Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (59)

Глава 58

Лас Вегас

5 ноември, следобед

Шерил така бе изпохапала устните си, че бирата й щипеше като йод, когато отпиваше от нея. Пред телевизора бяха разпилени смачкани кутии от бира, загубили пиянското опустошително дерби. Независимо колко празни кутии хвърляше по екрана, говорителите по новините все така мълчаха по въпроса за арестуването на Цезар-Сокс Фирензе Маркес.

Тя се поколеба, изгледа намръщено номера на Гейл Силвърадо и реши, че Сокс вероятно вече е отпрашил някъде далеч от града. А дори и да не бе така, той бе прекалено тъп, за да хване някой умен колкото нея. Трябваше само да размени златото за пари, да се отърси завинаги от прахоляка на този загубен град и да си намери ново място, където огледалата нямаше да показват отражението й като във филм на ужасите.

Трябваха й десет минути и се наложи да мине през петима различни по ранг асистенти, докато накрая се свърже със самата важна дама.

— Госпожице Силвърадо, разбрах, че купувате злато, преди до него да се е докопал Шейн Танънхил.

— Зависи от златото.

— Можете сама да го видите и да прецените. Общо седемнадесет предмета.

— Шейн ще присъства ли?

— Уредничката му ще бъде тук. — Шерил се усмихна и отново си каза наум думичката. — Тази среща е само за дами.

— Кой още ще присъства?

— Само вие двете. И аз.

— Коя сте вие? — попита Гейл едновременно раздразнена и заинтригувана.

— Жена, която има пълен куфар с лъскаво келтско злато. Ще започнем наддаването с минимална цена от един милион долара в използвани банкноти.

Гейл се изсмя.

— Е, явно не ви липсва кураж. Дайте ми някакъв телефонен номер. Ще ви се обадя, след като проверя в банката си.

— Ще ви позвъня след час. Ако не дойдете, Танънхил ще получи всичко.