Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (51)

Глава 50

Лас Вегас

4 ноември, през нощта

Джон Фирензе седеше в лъскавия си личен кабинет и му се искаше да убие някого. Не когото и да било. Съвсем определен човек. Проклетия си глупав племенник Цезар, чието проклето глупаво лице бе на екрана на всеки телевизор в Лас Вегас.

Само въпрос на време бе кога някой ще позвъни в полицията, след като го е разпознал. Тогава Фирензе ще трябва да отговаря на въпросите на служителите от Бюрото за контрол на хазартните игри в Невада. Ще му се наложи да увеличи сумите, които плаща на всевъзможни политици, преди тази каша да се оправи.

Интеркомът иззвъня, което означаваше, че личната му секретарка все още е на работа. Той посегна към бутона за връзка, все едно е свита на кълбо гърмяща змия.

— Да?

— Племенникът ви се обади от уличен автомат. — Гласът в слушалката бе тих, изискан и определено женствен.

— Каза ли му да се предаде на полицията? — попита Фирензе.

— Да, сър, както пожелахте.

— Е, и?

— Той отказа. Много енергично.

Фирензе можеше да си представи. И в най-добрите времена Сокс бе зъл по характер. А тези не бяха от най-добрите. Той затвори очи и се опита да намери изход. Нямаше такъв.

— Свържи ме с полицията — каза той.

— Да, сър. Съжалявам, сър.

— Аз също. Добре поне, че майка му не е жива.

— Да, сър.

Фирензе нетърпеливо зачака да го свържат с детектива, който събира сведенията за „хавайския убиец“, както бяха нарекли Цезар от телевизионния канал във Вегас. Бе много важно Фирензе, като собственик на казино, да се покаже като гражданин, който съдейства на полицията.

Не че вярваше в шанса на криминалистите да намерят Сокс скоро. Дори и проклетият му, глупав племенник би трябвало да има достатъчно мозък в главата си, че да използва парите, които Джон сам му изпрати, за да се скатае на яхтата на езерото Мийд. В това време вуйчото щеше да му осигури паспорт и да го изпроводи при далечни роднини в Италия, където да остане, докато всички забравят името му.

Колкото и да му се искаше на Фирензе сам да застреля проклетия глупак, все пак кръвта си оставаше кръв.