Джон Бърдет
Последните шест милиона секунди (12)

9.

Нарекоха я Поли, защото я бяха намерили в полиетиленов чувал. С характерен английски хумор Астън кръсти двамата й китайски партньори Джекил и Хайд.

Художничката към отдела по съдебна медицина Анджи „излекува“ всички видими рани. С лека козметична четка тя вдъхна нов живот на Поли и й възвърна младостта: двайсет и осем, двайсет и девет, във всички случаи не много над трийсетте. Зелени очи с едри клепачи се усмихваха над високите скули, бухнала коса се разделяше на път над изящно оформените вежди. Новият й нос беше фин и типично англо-американски, понеже сочеше към небето. Анджи успя по някакъв начин да премахне трупното отичане от бузите, а ожулванията по слепоочията изчезнаха след използването на молив за грим. Тласкана от трудно обясним порив да свърши работата си по възможно най-естетичен начин, тя украси чисто новите уши с перли и положи специални усилия да оформи също толкова новите устни — тънки, но с извивка, подсказваща за изживени наслаждения.

Резултатът беше, че Астън се влюби. Дори Чан се улови да се заглежда по-дълго в нея, отколкото в Джекил и Хайд. Коя ли бе тя? Той подпря изправени снимките на трите реставрирани глави в лявата страна на бюрото си — точно пред фотографията на един много млад английски констабъл, запечатала момента на връчване на награда за проявена смелост от някогашния губернатор сър Мъри Макълхоуз.

Другата страна на бюрото му беше окупирана от обикновен черен телефон — типичен модел, полагащ се на нисшите държавни служители. Нищо не се бе променило в полицейските офиси за последните двайсет години. Погледът му се спираше на все същите метални полици, неизменните сиви кантонерки, бозавите папки за завеждане на документация, захабените от постоянно използване томове правна литература, дори малкият ламаринен шкаф, в който Чан бе съхранявал опротивялата служебна бяла риза и все същата вратовръзка, изглеждаше непроменен въпреки десетте години, откакто се бе нанесъл в тази стая. Съдебномедицинската наука може и да бе направила гигантски прогрес за това време, но единственото, с което възходът на технологиите бе успял да промени непосредственото обкръжение на Чан, бе пишещата машина — тя бе изчезнала. Началството не бе пожелало да повери на полицаите текстообработващи програми, контролът над които и без това ревниво се пазеше от групата на секретар машинописките. Старите черни „Смит Корона“, вярно и безропотно регистрирали най-лошите страни на човешката природа в продължение на цели седемдесет години, бяха най-безцеремонно изхвърлени на боклука, и с ликвидирането им бе изчезнала приликата между полицаи и журналисти: мълниеносното чукане с два пръста по изтърканите клавиши. Още едно пенсиониране на поредното трудно усвоено умение в този устремно понесъл се към своя край век… като изпадането в хималайски транс, джогингът и платоническата любов, помисли си с носталгия Чан.

На смяна на пишещата машина бе дошъл диктофон „Сони“. Един поглед към ситната пластмасова шарка бе достатъчен, за да парализира мислите му като на актьор при първо излизане на сцената. Понякога Чан сам не можеше да повярва колко силно е китайското в него. Когато бяха изобретили колелото, онзи, който скептично бе отбелязал, че то няма да се възприеме, сигурно се бе казвал Вонг, Кан… или Чан.

Художествената интерпретация на трите жертви бе пристигнала в районното управление сутринта. С влудяваща периодичност на всеки двайсетина минути Астън бе намирал повод да минава зад бюрото на Чан и да впива поглед в Поли. Упражнението се съпровождаше от изучаващо присвиване на устни и от поемане на въздух със съскане, честотата на което издаваше сблъсък между блян и похот.

— Каква загуба! — отбеляза Астън при четвъртата си визита.

Чан въздъхна и вдигна поглед от папката пред себе си.

— В древния Китай влюбването в мъртвец се е смятало за възможно най-лошата съдба. Духовете могат да изсмучат силите ти, Дик. Внимавай.

Забележката му накара Астън да изсумти прискърбно:

— Значи няма безопасен секс дори с покойник.

Чан се облегна на стола си.

— Снощи да не си останал на сухо? Забелязал съм, че по-напрегнатите разследвания активират чудовищните ти хормонални запаси.

— Да не ме обвиняваш? При подобни дела човек трябва да се възползва от всяка възможност за разтуха.

— Стига, разбира се, да не размахваш полицейската си карта, за да вкараш момичето в леглото си.

— Няма такова нещо, шефе — отговори Астън, който внезапно бе станал напълно сериозен. — Знам как се отнасяш към това.

— В това отношение сме на едно мнение с полицейския комисар. Само намек, дори минимално подозрение, и скачаш на самолета за Ромфорд, Есекс. И не мисли, че ти се правя на началник — това е просто съвет, който съм длъжен да ти дам като твой наставник.

— В Ромфорд? — възкликна с престорено изумление Астън. — По-скоро ще си го отрежа!

Чан мрачно кимна:

— Предпочитанието ти към кастриране пред репатриране няма да остане неотбелязано. Между другото какво толкова му е ужасното на Ромфорд, Есекс?

— Нищо… ако не си бил вече на друго място. Тогава дори Лутън ще ти изглежда по-привлекателен. А след като си дошъл веднъж тук… Не знам, честно ти казвам, бих дал десет години от живота си, за да остана.

— На тази гадна, мръсна, натъпкана с китайци, тъпоумна, материалистична, нажежена скала?

— Знаеш ли защо? Заради живота! Това място кипи от живот — денем и нощем. Гъмжи, пука се по шевовете. Хората летят насам-натам печелейки състояния и никой няма време да седне и да хленчи от съдбата си. Англия се крепи на „Валиум“^[1], Америка не може без „Прозак“^[2] — а тук хората все още действат като обикновени човешки същества. Тук има младост, амбиция и дързост. Осемдесет процента от населението е под трийсетте.

— В такъв случай, това няма нищо общо с жените, така ли?

Астън прекара пръсти през косата си, преди да отговори.

— Не-е, не съм казвал такова нещо, нали така? Не съм подчертавал специално „Това няма нищо общо с жените“.

Чан забеляза, че погледът на младия мъж отскочи за миг към рисунката с лицето на Поли.

— Мисля, че разбрах. Ще имаш ли нещо против да отнесеш ерекцията си обратно до твоето бюро, за да не ти се случи нещо изненадващо, както си прав.

Астън се върна на бюрото си точно срещу Чан и разтвори наслуки „Библия на разследващия убийства“ — американско издание, до което Чан отказваше да се докосне. В редките случаи, когато му се налагаше, той използваше Астън да му направи справка.

— ДНК е съкращение от дезоксирибонуклеинова киселина — ненужно го информира Астън.

Чан не попита какво означава РФЛП^[3], нито ПСР^[4]. Стигаше му да знае, че ПСР е краткият ДНК тест, при който резултатите се получаваха за един ден. РФЛП отнемаше много повече време, затова пък беше по-надежден. Детективите биваха поставени пред избор, само когато материалът бе малко. Чан обаче разполагаше с пълна цистерна, цистерна плюс три глави. Вече имаше резултатите от ПСР и се съмняваше, че РФЛП може да го изненада с нещо.

ПСР тестът се бе оказал позитивен и за тримата. Това означаваше, че уникалната двойна спирала, с която Бог бе подпечатал всяко клетъчно ядро в конкретния човешки организъм, съвпадаше. Съвпадаше с какво? Каймата в цистерната бе разкрила три различни двойни спирали и всяка една от тях бе открита и във фоликулите на косми от косата на една или друга от трите жертви. Точно Поли, Джекил и Хайд бяха оставили смляната си плът в цистерната.

Астън разпрати факсове с трите портрета до консулските служби на всички посолства в Хонконг, подчертавайки, че Поли вероятно е дошла отвън океана. За американското и западноевропейските посолства той добави специална молба да направят справка със списъците за издирвани лица, изчезнали по време на ваканция в страните от Далекоизточна Азия. Сам той провери достъпните му списъци на лица, изчезнали в Хонконг, Манила, Сингапур, Тайпе и Банкок — четирите най-близки града, радващи се на най-голям интерес сред туристите в региона.

Чан прочете одонтологическата справка и не разбра почти нищо. Запали цигара и подхвърли документа върху бюрото на Астън.

— Ти нали скоро кара този курс? Я ми кажи какво означава това: „Амалгамата на шестнайсети горен липсва“. Кой изобщо е шестнайсети горен?

Астън прочете на глас:

— „Първи долен преден кътник — липсваща коронка; предни централни 9, 24, 25 и 8 — всички счупени; също при латерални предни 10, 23, 26 и 7.“ Какво също? Счупени? Да не би тези мръсници да са я удряли през устата? — целият настръхнал, Астън се втренчи в Чан.

Чан протегна ръце, улови във въздуха хвърлените му обратно защипани с телбод листа, и ги прелисти.

— Същата работа е и при другите двама. Виж сам. Всички ли са били бити през устата?

Астън намери повод отново да застане зад гърба му и Чан този път по-внимателно сканира документа, без да пропуска дори първата и последната страница. После вдигна поглед към Астън.

— Не е написано като за идиоти. — Той въздъхна. — Изглежда пак ще се ходи до Арсенал стрийт.

Астън изсумтя неопределено и с младежка капризност загуби всякакъв интерес. Вниманието му този път се насочи към голямата диаграма на стената между двете работни места.

Чан проследи погледа му. Диаграмата имаше заглавие „Йерархична структура на типична клетка на триадите“. Отдолу някой беше надраскал: „Кое е общото между фойерверките, пристягането на ходилата, фидето и организираната престъпност? Отговор: всички те са измислени в Китай“.

Чан нямаше ни най-малка представа откъде бе дошла диаграмата. Беше се появила един ден преди години и тогава го бе домързяло да я свали. Така си и остана да виси окачена. Формата й наподобяваше силуета на император в традиционен халат. Императорските пръсти на краката бяха обикновените бойци — це кау — или така наречените 49-ки. Големината на числото зависеше от ранга, така че един генерал — казваха му още „червен прът“ — беше с код 426. Нагоре числата ставаха още по-големи и така, докато се стигнеше го главата на императора.

— Вярно ли е, че организираната престъпност се е зародила в Китай? — поинтересува се Астън.

— Не знаеш ли?

Новоизлюпените английски полицаи обикновено идваха с глави, натъпкани с факти за триадите: бунта на черните монаси от манастира Шао Лин, древния град на триадите Мук Йонг Шин, изплесканите с кръв средновековни бели одежди, и церемонията по посвещаването, продължаваща с дни. Половината гуейло детективи, минали през ръцете му, възнамеряваха някой ден да напишат романи за триадите и търговията с наркотици.

— Е, знам за бунта на монасите в манастира Шао Лин, за петте генерали тигри… и така нататък.

— Естествено, че знаеш. Започна ли да пишеш романа?

Астън се изчерви.

Чан се облегна на стола си и вдигна поглед към Астън.

— Китай не е изпитвал никаква необходимост да поставя начало на организираната престъпност — това е дело на хората по цял свят. Нашите триади обаче имат нужда от историческа автентичност, понеже са китайски. Лесно става — намираш някой, който знае хронологията и го правиш церемониалмайстор, за да се занимава с благоуханията. Ако не беше лесно, нямаше да са толкова много.

Непосредствено до диаграмата висеше списък с най-известните триади в Хонконг: Сун Йе Он, Обединен бамбук, 14К, Фей Лун…

— Но тези триади… те датират отдавна, нали? Започнали са като политически групировки?

— Така казват те. Знае се, че са подкрепяли Гоминдан^[5] по време на Гражданската война. Нищо странно — комунистите и организираната престъпност много-много не се понасят.

— Наистина ли е така? Искам да кажа, че комунягите мразят 14К и така нататък?

— Винаги са се ненавиждали. 14К е огромна организация — тя се е разраснала в световен мащаб и е голяма като Народноосвободителната армия. Ако не и по-голяма. А като капиталисти те изобщо не са за подценяване. Естествено, че презират комунистите, които също не изгарят от любов към тях.

Чан усещаше погледа на Астън върху себе си. Младите така лесно се впечатляват. Безсмислено е да им се обяснява, че онова, което те възприемат като екзотично, всъщност е функция на незнание и отдалеченост — рано или късно китайският параван щеше да се скъса и тогава блясъкът в погледа на Астън със сигурност щеше да помръкне.

— Значи след два месеца ще започнат да прехвърчат искри, ако 14К са още тук?

— Не бих се обзаложил, че ще стане така — повдигна вежди Чан. — Не съм експерт, но дочувам слухове, че е постигнато някакво крехко споразумение. В края на краищата да не забравяме, че сега нито комунистите са истински комунисти, а и 14К са доста умели бизнесмени, така че не изключвам двете страни да са видели мъдростта в това да работят заедно.

— Така ли?

— Казах „слухове“. Но в Хонконг слуховете доста често се оказват истина.

Астън видя Чан да става, надигна се едновременно с него и вътрешно се стегна за предстоящата борба. Беше му потрябвало време да разбере, че за определени действия — толкова прости в не така населени места като Хонконг — тук е необходима психическа настройка. Излизането от полицейския участък беше типичен пример. Сградата денонощно гъмжеше от хора в униформа; групи за борба с триадите, местни регулировчици на движение, служители за работа с обществеността, бойни тактически единици, детективи от бюрото за наркотици и естествено, цивилни с разрешение да посетят столовата, а значи в различна степен на алкохолно опиянение по всяко време на денонощието.