Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (23)

Глава 22

Лас Вегас

3 ноември, сутринта

Според Сокс в къщата на Миранда Сетън миришеше като в пекарна, а вътре сякаш се биеха побеснели котки. Шерил крещеше на Тим и риташе мебелите наоколо. Избелелите розови възглавнички на канапето и очуканата му рамка от бяла плетена ракита висяха изкривени настрани.

Настолната лампа с розов абажур с къдрички беше съборена. Снимката на Тим като абитуриент лежеше обърната с лицето надолу в ъгъла с разбито стъкло.

Именно тогава Сокс се бе оттеглил в кухнята. Металната рамка на онази снимка едва не му разби главата.

Мебелите бяха пострадали от първия изблик на ярост на Шерил, когато тя най-накрая успя да разбере от Тим, че е заложил два от своите златни предмети за четиристотин долара.

Общо.

— Мозъкът ти е колкото на кокошка! — крещеше тя, докато риташе отново канапето, така че леката му рамка подскачаше. — Как може да си толкова глупав? Казах ти, че струват наистина много пари!

Тим стоеше с протегнати напред длани и предпазливо я наблюдаваше. И преди я бе виждал ядосана, но не така. Сега направо сипеше огън и жупел.

— Ей, спокойно, съкровище. Нали имаме още злато? Ще вземем достатъчно пари. А и четири стотака не са жълти стотинки.

Шерил продължаваше да пищи: Проклет ненормалник!, когато Сокс се върна във всекидневната, награбил фъстъчени курабийки и в двете си ръце.

— Хей, стига толкова — каза й той с пълна уста. — Плашиш майката на Тим. Крие се в кухнята с ръце на ушите, а курабийките изгарят.

— А ти, тъпако — обърна се Шерил към него. — Колко получи за твоите два предмета?

— Също толкова.

— Лъжлив боклук. Изпразвай джобовете си.

— Ей — обади се Тим, — няма защо да го обиждаш.

— Не го обиждам — отвърна тя, без да извръща поглед от Сокс. — Просто го описвам. Тъпак. Лъжлив боклук. Мръсен…

— Затваряй си устата, жено — надвика я Сокс. — Просто си затвори проклетата уста! Преди бяхме без пукнат долар, а сега не сме. Така че просто млъкни!

Шерил се замисли дали да не го изрита в слабините, които той толкова много ценеше. Вместо това си пое няколко пъти дълбоко дъх и въпреки яростта се опита да приеме, че толкова много пари се изплъзват от ръцете й. Да нарани Сокс, би й харесало, но това не би променило нищо. Тъпакът нямаше да поумнее.

И Тим не бе стока по отношение на ума си, но бе по-схватлив от тоя тъпак. Тя отново се обърна към любовника си.

— Колко пари са ти останали от четиристотинте долара?

Той се размърда притеснено.

— Ами, купих малко дрога, малко пиене, тази риза — хубава е нали?

Тя не обърна внимание на опита за смяна на темата, както и на безумно крещящата хавайска риза, с която се бе появил преди няколко минути.

— Колко?

— Двеста и петдесет. Ризата е хубава. И ти имаш нови дрехи — добави той, като посочи бледозелените й копринени панталони и риза. — Защо и аз да не си купя?

— Аз не съм плащала за тези дрехи!

Тя затвори очи, докато се мъчеше да овладее гнева, който напоследък я обземаше все по-често. Наистина трябваше да понамали малко наркотиците, но в живота й нямаше много други удоволствия.

Бе заобиколена от глупаци.

С приглушено ръмжене Шерил си пое дълбоко въздух.

— Вземи остатъка от парите и иди да откупиш обратно лентата за ръка.

Тим погледна Сокс. Той сви рамене и каза:

— Джоуи ми направи услуга. Сигурно ще е доволен, ако може да си върне обратно част от парите. — Особено след като го притиснеше малко. Започваше да мисли, че собственикът на заложната къща го е измамил. Не с малка сума както винаги. С много пари. — Обаче ще трябва аз да ида вместо теб. Той не харесва непознатите.

А и не искаше Тим да разбере колко пари всъщност е получил за четирите предмета.

— Тъпак — прошепна Шерил през стиснати зъби, докато трепереше цялата. — Проклетият тъпак си мисли, че собствениците на заложни къщи правят услуги. Исусе Христе, отърви ме от тези идиоти. Ще ти кажа една малка тайна, тъпако. Онези четири парчета злато, които си продал за осемстотин долара, струват поне един милион.

— О, да бе, как ли пък не. — Сокс се изсмя и се сети за една реплика, която бе чул в някакво телевизионно шоу. — Ти си много забавно момиче. Мислила ли си да направиш свое шоу по телевизията?

Тя само поклати глава. Отчаянието замести гнева. Толкова много пари на вятъра…

Блесналите в очите й сълзи потресоха и двамата мъже. Никой от тях не я бе виждал някога да плаче. Нито веднъж. Даже и когато колата й се бе развалила и я бе взел на стоп някакъв тип, който я бе пребил, бе я изнасилил и я бе оставил в канавката на пътя.

Сокс и Тим се спогледаха объркано. И двамата мислеха за едно и също.

Ами ако тя е права?

Ами ако сме оставили да ни отмъкнат един милион долара?

Сокс подръпна нагоре джинсите си, които му седяха доста смъкнати заради пистолета, затъкнат под шарената му нова хавайска риза.

— Мисля да ида да се видя с Джоуи.

— Мисля да дойда с теб — каза Тим.

— Мислите. Вие да мислите. — Шерил избухна в безумен смях. После заплака беззвучно. — Тим.

Той се обърна към нея.

— Какво има, съкровище?

— Не се връщай без онази лента за ръка. Изобщо.

Гласът й звучеше като никога дотогава. Безизразен. Убийствено безизразен.

И двамата мъже си отдъхнаха, когато входната врата на малката къщичка се затвори след тях.