Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (51)

48.

Ако Чан не се бе съгласил на тази вечерна среща, той така и не би разбрал, че Вървящия плювалник се смята за любимец на жените. Седнал в една чайна на „Лан Фонг роуд“ Чан наблюдаваше Саливер Кан, който бе облечен в бели ленени панталони, обувки от бокс в бяло и синьо, колан на „Гучи“ и копринена риза с цвят на старо злато, разтворена на врата. Лявата му ръка бе обхванала през кръста млада гола китайка. Е, почти гола, ако не се брояха тънките като връзки за обувки презрамки, задържащи закопчаната с цип чаена салфетка на кръста й. На дясната му ръка бе увиснало друго момиче, допълващо в известен смисъл първото, понеже бе облечено от шията до петите в чорап с телесен цвят. Кан току-що бе слязъл от таксито и сега бавно се придвижваше в компанията на дамите към мястото на срещата — хотел, даващ стаи за по час.

Подобни места бяха известни като „вили“ и за съдържателите на публични домове бяха еквивалент на понятието данъчен рай: нямаше момичета, наети да работят, защото клиентите сами си ги водеха, а и даването на стаи на хора с нужда от кратковременен подслон не представляваше нарушение на закона. Чан бе в течение на дилемата на собствениците — дали да не ограничат правото на ползване от час на трийсет минути. Цял час се оказваше прекалено дълъг период от време за осемдесет процента от случаите, но от друга страна, оставащите двайсет процента съставляваха редовните посетители. В Каулун Тонг, където вилите представляваха важен фактор в икономиката, маркетинговите проучвания бяха довели до възприемането на компромис: четиридесет минути с глоба за просрочка.

— Дай ми половин час, след като ме видиш да влизам във вилата — бе го инструктирал Кан. — След това се регистрирай в стая номер пет. За по-правдоподобно трябва да доведеш момиче.

— Не — беше го отрязал Чан.

— Окей, тогава аз ще дойда с две.

Чан нямаше понятие по какъв начин увеличеното присъствие ще подобри прикритието, особено след като второто момиче щеше да бъде видяно само в компанията на Кан. Трябваше да признае обаче, че членовете на триадите полагат изключителни грижи за сигурността си. Обажданията на Кан бяха станали почти неразбираеми, заради старанията му да маскира хремавия си глас. В повечето случаи Чан не разбираше какво му се казва, знаеше само кой се обажда. Този път обаче Кан бе настоял да се срещнат в Хонконг — далеч от местата, където се навърташе. Чан започваше да си мисли, че първоначалният му ентусиазъм да използва наградата за подобряване финансовото положение на Сун Йе Он се бе поизпарил и сега Кан се опитваше да задържи всичко за себе си.

Чан спря на регистрацията и плати на скучаещата възрастна жена за един час в стая номер пет. Изправи се пред асансьора, но усещаше погледа й върху гърба си. Явното й неодобрение се основаваше по-скоро на икономически, отколкото на морални съображения: каквото и да бе решил да прави сам, можеше да го прави у дома си и да си спести петстотинте долара. Погледът й се спря на издутината в джоба на панталоните му, където Чан бе пъхнал диктофон „Сони“.

Стаята, в която влезе, представляваше азиатското разбиране за онова, което би трябвало да се хареса на Афродита: огромно огледало на тавана отразяваше аленочервените постелки на леглото под него; бележка на китайски върху масичката рекламираше услугите на машината „Вълшебните пръсти“, която можеше да бъде наета от рецепцията срещу наем от двеста долара на час; друг надпис описваше по сложен начин усилията на управата да поддържа чаршафите чисти и напомняше, че в дрешника има шкаф, в който могат да се намерят десет вида презервативи в размери за азиатци и европейци, чието използване е безплатно. Любопитно кой ли размер щеше да бъде подходящ за евроазиатец?

Стените също бяха в по-голямата си част огледални: десет хиляди Чана наблюдаваха десет хиляди Чана да придърпват стол, да слагат крака на края на леглото и да се приготвят да чакат.

Сега видя, че се намира само в едната половина от двойна стая, преградена със сгъваем параван (с огледала, естествено) от пода до тавана и от стена до стена. От другата страна на паравана изключителните конспиративни мерки на Кан му носеха неприятности.

— Ох! Спри… — беше гласът на Кан.

— Кучи син!

— Ох, кажи й да спре да ме щипе.

— Разбира се, че ще те щипе. Нали ти казахме по хиляда долара на всяка.

— А аз ви казах, че съм тук по работа. Сделката е важна — ще имам парите в началото на следващата седмица.

— Защо ще наемаш две момичета, ако е сделка?

— За заблуда. Говоря за важна международна сделка. Няма да разберете.

— Тогава защо ни накара да се съблечем?

Мълчание, последвано от изсумтяване.

— Ами, човешко любопитство. Нали нищо не съм ви направил?

— Да не си обратен?

— Дори не го казвай. Ще се ядосам. А ако тази малка кучка пак ме ощипе, този път ще я ударя.

— Удариш ли я, ще се разкрещя. Това място е под протекцията на триадите.

— Коя триада?

— 14К.

— По дяволите, само това ми трябваше! Ето… това са хиляда и петстотин долара. Повече не нося. Ще ви дам останалото следващата седмица.

— Еби си майката. По-добре използвай остатъка да си оправиш носа.

— Какво ми е на носа?

— Нещо не работи както трябва — само подсмърчаш.

— Я си гледай работата.

— Работата ли да си гледам? Ти ми видя путката, нали така? Това значи да си гледам работата.

— Махай се оттук!

Разнесе се шум от цип, вратата се отвори и се затръшна.

 

 

Все така невъзмутимо качил крака на леглото, Чан разсъждаваше над трудната съдба да се правиш на плейбой в подземния свят. Той запали цигара, докато Кан се бореше с паравана. След малко бандитът изтласка подвижната преграда върху скърцащите й колелца. От другата страна имаше стая, идентична на стаята, в която чакаше Чан. По фината риза на Кан бяха избили потни петна и на едната му буза имаше розовееща следа от ощипване, но убиецът изглеждаше напълно невъзмутим и дори излъчваше някакво самодоволство.

— Чу ли разправията?

— Само няколко думи.

— Две жени… никак не беше лесно.

— Не мога да си представя как се справяш.

Кан се ухили и извади гребен. Умноженото му отражение среса гарвановочерната си коса, намести разместените косъмчета, провери дали панталоните стоят добре, нагласи колана си и дълбоко смръкна. Последната грижа бе грозната следа от ощипването — Кан я огледа със смес от съжаление и гордост.

— Коя стая ще използваме за деловата част? — попита Чан.

Кан вдигна предупредително пръст. Чан го изчака да провери за подслушвателни устройства лампите и да надникне зад множеството огледала.

— Тези места често се използват за изнудване — обясни загрижеността си Кан. — По онзи въпрос… имам информация.

— Досетих се, че може да е така.

— Някои хора проговориха, но искат да делят.

— С два милиона на ръка това няма да е проблем за теб.

— Имам нужда от повече.

— Не.

Кан го огледа за признаци на слабост.

Чан запази хладнокръвие и не помръдна, но вътрешно бе заинтригуван. Двата милиона долара бяха фокусирали съзнанието на редовия войник по начин, който му се бе струвал невъзможен. Повечето убийци притежават способност за концентрация, сравнима с тази на златните рибки — престъпленията им са резултат от натрупването на гняв и алчност, когато личността отстъпва пред първобитния човек. След като бе станал свидетел на конспиративните умения на Кан, граничещи с влагането едва ли не на интелект, Чан се питаше има ли нещо непостижимо за желаещия да стъпи на правия път престъпник при правилен подход към него. Но на цена два милиона за опит, по-евтино излизаше да бъдат оставени да се самоунищожават.

Кан въздъхна:

— Корав си.

— И опасен за мекушавци като теб.

Кан примигна.

— Без майтап. Пичът, с който говорих, е страшно изплашен. Както знаеш, скъпичко излиза да помогнеш някому да се отърси от страха си.

— Казах не.

Кан се престори на дълбоко засегнат. Той се наклони напред:

— Предавам собствените си хора, защото са замесени Сун Йе Он.

Чан дръпна дълбоко от цигарата си. Силата на парите наистина бе безгранична.

— Още двеста хиляди, но това е всичко, предупреждавам те!

Кан се усмихна:

— Окей. Така да бъде. Знам какво е станало.

— Чудесно — кимна Чан.

— Какво ще кажеш за малък аванс?

— В никакъв случай. Знаеш правилото: информация, водеща до арест…

— Окей, окей. Значи, трима души са били смлени живи от триадите.

— Ами?

Кан заговори шепнешком с глас, треперещ от честност:

— Били са подизпълнители. Сун Йе Он са получили договора, а 14К са го изпълнили. Чувал ли си за нещо подобно по-рано? — Чан поклати глава. — Не са използвали редови бойци. Строго секретна операция. Изпълнена от край до край само от червени пръти. След което дошли на проверка генерали и от двете страни, за да се уверят, че всичко е протекло гладко и както трябва.

Кан явно беше изпълнен със страхопочитание. От тона му човек можеше да си представи как Рузвелт и Чърчил лично участват в организирането на нападение от засада.

— Къде се е случило?

— Новите територии. На запад. Ще науча мястото и ще те заведа. Но има усложнение — там се крият някакви хора. Още не знам подробностите.

Чан прикри рязко засиления си интерес с дълбоко всмукване.

— Извикал си ме тук, за да ми кажеш, че не знаеш подробностите?

Кан сниши гласи си още повече.

— Не. Извиках те тук, за да организираме среща. Ето ти лист с пет адреса, номерирани от едно до пет. Когато ти позвъня, ще ти кажа час и число и ще затворя. Ще дойдеш там да ме вземеш. Ясно ли е? — Чан пое листа и погледна Кан в лицето. Вече нямаше никакво съмнение: убиецът беше страшно изплашен. — Трябва да си сам. Сам, с кола. Не го ли направиш, край на сделката.

Чан сгъна листчето и го прибра в джоба си.

— Както кажеш.

— Сега си тръгвам. Ти остани още двайсет минути. Когато си тръгнеш и ти, опитай се да изглеждаш така, сякаш си прекарал страхотно. Постарай се, защото честно казано, ти винаги изглеждаш като че ли току-що си излязъл от манастир след двайсет години в него. Като сушена слива…

— Ще се постарая. Какво да правя, нямам твоя подход към жените…

Кан прие похвалата сериозно и се върна в своята половина от стаята. Без да помръдва, Чан проследи усилията му да върне паравана на мястото му. Когато се увери, че бандитът си е тръгнал, той извади диктофона и го сложи на леглото. Трябваше му нова цигара, за да се концентрира:

— Към дело сто двайсет и осем, Монгкок, вътрешно разследване. Паметна бележка с гриф секретно. Да бъде предадена на ръка на комисар Цуи с копие до политически съветник мистър Милтън Кътберт. В девет часа вечерта на петнайсети май хиляда деветстотин деветдесет и седма година се срещнах в добре известна вила на „Лан Фонг роуд“, остров Хонконг, с информатора Кан, редови боец на триадата Сун Йе Он. Съществува вероятност Кан да ме отведе до скривалището на заподозрените Клеър Колети, Ю Нинкун и Мао Цинфу…