Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (57)

54.

Скъпи Чарли,

Не е както си мислиш. Моля те прочети до края този факс. Ти също можеш да бъркаш, нали така?

Живеем в странни времена. Тогава в апартамента ти плаках с истински сълзи, защото не знаех нищо друго, освен това, че трябва да спася живота на Клеър, като ти предам фалшивия стоматологичен статус. Все още не ми е ясно как се досети, че съм част от измамата, но разбрах, че наистина си умно ченге. Работата е там, че тогава аз практически нищо не знаех. Всичко, което сметнаха за нужно да ми кажат, бе, че тя бързо трябва да се сдобие с нова самоличност и онзи статус е едно от нещата, които могат да й помогнат. Плаках, защото тя вече бе причинила страдание на трима други и още, защото дори да оживееше, щеше да бъде загубена за мен.

Изслушай ме, Чарли. Онова, което ми каза за Китай, който изнасилвал собствения си народ… мислиш ли, че то не се отнася и до американците? И нашата система изнасилва… само дето го прави по различен начин. Прекарах живота си в патрулиране из улиците на този град, а той ми отне всичко, което имах: съпруг, дъщеря и дори добрия ми характер. Тя бе единственото, което имах на този свят, когато те срещнах. Не че можех да се гордея с нея, Бог ми е свидетел, но тя ми казваше „мамо“. Какво би направил ти за твоята плът и кръв? Мисля, че би изнудвал целия свят, ако се наложи.

Не знам. Колкото и да бе лоша, тя бе прекалено крехка, за да бъде садист. Но хероинът, както знаеш, създава чудовища.

Това е положението. Сега ще ти издам решението на загадката, като ти спестя подробностите. Но не се безпокой, всичко съм записала. Марио и някакъв китайски бос ми разказаха най-важното. Щом се прибрах у дома, напечатах всичко. Та историята е горе-долу следната: онова, което той ти е казал за Клеър, дето убедила мафията да развие връзките си с Китай, са дивотии. Още откакто сицилианците заздравили позициите си с разработването на руския пазар, нюйоркските момчета започнали да търсят начин да се намъкнат в Китай. Политика, спусната от най-високо. Извадили късмет, когато 14К ги помолили да потърсят висококачествен обогатен уран като мостра за Циян. Самият Циян изглежда е търгувал отдавна с 14К, основно с хероин. Мафията и 14К изпратили куриери с урана и още някои интересни мостри — подаръчета, съкровища за Великия Хан, наречи ги както щеш…

Чан четеше бързо.

Защо оставихме тези мутанти да станат толкова могъщи?

Боже, помогни ми, обичам те. Независимо дали ще ми простиш, или не, вземам първия самолет, за който успея да намеря билет. Много, много внимавай и се пази! Историята не е приключила. Имам усещането, че предстои да се случи още нещо лошо… наистина много лошо. Мисли каквото искаш за мен, само не умирай.

Мойра

P. S. Как разбра, че съм те изиграла с този статус? Аз наистина можех да бъда нищо неподозиращ куриер.

Чарли смачка факса на топка и го хвърли в кошчето. После отново го извади и го прочете втори път. След това написа на чист лист: Китайска интуиция. Мушна листа в машината, помисли, смили се, извади го и допълни: Ти си достатъчно добър полицай, за да се досетиш сама. Секунди по-късно факсът беше на път за Америка.

Когато пристигна в офиса си, Чан извади диктофона, включи го и започна да крачи напред-назад, докато Астън напрегнато слушаше:

— Към дело сто двайсет и осем, Монгкок, вътрешно разследване, продължение. С неохота трябва да заключа, че ненужно енергичните действия на командосите от Специалните сили направиха изключително трудно, ако не и невъзможно, продължаването на следствените действия във връзка с този сложен престъпен международен заговор, който почти сигурно има отношение към намирането на обогатения уран в Мирс Бей (справка Приложение А).

Той почувства притеснението на Астън и спря апаратчето.

— Не си я убивал, нали, шефе?

— Не съм.

— Кой тогава?

— Това е поверителна информация.

Седнал зад писалището си в „Куинс билдинг“, Джонатан Вонг отвори новото си куфарче от фибростъкло с шифрова ключалка. Нагласи трите диска на три осмици и капакът щракна. Изборът на три осмици не беше особено разумен, но трябваше да търси баланс: осмицата е щастливо число в кантонския.

От куфарчето извади плик с четиридесет и осем цветни снимки. Всяка една от тях беше с размер двайсет на двайсет и пет сантиметра и представляваше кадър отблизо. Той разгледа няколко от тях с нарастващо отвращение и ги върна обратно в плика. Извади бланка на фирмата с неговото име и написа: „М-р Чоу, бъдете така добър да ми телефонирате при получаването на този пакет“. Пусна листа в плика и го залепи.

После вдигна телефона и помоли секретарката да извика куриер на „Федерал Експрес“. Изчака го и пред него попълни разписката, използвайки адреса „Стокло трейдинг къмпани, 320 Западна 57-а улица, Ню Йорк 10019. Поверително. На вниманието на м-р Даниел Чоу, Президент“. Постави своя плик в специалната опаковка на „Федерал Експрес“ и кимна на куриера, който го взе. Беше единайсет сутринта. Пакетът щеше да поеме за Ню Йорк със следобедния полет и след не повече от три работни дни щеше да е в ръцете на получателя.