Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (48)

45.

На Виктория Пийк имаше стълпотворение от коли, линейки, прожектори — истински полицейски Хелоуин. Чуваше се пукот на ръчни радиостанции, сурови мъжки гласове говореха на английски и китайски и стряскаха щурците. Чан слезе от таксито стотина метра преди къщата на Емили. Останалата част от пътя измина бавно като лисица по заледено езеро. Халогенните лампи пробиваха пещери от светлина в тропическата нощ. Точно на входа чакаше линейка с разтворени задни врати, през които се виждаха бели чаршафи и алени одеяла, грижливо сгънати под носилките. Под ярката светлина на прожекторите Чан видя една висока фигура да се обръща и да си прави сянка над очите с ръка. Под тази сянка Чан съзря безформено лице с цвета и текстурата на картоф и безпомощно отворена уста. Тялото под устата носеше униформата на главен суперинтендант на Кралската хонконгска полиция. Когато Чан излезе от тъмнината, устата облекчено се затвори.

— Изключително бърза реакция дори за теб — каза Райли. — Струва ми се, че само преди минута ти оставих съобщение в районния участък в Монгкок. Търсих те и у вас. Как, по дяволите, успя да се добереш дотук толкова бързо?

— С такси — късо отговори Чан. — Какво се е случило?

— Засега не е напълно ясно. Голяма загадка. Но не се съмнявай, че ще се размирише така, сякаш губернаторът е умрял. Сега изпразват басейна. Извиках те за всеки случай, понеже може да има връзка с твоите убийства. Чух, че си имал намерение да я разпитваш.

Откъм задната страна на къщата, там където се намираше басейна, халогенните лампи забиваха лъчите си във водата и изтръгваха чупливи отражения от теракотените плочки и маските, зад които се виждаха напълно сериозни английски и китайски лица. Отнякъде се чуваше звук на източвана вода, а нивото бързо спадаше може би с един пръст на всеки трийсет секунди. Никой не бе сметнал за необходимо да спасява голата жена в центъра на басейна — тя оставаше като закотвена, докато тялото и краката й бяха наклонени към повърхността, сякаш бе застинала в перфектен скок. Не беше нужно да си специалист, за да видиш, че на тази жена вече нищо не може да й помогне. Тънка струйка жълтеникава течност изтичаше от устата й. Разумът бе напуснал красивите очи още преди часове.

Когато нивото падна до около метър, Емили се извъртя с лице към него. Двата белега под гърдите й сякаш разкриваха пред света тайната й уязвимост. Чан съжали за начина, по който се бе държал с нея.

— Мисля, че засега ще бъде разумно да третираме случая като убийство с неизвестен извършител? — каза с възходяща интонация, подходяща по-скоро за въпрос, приближилият се безшумно Райли.

— Разбира се — съгласи се Чан и видя с периферното си зрение, че техниците пудрят италианската мраморна масичка с китайско усърдие. Потни ръце върху гладка повърхност оставят възможно най-добрите отпечатъци.

Нивото спадна половин метър и Чан скочи, за да огледа веригата, която я задържаше. Беше заключена с катинар и минаваше през дебел колан от лачена кожа, пристегнат около врата й. В кожата имаше направена допълнителна дупка. На другия си край веригата бе хваната с втори катинар за чугунената решетка на канала за източване в дълбоката част на басейна. Ръцете й бяха оковани с белезници на гърба. На дъното на басейна лежаха три ключа. Първото впечатление бе за добре балансирана неувереност: самоубийство, направено да изглежда като убийство? Или убийство, камуфлирано като самоубийство? Или просто сложно изпълнено самоубийство с елемент на подигравка: коланът около шията й беше на Шанел, двата масивни катинара бяха от месинг и блестяха като злато под тънкия слой вода. Чан взе лист и молив от един полицай. И с увисналия на рамото му Райли започна грижливо да скицира басейна и положението на тялото.

— Разбира се, ако не се окаже свързано с онези убийства, то е извън нашия район. Ще трябва да го предадем на Сентръл.

Чан отстъпи крачка назад, и скицира къщата над басейна.

— Да, но на сутринта. Дотогава е наше. Защото ако се окаже, че има връзка, не бих искал да душа наоколо, след като преди мен е минал друг полицай.

— Естествено.

Чан погледна Райли.

— Най-добре, сър, не докосвайте нищо. Не бих искал да се превърнете в част от веществените доказателства. Или вече успяхте?

Въпросът има желания ефект. Райли отстъпи на пръсти до струпаните пред къщата леки коли. Чан го последва. В един от полицейските микробуси намери видеокамера, взе я и се върна обратно. Започна да снима. Всички се изтеглиха от полезрението му. Чан снимаше с изработен от дългогодишната си практика автоматизъм: панорамен кадър на мястото, фиксиране на взаимното разположение на къщата и басейна, множество кадри отблизо на целия периметър, едър план на тялото, задържане върху цигарените фасове, търсене на следи по оградата, из храстите. Той плавно премина от басейна към масичката: Шерлок Холмс е използвал кокаин. Трябваше да бъдеш ти, просто нямаше с кой друг да говоря.

Нямаше никакъв смисъл да снима вътре в къщата. Трима полицаи вече бяха докладвали, че там няма нищо особено. Чан спря над нея с работеща камера — сега беше по очи — и призна в себе си липсата на професионална безпристрастност. През окуляра виждаше един силен дух, потънал в облак.