Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (64)

Глава 63

Лас Вегас

5 ноември, късно следобед

Ейприл Джой наблюдаваше как Шейн си играе с компютъра. Седем екрана показваха различни части от сравнителния анализ, който правеха. На осми се отразяваха новите данни в сложна триизмерна графика, която непрекъснато се въртеше, променяше се и й действаше направо хипнотично.

— Каква е тази програма? — Ейприл посочи към цветната графика.

Шейн изобщо не вдигна поглед от клавиатурата, на която задаваше различни команди на компютъра.

— Моя е.

— Ти ли си я създал?

— Да.

— Добре че ти имам доверие. — Тя се протегна с лекотата и грацията на човек, който прекарва поне един час дневно в занимания с бойни изкуства. — Би могъл да унищожиш доказателствата, без изобщо да разбера какво става.

— Да, бих могъл. Но няма да го направя.

— Защо? Воден от патриотичния си дълг ли?

Смехът му бе напрегнат колкото и очите му, които следяха сложната графика. Това, което видя, не му харесваше. Ясно бе, че е трябвало да отдели повече време на обработката на данните от казиното.

— Ако някой е бърникал в сметките на казиното, искам да знам това — каза той. — После ще разбера как са го направили. И тогава…

— Някой жестоко ще си изпати?

— Това ще го оставя на теб.

Тя се усмихна. Не бе срещала много мъже, които да приемат добре интелигентността и опасните й способности.

— Сигурен ли си, че си напълно щастлив с онази сексапилна уредничка?

— Работя по въпроса.

— Ако нещо се обърка, само ми кажи.

Той й хвърли бърз, многозначителен поглед.

— Ако зависи от мен, няма как да се обърка.

— Да, това и сама го разбрах. Все така става в живота ми — каза тя с прозявка. — Добрите мъже не са свободни, а другите просто не са достатъчно добри. Имаш ли кана с кафе някъде наблизо?

— Нарича се телефон. Рум-сървисът е на 01. Кажи им да качат кафе за двама ни и малко храна.

— Каква?

Пръстите на Шейн танцуваха по клавиатурата, като въвеждаха нови команди. Той се отмести назад и се настани пред друг компютърен терминал.

— Знаят какво обичам аз. Поръчай за себе си каквото желаеш.

— Суши — реши тя.

— Попитай за Норатаки. Той е най-добрият ни готвач за суши.

Ейприл понечи да отговори, но разбра, че вече не й обръща внимание. Отново бе затънал до гуша в поредната компютърна програма. Графиката на екрана се променяше непрекъснато и я привличаше като художествена форма, но смисълът изцяло й убягваше. Ако питаха нея, това можеше да е и някаква скулптурна триизмерна графика за свързване на точки.

Тя се намръщи, набра 01 и поръча кафе, храна за Шейн и суши по избор на главния готвач за себе си.

След като затвори телефона, просто остана да седи и да наблюдава как работи Шейн. Правителствените компютърни експерти й бяха казвали, че Танънхил е бил сред най-добрите програмисти и хакери от своето поколение, но му липсвало желание да се посвети изцяло на това и най-вероятно е изгубил уменията си. Тя се питаше дали е вярно, или Шейн просто не изпитва нужда да се хвали публично със способностите си.

— По дяволите!

Тихо просъсканото проклятие бе единственият му коментар. После се зае да отвори специалната програма, която бе създал, за да съсипе компютрите на хакерите, ако открие следите им в своята база данни.

Ейприл искаше да попита какво е станало. Един поглед към лицето му й бе достатъчен, за да реши да изчака. Този човек бе ядосан, толкова бесен, че направо изгаряше.

Минутка по-късно Шейн натисна последния клавиш и се дръпна назад от компютърния терминал. Триизмерната графика на единия от екраните продължаваше да се променя. Той я изгледа с отвращение и се извърна настрани. Бе видял достатъчно.

— Какво има? — попита Ейприл.

Шейн хвърли поглед към екрана, на който се изпълняваха последните команди от най-новата му програма, и реши, че е безопасно да й съобщи добрите новини. Добри за нея, разбира се. За него изобщо не бяха добри.

— Притежавам изключително доходно казино — изрече безизразно.

— Което означава?

— Автоматите с жетони продължават редовно да печелят повече, отколкото би трябвало, въпреки загубите от техно крадците миналата седмица. Вместо обичайното есенно затишие на масите, нещата продължават да се движат доста добре. Няма нищо особено тревожно, така че да предизвика нечие внимание. Тук няколко процента. Там няколко. Но всичко се натрупва много бързо. Тъй като програмите ми за следене са предназначени да регистрират постоянни и неочаквани загуби, а не печалби, никаква аларма не е била активирана.

Напълно съсредоточена, Ейприл го наблюдаваше с тъмните си очи. Не каза нито дума.

— Аз ги улесних — които и да са те, — като не сменях редовно защитната си програма на всеки няколко седмици — добави Шейн. — Бях прекалено зает с преследването на келтското злато.

И на Риса, но не мислеше, че Ейприл трябва да знае и това.

— Продължавай — подкани го тя.

— Някой е проникнал в компютъра ми. Вместо да източва пари от сметките ми, както става обикновено, те са добавяли към парите ми милиони долари, които не бих могъл да обясня откъде са дошли, но които вече съм декларирал пред Бюрото за контрол над хазарта и съм платил съответните данъци и такси върху тях.

— Което в крайна сметка значи…

— Изглежда, си намерила човека, който пере пари по поръчка.

Прикритите чувства в гласа му я накараха да замълчи за миг. Той се съгласяваше да й помогне, но далеч не бе победен. Ядосан, да. Беше направо бесен. И все пак в очите му имаше някакво диво тържество, което не можеше да си обясни.

А когато не разбираше нещо, ставаше нервна.

— Хайде, кажи и останалото — подкани го тя.

— Някой от компютърните спецове на Чичо Сам ли ме е натопил?

— Не и доколкото аз знам.

— Тогава стискай палци наистина да са били лошите. — Шейн погледна към работещата в момента програма и се усмихна, когато на екрана светна надпис „Програмата завършена“. — Защото току-що унищожих нечия ужасно скъпа играчка.