пристигането на нови съобщения по електронната поща. — Истинско ли е?

Рич погледна Гейл.

Тя не го забеляза. Държеше в ръка тежък златен пръстен, гравиран и от външната, и от вътрешната страна с букви и знаци от език, който не можеше да разчете.

Но знаеше кой може.

— Шейн има такъв — каза тя, като претегляше на дланта си теглото му. — Поне от външната страна изглежда така. Той никога не го сваля, затова не знам как е от вътрешната страна.

— Как се оказаха у теб тези неща? — попита Рич.

Фирензе се размърда неловко.

— Ами сами си дойдоха.

— Опитай пак — предложи Рич.

— Един тип…

— Постарай се повече.

Домакинът се вгледа в очите на другия. Бяха студени също като гласа му. Искаше да чуе отговорите и щеше да продължи да го притиска, докато ги получи. А Фирензе бе достатъчно ядосан на света като цяло и на глупавия си племенник в частност, за да му се опълчи. Освен това, независимо колко е тъп Цезар, все пак му е кръвен роднина. Майка му щеше да превърне живота му в истински ад, ако замесеше внука й в долното убийство на някакъв собственик на заложна къща.

— Защо се интересуваш? — каза Фирензе. — Не очаквам от теб да купиш проклетата стока. Просто ти давам шанс да накиснеш Танънхил. Нали това искахте?

Настана напрегната тишина, последвана от приглушена ругатня. Рич отново погледна златото. Определено искаше да накисне Танънхил.

Но това не бе всичко, което иска.

— Искам да съм сигурен, че стоката е „гореща“ — каза той.

— Можеш да си сигурен в това.

Устните на Гейл се извиха в насмешка при отговора на Фирензе, но тя се постара Рич да не забележи. Той бе в ужасно настроение. Дори и мисълта да изправи на подсъдимата скамейка Златното момче не бе извикала усмивка на мрачното му лице.

— Освен това искам да си опазя гърба, когато полицаите започнат да ми задават въпроси — каза Рич.

Фирензе вдигна рамене.

— Какво има да питат? Няма да спомена името ти. Просто ти показвам предварително златото, за да съм сигурен, че е достатъчно добро да натопим Танънхил.

— Тази история не ми харесва — по-скоро изръмжа, отколкото изрече Рич. — Кажи ми откъде имаш златото или сделката пропада. Няма да играя на сляпо.

Потъмнялото лице на Фирензе говореше за повишаването на кръвното му налягане. Наистина много мразеше да му напомнят, че не е най-важният сред играчите.

— Племенникът ми го получил от приятел на свой приятел.

— Кой племенник?

— Цезар.

— Онзи, който стреля в „Златното руно“ ли? — попита Гейл, като отклони вниманието на разгневения Фирензе от Рич.

Фирензе се намръщи.

— Да.

— Къде е той сега? — попита тя.

— Охлажда страстите си на езерото, докато успеем да го изведем от страната. Той ужасно мрази семейната яхта, но проблемът си е негов. Добре ще му се отрази.

Гейл отново се усмихна тайничко. Жените от семейство Фирензе направо обожаваха огромната яхта в езерото Мийд, което довеждаше до отчаяние мъжете от фамилията, които предпочитаха да ги насадят на някой мравуняк, отколкото да прекарат уикенд на езерото. Но все пак го правеха, поне веднъж в годината, заедно с всички известни личности в Лас Вегас. Празненството, организирано от Фирензе по случай Четвърти юли, бе също толкова прочуто, колкото и това на Гейл по случай Деня на Вси светии.

Фирензе изгледа Рич ядосан.

— Е, вътре ли си или не?

— Мисля по въпроса.

— Помисли до утре. След това, ако ме питаш за златото, ще отрека, че знам за какво става дума. — Хвърли на Рич смразяващ поглед. — Разочароваш ме. Искаше да ти поднесат Танънхил на тепсия, а сега, когато аз ти го поднасям, ти се отдръпваш.

— Какво искаш в замяна? — попита Рич.

— По-голям дял от парите, които ще се „перат“ тук.

— Колко?

— Двойно повече.

Рич погледна пак към златото.

— Тогава кой ще вземе по-малко?

— Който не е тук.

След минутка Рич отново се обърна към него.

— Добра работа си свършил, Джон. Когато уредя нещата, ще ти се обадя и някой ще мине да вземе златото. Дай ми няколко часа, не повече.

— Значи ще участваш в това? — обърна се към Рич Гейл.

— Би било глупаво от моя страна да откажа. Даже ще получа похвала от федералните власти заради този случай. Това със сигурност ще ги задържи настрани от делата ми за известно време. Ще бъдат прекалено заети да се занимават с Танънхил.

Не изглеждаше много уверена.

— Какво има? — попита я Фирензе.

— Мисля си, че е прекалено хитър, за да се хване на някакво анонимно обаждане.

— Няма да е анонимно — отвърна Рич и изгледа Фирензе така, че другият го разбра. Трябваше да даде много по-точен отговор от онова приятел на негов приятел. — От кого е взел златото Цезар?

Фирензе не бе глупав.

— Някаква жена на име Шерил Фокнър.

— Онази, която е толкова близка с уредничката на Танънхил ли? — попита Рич, макар отлично да познаваше замесените в случая.

— Така ми казаха.

— Тогава обаждането ще дойде от Шерил. — Рич погледна Гейл. — С нас ли си?

Тя сви рамене.

— Да, това е разумният вариант. Но Вегас определено няма да е същият без него.

— Без кого? — попита Фирензе.

— Без Шейн Танънхил.