Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (47)

44.

В девет и половина сутринта Чан и Астън чакаха д-р Лам на паркинга пред университета на Хонконг. Черният мерцедес на зъболекаря пристигна с пет минути закъснение. Лам каза няколко думи на шофьора си и после изкачи стълбището пред главния вход, следван от двамата полицаи. Тримата отидоха в радиационната лаборатория. Вивиан Ип ги чакаше. Тя направи на Чан жест с ръка към шкафа от оловно стъкло.

— Изцяло е твой.

Чан посочи малкото червеникавокафяво блокче в далечния ъгъл на шкафа.

— Какво е това?

Лам се вгледа през дебелите лещи на очилата си.

— Може ли? — Той пъхна ръце в гофрираните ръкави и след кратко експериментиране с манипулаторите вдигна блокчето. Използва пинсетите, за да го стисне и внимателно изучи вдлъбнатината в материала. Извади ръцете си. — Не знам. Докато не го хвана с голи ръце, не мога да дам професионално мнение.

Вивиан Ип го изгледа оценяващо с бързите си очи.

— Ако не можем да разчитаме на професионалното ви мнение, какво поне би било професионалното ви предположение? Искам да кажа, че ако някога сте се сблъсквали в практиката си на стоматолог с подобен материал, вие сигурно имате мнение какво би могло да представлява.

Тя погледна към Чан и той одобрително кимна.

— Отпечатъчен материал. Или нека се изразя по-ясно за вас: пластична маса. Трябва да се захапе и фиксира отпечатъка, така че стоматологът да може да разбере кои зъби имат проблеми и кои не, къде са точките на триене и натиск, как да се направи изкуствена челюст и така нататък. Всъщност стоматологичната хирургия предлага сто и една възможности за използване на отпечатъчен материал.

— Тази „зъболекарска дъвка“ същия състав ли има като обикновената? — попита Чан.

— Нямам представа. Всъщност почти няма значение какво ще бъде — важното е да задържа отпечатъка на захапката. Мисля, че нормално се използва смес от естествени смоли и латекс. Оцветява се за по-лесна работа.

Астън започваше да схваща.

— А може ли да се използва за създаване на стоматологичен статус… нали знаете: горният ляв преден липсва и така нататък.

Лам премести няколко пъти погледа си между Чан и Астън.

— Невъзможно. — Той мушна ръце в джобовете си и закрачи напред-назад пред тях като лектор пред семинар: — Ако целта на упражнението е да се конструира статус от разстояние, без да е налице за справка устата на пациента, отпечатъчният материал ще изпълнява само второстепенна роля. Ще ви трябва подробна снимка на устната кухина, направена с миниатюрна камера — само така биха могли да се идентифицират коронки, пломби и прочее. Отливката може да се използва за препроверяване, за да се установи дали няма някакви специфични особености в захапката: невидима на снимката междина, раздвояване на корен — този вид неща. Ще бъде необходим и професионалист, естествено. — Той нагласи очилата си, погледна Чан и се усмихна: — Значи бях прав, онова между зъбите не е било храна.

Чан кимна на Вивиан Ип и тримата тръгнаха обратно към паркинга и чакащия мерцедес на Лам. Срещата им бе отнела не повече от петнайсет минути, но бе довела до неочакван обрат в хода на следствието. От друга страна, оплака се Чан на Астън в таксито, можеше да се каже и че са се върнали обратно в самото начало: чии са телата в цистерната? Чии са главите в чувала? Той даде на шофьора адреса на малка, но ползвана само от най-богатите хирургическа клиника, където имаха уговорена среща с най-търсения хирург на Хонконг.

— Русата коса и сините очи са две от не най-удачните решения в хромозомния запис на човека. Мъжете нормално оплешивяват след средата на трийсетте, а жените с висока степен на вероятност развиват късогледство. И двата пола са предразположени към кожен рак при прекаляване с излагането на слънце. Тенденцията у другите раси да имитират северноевропейските гени с помощта на козметична хирургия е функция на Холивуд и рекламната промишленост. В Азия специално кривата на интереса върви към спадане. През осемдесетте години правех по четиридесет-петдесет корекции на формата на очите годишно. В наше време не повече от десет.

Говорещият, доктор Алигзандър Ю, се усмихна и скосените му клепачи се затвориха над очи с формата на миди. Ген, несъмнено създаден за нуждите на раса, която десет хиляди години е трябвало да вдига поглед от яркозелените оризища и да примижава към слънцето.

— „Корекция“? — попита синеокият и русокос Астън.

— Така наречената епикантична гънка, известна и като монголоидно око — при мен е особено добре подчертана — това е сгъване навътре на горния клепач върху външния ъгъл на кантуса, поради което очите изглеждат като цепки. Характерна е за всички с монголски корен, но може да се срещне при американските индианци, дори някои поляци и скандинавци. От време на време жените ги прихваща и плащат, за да го отстранят. — Той показа стената, украсена с двойки фотографии, преди и след операция.

Чан стана, за да ги разгледа по-отблизо.

Изглежда всяка професия рекламира себе си чрез своите умения. Стомахът му застрашително се надигна от ужасяващите изгаряния, обезобразяванията след пътни инциденти или след зверски нападения. Всички жертви бяха възвърнали нормалния си човешки облик, благодарение на скъпите ръце на д-р Ю. Сред чудовищата на стената можеха да се видят и лицата на няколко напълно нормални китайки — богати китайки, поправи се Чан — които бяха платили на д-р Ю, за да модифицира монголоидната им сгъвка. Резултатът трудно можеше да се нарече европеиден — снимките „след“ показваха очи, не по-кръгли от тези на Чан, надзъртащи от плоски лица с високи скули.

— Дали това е унизителна кастрация на расовата идентичност? — продължи с въпрос лекарят. — Честно казано, да. Никога не съм го правил с удоволствие.

— Но го правите все пак? — уточни Астън.

— Да, и оценявам времето си двойно по-скъпо — засмя се хирургът. — Както и да е, проблемът бързо се превръща в чисто академичен. Напомня ми за модата от края на петдесетте сред африканките да изправят косата си. Подобно коленичене пред господарската раса започва да става доста непопулярно тук, където дори камериерките и шофьорите знаят, че бъдещето принадлежи на Азия. Но истината е, че аз очаквах този ефект да задейства не по-рано от още едно десетилетие. До момента има само един контрапример. Именно по тази причина аз знаех за кого става дума още като телефонирахте.

Астън извади донесената от Мойра снимка на дъщеря й Клеър и я сложи на бюрото на д-р Ю.

— Да, тя е. Преди, разбира се.

— Имате ли снимка след операцията? Ако разполагате, ще ви бъдем крайно признателни да я копираме.

Ю поклати глава:

— Уви, не. Уверявам ви, че я умолявах, дори й предложих да смъкна от цената на операцията, но тя отказа. А жалко, защото се получи добре. Честно ще си призная, исках да раздвижа духовете в специализираните списания, но без снимка ефектът няма да бъде същият — поне не сред колегите.

Чан кимна. Беше очаквал подобен отговор.

— Та значи, коригирали сте само формата на очите? А техният цвят, косата?

— Цветът на очите е най-лесното, което може да промените. Използват се цветни контактни лещи. По отношение на косата… тя вече имаше перука. Къса, права, черна, гъста и азиатска. — Ю се усмихна.

Астън извади снимката на евроазиатката, протягаща ръка към флуоресцентната лампа. Ю я разгледа.

— Определено е тя. Мога ли да си направя копие?

Същия следобед, след като се прибра от работа и взе душ, Чан телефонира на Емили на всичките й телефони. Никой не се обади. Готвеше се пак да отиде на работа, когато иззвъня собственият му телефон. Вдигна слушалката.

— Обичам те. Ти си моят принц, моят благодетел.

— Какво се е случило?

— Сторил си го, за да ме направиш щастлив, нали?

— Ти си луд.

— Нали ми предложи пари! Но сега аз ще ти платя — всичко, което пожелаеш. Само не ме изваждай от случая. Не още.

— Давай по същество, защото бързам.

Възбудата на Ли Инвалида изскочи от слушалката като демон.

— О, да, да! Това е голямо, голямо, голямо. Достатъчно голямо, за да удари 14К лошо. Само не ме карай да мълча. Ще ми отнеме два дни. Ще те информирам къде ще се срещнем. Трябва да внимаваме, за да не развалим партито. Чакай новини!

И Ли прекъсна разговора.

От участъка Чан отново позвъни на Емили в офиса и у дома й. Предполагаше, че е наредила да не я безпокоят: хонконгска принцеса, изтегляща се зад завеса от кеш, след като тръпката вече я няма. Започна да се ядосва все повече и повече и когато се здрачи, гневът вече прогаряше дупка в корема му.

Към полунощ реши, че ще вземе такси и пак ще отиде на хълма. Беше твърдо решен да й зашие един истински плесник. Какво да се прави, някой път, за да получиш удовлетворение, трябва да рискуваш цялата си кариера.