Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (46)

Глава 45

Лас Вегас

4 ноември, късно следобед

Кабинетът на Шейн бе прохладен, приятно обзаведен и ухаеше прекрасно след часовете, прекарани из прашните улици и зловонните задни сокаци на Лас Вегас. Риса бе облегнала глава на гърба на синьо-зелен кожен диван и се опитваше да не се тревожи за Шерил.

— Дотук — обърна се Шейн към Иън и Нийл — имаме един мъртъв дребен пласьор и той е единственият важен в случая. Чрез него златото е влязло в оборот. Предполагаме, че е минало от Клайн към Шапиро. Не можем обаче да го докажем, защото Шапиро твърди, че компютърът му се скапал и изтрил всичките му файлове, заради което се напил.

— Вярваш ли му? — попита Нийл.

Шейн се изсмя.

— Искаш ли да го попритисна? — попита Иън.

— Освен ако не го съсипеш от бой…

— Дейна не гледа с добро око на този метод — намеси се Нийл.

— … оставаме с вързани ръце — довърши Шейн. — Също като Ковингтън, и той има право да отрича, има адвокати и освен това е минавал по този път и преди.

— Не забравяй Франк Фирензе — каза Иън.

— Онзи, който ни следеше с червената кола, ли? — попита Риса.

— Да. Докато разбера кой е, вече бе престанал. Позвъних му и го попитах защо ви следи. Той изобщо не знаел за какво става дума, колата му била в гаража, нямало повече да се повтаря и „всичко хубаво“.

— Ако забележите да ви следи отново — обърна се Нийл към Иън, — обадете ми се. Иначе… — Той се протегна и разроши късата си тъмна коса. Даже и в реактивния самолет на компанията бе тясно за високата му фигура, но Дейна искаше златото и това е. — Ще съсредоточим усилията си върху останалите трима пласьори на дребно, които се размотават наоколо със съкровище, за което от Британския музей вдигат шум до небесата, че им принадлежи по право.

Риса все още се мъчеше да преглътне описанието на Шерил като пласьор на дребно, когато осъзна и останалата част от думите на Нийл. Тя бързо се изправи на мястото си.

— Какво? Пропуснала съм тази част. Кога е влязъл в играта и Британският музей?

— В мига, в който пуснахме снимките в Интернет — обясни Нийл, — британците ги сграбчиха с две ръце и закрещяха „Мое, мое, мое!“ Ирландците се обадиха веднага след тях, после австрийците и…

— Австрийците! — прекъсна го Шейн.

— Заради Халстат и Ла Тен — обясни Риса. — Нали?

— Точно така — потвърди Нийл.

Шейн изсумтя.

— Добър опит. Няма да стане.

— Ей — обади се Иън, — когато участваш в международно състезание по вдигане на врява, важно е количеството, а не качеството.

— По-умен си, отколкото изглеждаш, момко — похвали го Нийл.

— Това не е особено трудно — промърмори Шейн.

Иън го перна, но без особен ентусиазъм.

— Както би казала Дейна: „Престанете, деца“. — Нийл се наведе и измъкна куп разпечатки от някаква брезентова чанта за карти, която бе по-стара и от него. — Резултатите от проучването на миналото на Тимъти Едгар Сетън, Шерил Летиша Фокнър и Цезар Фирензе Маркес, по прякор Сокс.

— Фирензе ли? — повтори Шейн. — Интересно.

— Някаква връзка с Франк Фирензе? — попита Иън.

— Вероятно. Предполага се, че семейство Фирензе са били от мафията през тъмното минало — каза Шейн. — Но сега са супер порядъчни. Иначе Бюрото за контрол над хазарта не би им дало разрешително. Джон Фирензе — главата на семейството — има диплома по бизнес администрация и подходящите политически връзки.

— Може би Франк е търсел точно това — Сокс и златото — обърна се Иън към Риса. — Когато е видял, че не си на прав път, се е отказал.

Тя почти не го чуваше. Още се съвземаше от шока, че за пръв път чу второто име на Шерил.

— Дори не знаех, че има.

— Какво да има? — попита Нийл.

— Второ име — отговори Шейн вместо Риса. — Има предвид, че приятелката й всъщност се казва Шерил Летиша.

Иън го погледна, после се обърна към Риса и тъжно поклати глава.

— Вече е започнало.

— Какво? — попита шефът му.

— Довършват си изреченията един на друг. Четат си мислите. — Той измери с очи Нийл. — Както вие с Дейна. Това направо може да накара човек да се откаже от жените.

— И твоите изречения понякога имат нужда от довършване — отвърна му той, докато преглеждаше набързо първите страници от доклада. — Този тип Сокс е от хората, заради които работи наказателната система в държавата. Влизал е зад решетките и е излизал на свобода, откакто е станал на десет. Сега е извън затвора от почти година и половина.

Риса потърка слепоочията си.

— Защо ли този факт не ме учудва…

— Ей, това си е рекорд — каза Нийл. — Най-дългият му период на свобода, откакто е завършил.

— Средно образование ли? — попита Иън.

— Училището в изправителния дом за малолетни — отвърна шефът му. — Щом навършил шестнадесет, започнал да прекарва по-дълго време в затвора като възрастен. При строг режим.

Блейн отиде до бара с напитките, извади бутилка газирана вода от малкия хладилник и я подаде на Риса. Тя го изгледа изненадано, сякаш му казваше, че току-що е усетила жажда и се пита откъде знае той.

Иън й хвърли многозначителна усмивка.

— Там ли се е срещнал със Сетън? — попита Шейн. — В затвора?

Нийл кимна и бързо прочете остатъка от доклада.

— Били са в една килия. Сокс е заподозрян, че е намушкал някакъв по-стар затворник. Няма доказателства. Не са повдигнати обвинения.

— Намушкал ли? — попита Риса.

— Да, със саморъчно направен нож — обясни Шейн.

Тя се намръщи, докато отваряше бутилката.

— Явно е бил мил човек.

— О, истинско сладурче — съгласи се Нийл. — Извършил е въоръжен грабеж предпоследния път, когато е бил на свобода. Преди това е бил обвинен в нападение и побой. Грабеж. Опит за изнасилване. А след изпълнението му в „Златното руно“ към списъка можеш да добавиш отвличане, грабеж, нападение и опит за убийство. Колата му е регистрирана в Невада. Книжката му за правоуправление там е била отнета за шофиране в нетрезво състояние. Няма жена. Нито деца. Няма постоянен адрес. Майка му е починала. Бащата е бил пияница и дребен мошеник, чест посетител на различни затвори из щатите, иначе е продавал на черно цигари, които вземал от индианските резервати. Но това е било само когато не трошал краката на хората по поръчка на лихварите, които им били дали заем.

— Трудно мога да си представя някой като Сокс да има възможност да открадне такива първокласни антични предмети, каквито ни продаде Смит-Уайт — каза Риса. Водата леко избълбука, когато надигна бутилката и отпи от нея. Усети лекия лимонов привкус на напитката. Отправи благодарен поглед към Шейн и реши, че може и да му прости, задето се държи прекалено покровителствено. — Къде би могъл да попадне на такава стока? Същото се отнася и за Шерил. Ами Тим?

Нийл изсумтя.

— Съмнявам се, че Тимъти Едгар Сетън ги е държал в къщата си. Има много красиво лице и наистина опетнена душа. Употреба на алкохол и хазартни игри като малолетен. Доказано изнасилване и съучастие във въоръжен грабеж. Не е завършил средно образование, но е посещавал „Джентълмен Дийл“, скъпо място за обучаване на дилъри в казината и „придружители“. Раздавал е на блекджек, спял с жените, които му плащали сметките, мотаел се около големите риби. Майка му е Миранда Каролайн Сетън, неомъжена, живее под наем в къщата на „Оазис Лейн“ номер 113. В свидетелството за раждане на сина й не е записано името на бащата. Няма други роднини. Сетън посочва като постоянен адрес къщата на майка си. Има шофьорска книжка, но няма кола.

Иън изсумтя с отвращение.

— Изобщо не виждам как може да стигне до златото.

— Кредитните карти имат ли значение? — попита Нийл. — Сетън има четири активни кредитни карти. Напоследък всички са били опразнени до дъно.

— Направо съм шокиран — каза Шейн. С рязко движение махна капачката на още една бутилка сода. — Къде са изпратени сметките?

— На адреса на майка му.

Шейн отпи голяма глътка вода. Все още се опитваше да отмие от устата си вкуса от апартамента на Шапиро и смъртта на Клайн. До следващия ден полицейските доклади щяха да са вкарани в централния компютър. Каквото бяха разбрали полицаите, той щеше да го научи благодарение на детството си, прекарано в опити да зарадва — и да надмине — Мръсника Мерит, царя на хакерите.

— Шерил Летиша Фокнър — каза Нийл и взе следващия лист от доклада. — Прекарала е няколко нощи зад решетките за скитничество, проституция, дребни кражби от магазините, дребни измами. Детството й е от онези, за които клюкарските вестници биха пролели крокодилски сълзи. Домове на приемни родители, насилие, още домове на приемни родители, подозрение за употреба на насилие, накрая се е озовала в каравана в Арканзас и там останала почти осем години. Избягала на седемнайсет с пласьор на наркотици, който продавал нелегални стоки заедно с легалните. След това изчезва от погледа. Няма брачно свидетелство. Няма известни деца.

Риса не бе усетила, че отново разтрива слепоочията си, докато Шейн не погали косата й. Докато слушаше дълбокия, леко дрезгав глас на Нийл да изрежда голите статистически факти от живота на Шерил, усети стягане в гърлото. Никъде не долови смеха и не видя игривостта и светкавичната бързина от детството на Шерил.

— Ще се върна до къщата на Сетън по тъмно — каза Иън. — Не очаквам да намеря нещо, но все пак сме длъжни да проверим мястото.

Нийл погледна Шейн.

— Сигурен ли си, че тези трима симпатяги са източникът на твоето друидско злато?

— Да.

— Ще можеш ли да го докажеш в съда?

— Не и след смъртта на Клайн. Но въпреки това съм сигурен.

Нийл помръкна. Неща, които се допълват в мрака. Бе се научил да не ги поставя под въпрос.

— Добре. Значи тук имаме четири златни предмета, за които британците крещят на Чичо Сам да им ги върне.

— Какво е доказателството им за собственост? — попита Риса.

— Опитват се да го съчинят възможно най-бързо.

— Дано се потрудят добре — каза Шейн. — При липсата на ясни доказателства за произход, притежанието е от голямо значение.

— Ще те оставя да обясниш това на Ейприл Джой.

Шейн повдигна тъмните си вежди. Ейприл Джой бе сред големите играчи на Чичо Сам в мъгливата сфера на геополитиката. Тя бе интелигентна, прагматична, красива и абсолютно безмилостна, когато работата го изисква. Като се има предвид с какви хора се занимава, това означава през повечето време. Преди няколко месеца се бе опитала да го привлече на своя страна за един удар срещу триадата „Червения феникс“, при което се очакваше да използват „Танънхил Инкорпорейтид“ като пералня за мръсни пари. Той бе отказал. На нея не й се понрави, но нямаше с какво да го притисне, затова бе приела отказа му като зрял човек.

— Мислех, че се занимава с азиатските престъпни групировки, които се опитват да пробият в САЩ — каза Шейн.

— Така е.

— Това какво общо има с келтското злато?

— Добър въпрос — отбеляза Нийл. — Непременно й го задай, като я видиш.

— Благодаря, но смятам да пропусна удоволствието — отвърна Шейн. — Нямам намерение да се навирам в лапите на тази тигрица, преди тя първа да ме е докопала.

— Браво, майка ти добре те е научила — каза Нийл, широко ухилен.

— Всъщност, баща ми бе този, който ме научи как стоят наистина нещата в този свят.

Внимателно подбраният му безизразен тон накара Риса да се свие като от удар. Тя винаги бе смятала, че е пропуснала нещо в живота си, като не познава родителите си. Но пък, ако се съди по онова, което бе чувала за бащата на Шейн, може би е извадила късмет.

— Какво е основанието на британците за искането им да им предадем златните експонати, които сме купили? — попита тя.

— Вероятен произход — отвърна Нийл. — Определено е сигурно, че не произхождат от Африка, да речем.

— Ако произходът бе единственото изискване за собственост, щеше да се наложи масово преразпределяне на експонатите в залите на световните музеи — изтъкна Риса.

— Затова имаме политици и бюрократи — те си разменят услуги и нареждат на нас, простосмъртните, къде да изпратим съкровищата.

— Говори за себе си — каза Шейн. — Аз няма да предам златото, където и да било, само заради нареждане от някакъв политически чиновник във Вашингтон, който се натиска за безплатна екскурзия до Лондон в замяна на това, че ми е взел златото.

— Затова искаше да ти върна съкровищата обратно, нали? — попита Нийл усмихнат.

Усмивката, с която Шейн му отвърна, чудесно би подхождала на някой крокодил с пълен стомах.

— От време на време на „Реъритис Ънлимитид“ се налага да си разменя услуги с различни правителства, за да оцелее. На мен — не.

— Разбира се, че и на теб ти се налага, момко. Само че още не са те притиснали достатъчно. По дяволите, та дори и твоето татенце накрая трябваше да се покори на Чичо Сам.

— Ще се наслаждавам на този спомен през целия път към Седона.

Риса веднага се изправи на мястото си.

— Седона ли? Идвам с теб.

— Изобщо не съм се съмнявал. — Лицето на Шейн помръкна. Не му се искаше да я взема, но инстинктите му подсказваха, че тя не само ще тръгне, но и че би трябвало да го направи.

— Какво има в Седона? — попита Иън.

— Последният известен ни адрес на Шерил Летиша Фокнър.