Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (60)

Глава 59

Лас Вегас

5 ноември, следобед

Рич Морисън лично отвори вратата на кабинета си и целуна Гейл по леко напудрената буза.

— Много мило от твоя страна да се отбиеш с изненада за съпругата ми — каза той заради личния си асистент, който тъкмо се скриваше в съседния кабинет.

— Такъв повод се празнува само веднъж — с лекота влезе в тона му Гейл, като на свой ред го целуна по бузата.

Скъпата врата зад гърба й се затвори с леко щракване.

— Обзалагам се, че половината Лас Вегас мисли, че двамата имаме връзка — каза тя, като подхвърли опакованата в златно фолио кутия бонбони на най-близкия стол.

— Половината Вегас е прав. Другата половина.

Тя се засмя и се дръпна леко назад.

— Преди около двайсет минути ми се обади една жена. Има седемнадесет предмета от келтско злато, които иска да продаде на мен или на Шейн Танънхил. Иска един милион. В брой. Използвани банкноти.

Рич повдигна високо вежди.

— Интересно. Каза ли си името?

— Ти как мислиш?

— Не.

— Мога да събера петстотин хиляди долара, без да събудя тревога у инвеститорите си — каза Гейл, — но не повече. Шейн може да събере два милиона и отгоре. Достатъчно силно ли желаеш да го съсипеш, че да похарчиш половин милион от своите пари?

— Да.

— Толкова бързо ли го реши? Даже няма нужда да чуеш мнението на хората, които ще ти дадат парите?

— Те очакват да „изпират“ по осемстотин милиона долара годишно тук. Ние им вземаме по десет процента за услугата. Ти си добра в смятането. Сама можеш да си направиш сметката.

— Ясно. Значи половин милион е дребна сума за тях. Но не и за мен. Парите ще ми трябват още тази вечер.

— По-рано или по-късно?

— Тя не ми каза. Ще ми се обади пак, за да уточни подробностите.

— Ще изпратя някого да донесе парите веднага щом ги опаковат. Употребявани банкноти, нали така?

— Само такива й харесват.

Той се усмихна.

— Ще ги получиш най-много след около два часа. Нещо друго?

Тя му хвърли многозначителен поглед изпод гъстите си мигли.

— Ти какво предлагаш?

— Много повече, отколкото имаш време да опиташ. — После се усмихна иронично. — По дяволите, Силвър. Прекалено късно е за нас двамата.

— Не си ли чувал? Вземаш едно хапче и отново се превръщаш в тийнейджър.

— Не е толкова лесно да си намериш нова съпруга.

— Особено такава с политически връзки, каквито ти трябват на тебе.

— Особено пък такава — съгласи се той.

— Да не би ти да си следващият ни губернатор?

— Предпочитам пост с повече власт.

— Сенатор?

Той поклати глава.

— Стига, Рич. Нали не се каниш да ставаш президент?

— Прекалено много харесвам Невада. Мисля, че от мен би излязъл чудесен шеф на Бюрото за контрол над хазарта, не си ли съгласна?

Тя подсвирна.

— Ще издържиш ли проверката за чисто минало?

— Разбира се.

— Това е все едно вълкът да пази кошарата… — Гейл се изкиска, а после направо се заля от смях.

Все още се смееше тихичко, когато затвори вратата на кабинета след себе си.