Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (21)

Глава 20

Лас Вегас

2 ноември, рано следобед

Шерил облиза последните парченца скарида от вилицата си, обра соса от пържолата от чинията си с последния залък от третата си франзела, довърши втория си двоен космополитън и въздъхна щастливо.

— Е, това се казва, храна. При това е безплатно! Как можеш да работиш тук и да не тежиш сто кила?

Риса се усмихна. Докато гледаше как приятелката й изяжда и половината от нейния обед, се почувства по-добре, сякаш донякъде се отплаща на Шерил за помощта, която бе получавала от нея преди години.

— Обикновено съм прекалено заета, за да обядвам — отвърна й. — Иначе задникът ми щеше да е голям колкото това бюро.

— А, не. — Другата разпери ръце. — По-голям.

Риса се засмя, но помръкна, щом видя разпраните шевове под мишниците й. Заедно с изтърканите джинси, износените обувки и вълчия глад, всичко говореше, че пред нея стои жена, която е на ръба на мизерията. А мотелите, дори и най-долнопробните, не бяха евтини във Вегас.

Мисълта, че Шерил ще спи в колата си или ще си тръгне с някой мъж от бара само за да има къде да прекара нощта, едновременно я ядоса и я накара да се чувства виновна. Бе сигурна, че това няма да е първият път, в който приятелката й преспива с мъж само за да има легло през нощта.

Но бе първият път, в който Риса можеше да го предотврати.

— Ей, имам страхотна идея — каза тя. — Сега трябва да се хващам на работа и няма да се освободя скоро, но защо двете да не се позабавляваме тази нощ? Едно от предимствата на тази работа е, че имам апартамент тук, заедно с рум сървис. Ще се обадя на рецепцията и ще им кажа да оставят долу един ключ за апартамента ми и за теб. Можеш да си вземеш нещата, да се качиш и да се насладиш на огромната вана, да си поръчаш още храна, ако си гладна, или питие от бара, или каквото си искаш. Настани се във втората спалня и се чувствай като у дома си.

Шерил се зачуди дали слухът не й изневерява заради двете силни питиета, които бе изпила.

— Наистина ли?

— Разбира се. Още сега ще се обадя на рецепцията. Ще ти направят електронна карта-ключ.

— Ами, направи го, момиче! Вече усещам онази гореща вана. А, имаш ли нещо против да взема назаем някои от твоите дрехи?

— Няма проблем. Може би дори ще са ти по мярка. Отслабнала съм малко.

— Да, забелязах. Защо си свалила онези няколко сантиметра… — Шерил поклати глава. — Бебчо, не знаеш ли, че мъжете обичат да има с какво да напълнят и двете си ръце, когато те сграбчат?

Риса поклати глава и само попита:

— Имаш ли някакви документи за самоличност у себе и, или да те изпратя до долу?

— Имам шофьорска книжка.

— Чудесно. Шефът ми е направо маниак на тема сигурност.

Риса отиде до телефона, обади се на рецепцията и започна да им дава инструкции.

С усмивка на уста, Шерил прокара пръст по ръба на чинията от обяда си и зачака да пристигне ключът от вълшебното царство.