Джон Кларксън
Лично правосъдие (40)

40.

Барът „Оук рум“ беше оживен. Метрдотелът на входа бе представителен мъж в смокинг, който внимателно изгледа влезлия Девлин. Девлин носеше черно поло, черни панталони и сивото си ленено сако. Липсата на вратовръзка накара метрдотела да вдигне вежди, но високата елегантна блондинка с Девлин беше достатъчна, за да го пусне. Сюзън изглеждаше поразително. Напрежението и фактът, че не бе пила нито капка алкохол караха очите й да блестят. Прекрасният й ленен костюм съвършено стоеше на съблазнителното й тяло.

Метрдотелът ги настани на маса по средата на залата. Девлин внимателно се огледа. Почти всички столчета на бара бяха заети: двама бизнесмени уреждаха сделките си, мъж и жена в елегантни европейски дрехи пиеха бренди и млада двойка туристи се наслаждаваше на вечерното си питие.

В заведението имаше десет маси — големи дървени маси с големи дървени столове, тапицирани с червена кожа. Две двойки заемаха маса за четирима. Чернокожа жена седеше с гръб към стената на маса за двама. Носеше зелен копринен костюм с перлена огърлица. На лицето й бе изписана постоянна усмивка. Девлин реши, че е проститутка. Малко попрехвърлила подходящата възраст, но добродушна, усърдна и търпелива. Тя спокойно чакаше някой от мъжете да се налее с достатъчно алкохол.

Това бяха обикновени хора, седнали сред тъмните дървени мебели, големите маслени картини и високите стъклени прозорци, които гледаха към Южен Сентръл парк. Сред тях се бяха смесили шестима от детективите на Кели. По двама за всеки от трите входа в заведението.

Девлин забеляза набития детектив и високия му партньор, чието лице все още носеше последиците от кратката му среща с Джеймс Пони. Двамата седяха близо до изхода за фоайето.

На масата до изхода за Южен Сентръл парк седеше екипът, който беше забелязал да пази пред апартамента на Сюзън след отвличането на Дарил.

И накрая третият изход водеше към по-голямата зала на заведението. До тази врата седеше червенокосото ченге Донован. Партньорът му бе нисък мъж с чевръст поглед, който приличаше на италианец. Всички полицаи носеха евтини костюми. Никой от тях не изглеждаше радостен, че вижда Девлин.

Девлин водеше Сюзън на място, където беше сам срещу шестима. За миг му се прииска да измъкне пистолета си, така че всички да го видят. Нервите му бяха опънати толкова силно, че всяко наранено място по тялото му пулсираше. През следващите минути някой щеше да пострада. Очакването да разбере кой ще е това бе мъчително.

Макар барът да беше претъпкан и шумен, той можеше да отиде право при някое от ченгетата на Кели, да мушне пистолета си в лицето му и да ги накара незабавно да му предадат Дарил. Но обстановката в „Оук рум“ успокои напрежението. Девлин се отпусна и остави нещата да се развиват от само себе си.

Барът притежаваше успокояващата атмосфера на някога първокласно заведение, чийто блясък почти незабележимо потъмнява. Високите тавани, дървената ламперия, високите прозорци с тежки дървени рамки с резба — всичко това заобикаляше Девлин и Сюзън и ги караше да се преструват, че просто са дошли да пийнат нещо.

Девлин си помисли какво ли е да седи тук с образ като Зитър и заедно да пият по време на продължителен обяд през някой зимен следобед. Свеж зимен следобед със сняг, покрил Сентръл парк, със студена слънчева светлина, процеждаща се през високите прозорци, с много напрегнати нюйоркчани, които тичат, закъснели с пет минути за срещата си.

Но вместо това беше попаднал в отвратителен капан насред тъмна, влажна нощ без следа от приятел или помощ отвътре или отвън.

Сюзън седеше срещу него и се усмихваше.

— Какво ще пиеш? — попита тя.

Девлин погледна напрегнатото й, прекрасно лице и се възхити на смелостта й. Тя усещаше заобикалящата я опасност, но продължаваше да се усмихва, решена да издържи докрай, независимо какво ще се случи. Той също й се усмихна.

— Сода с портокалов сок.

— И аз — бързо отвърна тя, сякаш искаше да каже: „Ще пия същото като теб, каквото и да е то“.

Девлин изпита прилив на нежност. Искаше му се в този момент тя да е в безопасност някъде другаде.

Не се виждаше келнер, затова той се изправи и отиде до бара, за да даде поръчката. Докато изминаваше краткото разстояние, шест глави се обърнаха, за да го проследят. Барманът беше строен негър, достатъчно възрастен, за да е сивокос, но и достатъчно млад, за да минава за петдесетгодишен. Той го изслуша и му отвърна:

— Моля, седнете на масата си, сър. Аз ще ви донеса поръчката.

Девлин се върна при Сюзън и зачака. Няколко минути по-късно барманът пристигна с две чаши, пълни с лед, каничка с портокалов сок и две малки бутилки сода — всичко грижливо подредено върху поднос с корково дъно.

Преди да налее портокаловия сок, от фоайето на хотела се появи Робърт Уекслър. Беше сам.

Докато Уекслър се приближаваше, усмихнатият и общителен барман напълни чашите с бълбукаща смес от сода и сок.

Уекслър носеше лек костюм, синя риза и червена фльонга вместо вратовръзка с подходяща кърпичка, пъхната в джоба на гърдите му. Изглеждаше така, сякаш нямаше проблеми.

Девлин го проследи с поглед и усети, че капанът се затваря.

Уекслър седна на масата с надменна усмивка на лице и каза на бармана:

— И за мен същото, добри ми човече. Изглежда много освежаващо.

Барманът приключи със сервирането.

— Да, сър — отвърна той. Изглежда видът на Уекслър му се понрави. Съвършеният джентълмен за „Оук рум“.

Уекслър се усмихна на Сюзън.

— Добър вечер, скъпа — рече той. — Как си?

— Чудесно — каза тя, без да отвръща на усмивката му.

Уекслър изчака малко и продължи:

— Колко мило. Като че наистина си трезва, Сюзън. Възможно ли е?

— Не е твоя работа, Робърт.

— О, господи, освен курса по трезвеност си изкарала и подготовка по самоувереност. А, и си боядисала косата си. Колко вдъхновяващо!

Девлин прекъсна подигравките му.

— Сюзън е тук, къде е Дарил Оустън?

Уекслър го погледна така, сякаш едва сега забелязва, че седи там.

— О, господин Девлин. Как сте? Какво питахте?

— Къде е Дарил Оустън?

— Още ли не е дошла? — невинно рече Уекслър.

— Уекслър, не съм в настроение за глупостите ти. Мислех си, че вече сме наясно.

— Аз съм наясно. Ти си онзи, който е прекалено тъп, за да разбере какво става. Знаеш ли, Девлин, честно казано, ти ме разочароваш.

— Уекслър, ако Дарил не се появи веднага, двамата със Сюзън си тръгваме и ти ще си първият, когото ще убия, ако някой се опита да ни спре.

— О, колко мъжествено. Толкова си едър и силен. Това ли те привлича в него, Сюзън?

— Робърт, не искам да говоря с теб. Престани да се правиш на глупак, иначе се махам от тук и не давам пукната пара дали на някого няма да му хареса.

Уекслър я погледна за миг и реши, че не блъфира. Сюзън наистина се беше променила. Той се извърна от нея и рече:

— Заплахи. Ултиматуми. Вие двамата сте страхотни дипломати, а?

Сюзън се изправи, но Уекслър я хвана за ръката.

— Добре, добре. Достатъчно. Майната ти, щом не разбираш от няколко цивилизовани закачки. Сядай и да свършваме с това.

Сюзън силно дръпна ръката си и бавно седна на стола си. Уекслър се обърна и даде знак на набития детектив до изхода към фоайето. Мъжът се изправи и излезе. След няколко секунди отново се появи с Дарил и Месина.

Дарил изглеждаше отслабнала и измъчена. Месина вървеше зад нея. Гадната му ухилена физиономия и огромното му тяло като че ли заплашваха всички в бара.

Ръката на Дарил висеше на превръзка. Дланта й бе гипсирана и изглеждаше несъразмерно голяма и гротескна. Това я караше да изглежда наранена и уязвима. Девлин си помисли за болката, която й беше причинил Уекслър. Болка, която той по никакъв начин не се бе опитал да предотврати. Появата на Дарил като че ли вдъхна на Уекслър още по-голяма увереност.

Набитият детектив се върна на мястото си. Дарил и Месина се приближиха до масата. Докато повечето очи бяха впити в Дарил, Джеймс Пони незабелязано влезе в заведението откъм Южен Сентръл парк и седна на бара. Парченцата от една изключително опасна мозайка започваха да застават на местата си.

Дарил стигна до масата и Девлин се изправи.

Уекслър посочи към четвъртия стол и каза:

— Седни, мила моя. Изживя тежко премеждие, но вече почти сме свършили.

После се обърна към Месина:

— Ще бъдеш ли така любезен да седнеш хей там до вратата? И внимавай. Може да ми потрябваш.

Девлин се усмихна на евтиния гел за коса на Месина, докато биячът се отдалечаваше от тях. Той хвърли поглед към огромния му гръб и мускулестия му врат и му се прииска да го застреля в главата.

Всички седнаха и Девлин попита Дарил:

— Добре ли си?

— Не. Не съм добре. Трябва да се махна от тук и да ида на лекар.

— Дарил, съжалявам… — започна той.

— Зная — прекъсна го тя. — Зная. Ти ме предупреди, аз сама се замесих. Сега не искам да разговаряме за това. Просто искам всичко да свърши и да се махна от тук.

Изведнъж Сюзън почервеня от гняв и яростно попита Уекслър:

— Какво, по дяволите, си направил с нея?

— Мислех си, че не си говорим.

— Какво си направил с нея?

— Аз ли? Не съм й направил нищо. Направи й го онзи човек, който седи хей там. Само й счупи кутрето. — Уекслър сви рамене. — Само едно кутре, счупено на две. По козметичната скала на живота, това определено е нищо. Можех да го накарам да й счупи много повече, но г-ца Оустън ни оказа огромно съдействие. Веднага ми каза каквото исках, така че не се наложи да хвърляме излишна енергия. Нали така, г-це Оустън?

— Кога ще се махна от тук? — попита Дарил.

Сюзън се пресегна през масата и хвана ръката й.

— Веднага — рече тя.

— Не бързай толкова, Сюзън — вече по-рязко каза Уекслър. — Двамата с господин Девлин имаме малко мъжка работа и вие също няма да си тръгнете.

Сюзън и Дарил понечиха да се изправят. Девлин хвана и двете за китките и леко ги дръпна.

— Спокойно. Всичко ще е наред.

— А, ето — виждате ли — каза Уекслър, — господин Девлин е много по-опитен в тези вълнуващи размени на заложници. Хайде да чуем какво има да ни казва, момичета.

Дарил стисна зъби и втренчи поглед пред себе си. Девлин ясно виждаше, че тя няма да издържи дълго. Сюзън изглеждаше готова да издере очите на Уекслър.

Девлин погледна право към Уекслър.

— Никой няма да си тръгне, освен жените — рече той. — Те ще станат и заедно ще излязат от тук. Двамата с теб ще останем и ще си довършим работата.

Уекслър прехапа устни, подпря брадичката си на пръсти и се втренчи в него. Сложността на положението му доставяше удоволствие.

— Не зная, господин Девлин. Това ми се струва доста внезапно. Имам още работа за уреждане с г-ца Ферленгети. Предпочитам да не ми се налага после да я търся.

— Робърт — каза Сюзън, — ти знаеш къде живея. Няма да се налага да ме търсиш. Тръгвам си и взимам Дарил със себе си.

Уекслър свали маската си.

— О, за бога, стига си се мъчила да се правиш на толкова непреклонна. Това не прилича на безпомощна пияна курва като теб. Хайде, ставай и се махай. Зная къде да те открия и сега, и по-късно. Повярвай ми, двамата с теб имаме още сметки за уреждане и ти ще си платиш за всичките неприятности, които ми донесе.

Сюзън приближи лице до неговото и съвсем бавно му каза:

— Майната ти, Робърт.

— Добре, да не се отдалечаваме от проблема, заради който сме тук — прекъсна ги Девлин. — Дарил, Сюзън, просто бавно и спокойно станете и излезте.

Двете жени се изправиха. Дарил се изплю към Уекслър и се обърна. Сюзън бързо тръгна да я догони.

Уекслър се усмихна към отдалечаващите се жени, спокойно извади носната си кърпичка и избърса плюнката от лицето си.

Сюзън хвана Дарил за ръката и двете се насочиха към изхода, който водеше към Южен Сентрал парк.

На вратата Месина се изправи и ги зачака да се приближат. Дарил се дръпна назад, но Сюзън продължи да върви към изхода.

Всички очи бяха впити в жените, но никой не извръщаше глава. Девлин се огледа за Пони. Младежът тъкмо излизаше във фоайето на хотела.

Сюзън и Дарил вече бяха преполовили пътя до вратата, но Девлин знаеше, че трябва да даде време на Пони да заобиколи бара откъм Южен Сентръл парк.

— Сюзън — извика той.

Двете жени спряха и се обърнаха.

— Не прави нищо повече, Девлин, или си мъртъв — тихо му каза Уекслър.

Сюзън се обърна към него и той й даде знак да се приближи. Когато стигна обратно до масата, Девлин й рече:

— Просто исках да ти благодаря.

Тя го погледна, без да разбира какво точно прави.

— Добре, върви — каза Девлин.

Сюзън тръгна към Дарил, хвана я за ръка и двете отново се насочиха към изхода. Когато заслизаха надолу по стълбите към вратата, Месина ги последва. Веднага щом излязоха навън, той избърза към тях и ги хвана за ръцете. Ранди, шофьорът на Уекслър, беше паркирал мерцедеса точно пред входа и стоеше до отворената задна врата. Двама от детективите на Кели пазеха навън и веднага застанаха от двете страни на Месина и жените.

Сюзън и Дарил бяха обкръжени. Месина здраво ги стискаше за ръцете. Той започна да ги тегли към колата, но Дарил заби нокти в дланта му, а Сюзън се задърпа, мъчейки се да се освободи.

— Прекратете или ще ви строша шибаните ръце! — извика Месина.

Двамата детективи се приближиха, за да му помогнат. Дарил бе прекалено слаба, за да се съпротивлява, но яростната борба на Сюзън даде на Пони няколкото секунди, които му трябваха, за да стигне до тях преди Месина да успее да ги натика в автомобила.

Младежът тичаше с всичка сила и се хвърли към мъжете, които заобикаляха двете момичета. Успя да събори едното ченге и да забие лакът в тила на Месина. Това беше достатъчно, за да даде възможност на Сюзън да се освободи.

Тя хвана Дарил и се опита да я издърпа от Месина, но не успя. Второто ченге не можеше да стигне до Пони, защото партньорът му и Месина му препречваха пътя. Пони изрита в лицето поваления полицай и нанесе жесток удар с крак в бъбреците на Месина. Биячът не успя да задържи Дарил и Сюзън я издърпа от ръцете му.

Първото ченге се бе изправило на крака и вадеше палката си. Партньорът му беше извадил пистолета си. Месина вече също се готвеше да го нападне.

Пони стоеше между тримата мъже и жените. Ранди се опита да хване Сюзън отзад. Тя се обърна и го удари в лицето, после го ритна.

— Само да си ме пипнал и ще те убия — изръмжа Сюзън. Изглеждаше толкова разярена, че шофьорът отстъпи назад.

За миг никой не тръгна срещу Пони. После първото ченге се опита да го заобиколи и Месина се хвърли срещу него. Младежът реагира светкавично. Той се дръпна от Месина и замахна към полицая, който се мъчеше да мине зад него. Не го уцели, но го накара да се наведе. Сюзън и Дарил тичешком заобиколиха мерцедеса и излязоха на улицата.

Изневиделица малък камион за водопроводни услуги наби спирачки пред тях. Вратата му се плъзна настрани и Винс им извика:

— Качвайте се! Аз съм с Девлин!

Сюзън и Дарил се метнаха към камиона. Първото ченге тръгна след тях. Месина отново се насочи към Пони, а вторият полицай вдигна пистолета си на камиона.

Сюзън помогна на Дарил да се качи и се мушна вътре след нея. Ченгето ги настигна навреме, за да я хване за ръката и да я задърпа навън, но Винс го изрита в лицето и той незабавно я пусна. Винс затръшна вратата и партньорът му натисна газта до дупка. Камионът се понесе нататък по Южен Сентръл парк.

Детективът с пистолета се прицели в камиона. Пони наведе рамо, хвърли се към Месина и го блъсна в ченгето. Тримата тежко се стовариха върху тротоара, но младежът бе най-отгоре и първи скочи на крака.

Хората на Кели бяха вън от играта, но Месина се изправи и тръгна към Пони, който отстъпи назад. Целта му беше да отстрани Месина от „Плаза“, затова се втурна да пресече улицата. Месина го последва. На входа на парка Пони се поколеба, остави преследвача си да се приближи и после продължи да тича, като поддържаше разстоянието помежду им точно толкова, колкото да го примамва по-навътре в парка.

Месина бе изпуснал жените, не използва шанса си да смаже Пони и му позволи да го удари. Ярост помътни разума му. Той се затича по-бързо, решен да го настигне. Най-после Пони стигна до малко открито пространство, близо до пързалката „Уолман“ и спря. Месина видя, че противникът му се готви да приеме боя и също спря, опитвайки се да си поеме дъх. После бавно започна да се приближава към Пони. Младежът следеше приближаването му под неприятната жълта светлина на лампите в парка. Лицето на Месина бе потънало в сянка, но все пак можеше да различи безумното му хилене. Пони твърдо застана на мястото си и зачака окончателната битка.

Но Месина нямаше желание отново да се бие с него. Когато се приближи на три метра от него, той извади револвер с рязана цев и стреля в гърдите му. Пони отлетя метър и половина назад и тежко се стовари на земята.

Младежът остана проснат по гръб, като се мъчеше да си поеме дъх.

Без да престава да се хили, Месина се приближи до Пони и насочи пистолета към главата му. Искаше да изстреля още един куршум в челото му и се надяваше, че очите му все още са отворени.

Очите му наистина бяха отворени. Той видя, че дулото на пистолета се приближава към него. Когато стигна в обсега на ръцете му, Пони замахна с лявата си ръка, сграбчи Месина за дясната китка и рязко го дръпна наляво. Биячът се претърколи на земята и младежът го удари по лакътя с дясната си ръка. Месина изрева от ярост и болка. Разнесе се изстрел и куршумът се заби в земята. Пони му нанесе още един удар в предмишницата и револверът падна. Джеймс блъсна Месина настрани, взе пистолета и го запрати далеч в храстите, които заобикаляха откритото пространство.

Месина се изправи. Ръката му беше вцепенена и той бясно започна да я разтрива.

Пони отстъпи няколко крачки назад. Не можеше да се оправи съвсем — предпазната жилетка на Девлин бе спряла куршума, но не беше успяла да смекчи страхотния сблъсък. Усещането бе като от най-силния удар, който някога му бяха нанасяли.

Двамата започнаха да се обикалят един друг под зловещия блясък на лампите в Сентръл парк. Хиленето на Месина се беше превърнало в грозно зъбене. Той рязко се метна напред и Пони видя ножа тъкмо навреме. Отскочи от острието, нанесе страничен удар в хълбока на противника си и го отблъсна назад. Но Месина бе прекалено бърз и успя да замахне към крака му. Ножът го засегна в бедрото, но той все пак успя да го удари още веднъж отстрани по главата.

Месина се завъртя като бик и отново замахна към Пони, който отскочи и после се хвърли към него, за да го ритне по предмишницата. Дясната ръка на бияча вече беше безполезна, но продължаваше да стиска ножа.

Месина го нападна, протегнал ножа напред, и младежът трябваше да го хване за дясната китка, за да се предпази. Беше достатъчно силен, за да избегне острието, но биячът вече бе съвсем близо и просто се метна напред, като го хвана за китката с лявата си ръка и го повали на земята.

Въпреки тежкото падане, Пони не го изпусна и притисна до земята ръката му, с която държеше ножа. Месина се повдигна на другата си ръка и се приготви да забие глава в лицето му. Младежът постъпи по единствения възможен начин — изви се и първи го удари с чело.

Ударът беше съкрушителен. Носът на Месина се сплеска. Той се дръпна назад и Пони напрегна всички сили, за да го отблъсне и да се претърколи отгоре му. Все още стискаше китката му, за да се предпази от ножа и със свободната си ръка му нанесе три силни удара в лицето.

Месина изръмжа от болка, дръпна се назад и впи ръка в гърлото на Пони. Младежът се освободи и се изправи на крака извън обсега на противника си.

Биячът бързо го последва. Все още стискаше ножа и започна да го обикаля, готов да нападне. Пони си спомни предупреждението на Девлин за ударите в главата и лицето. Това не беше достатъчно, за да спре грамада като Месина. Започна да мисли: в гърлото, слабините, очите, слънчевия сплит.

Месина храчеше кръв. Той бе по-едър. Беше по-силен. И се готвеше да забие ножа си в черепа на Пони.

Огромният мъж се хвърли напред, замахнал с ножа над главата си. Пони остана на мястото си, посрещна атаката и блокира удара с две ръце, като отклони замаха надясно. В същото време се обърна към Месина, заби левия си лакът в ребрата му и го удари с другия лакът в слънчевия сплит. После отстъпи назад, сграбчи го между краката и го повдигна. Месина изкрещя и се стовари на земята. Пони се завъртя с лице към него и два пъти заби пета в слабините му. Биячът окончателно се отпусна и се преви от болка.

Младежът стъпи отгоре му и издърпа ножа от ръката му. После го преобърна и дълбоко заби острието в крака му, срязвайки колянното му сухожилие.

И тогава си спомни думите на Уекслър, които беше чул в бара. Той издърпа ръката на Месина, коленичи отгоре й и счупи кутрето на огромния мъж на две.

 

 

В тихия „Оук рум“ Уекслър следеше с поглед изискания чернокож барман, който му наливаше портокалов сок и сода. Уекслър разбърка течността в чашата си и отпи. Девлин търпеливо седеше. Нямаше нищо против да го остави да играе игричките си, след като Сюзън и Дарил си бяха тръгнали.

— Причинихте ми значителни неприятности, господин Девлин — най-после каза Уекслър. — Пребихте двама от най-силните ми хора. Отнехте ми удоволствието, което получавах от услугите на г-ца Сюзън. И нанесохте огромни щети на няколко от заведенията ми. — Той се наведе напред. — Искам да зная защо.

— Защото преби брат ми.

— Не бъдете смешен.

— И защото причини болка на Дарил Оустън. А после се опита да хванеш мен и Сюзън Ферленгети.

Уекслър понечи да го прекъсне, но той продължи:

— И защото си мислиш, че можеш да тормозиш когото си искаш, тъй като имаш малко пари и продажно ченге, което да те закриля.

— Това ли е отговорът ти?

— Да.

— Но ти ще докажеш, че не съм бил прав. Ще докажеш, че не мога да правя всички тези неща. Нали?

— Да. Така е.

— Дали си оглупял от това, че се мъчиш да се правиш на мъж, или просто не ти пука какво ще стане с теб?

— Вече изчерпа въпросите си, Уекслър.

— Чудесно. Тогава ще ти задам въпроса и ще ти дам отговора. Въпросът, господин Девлин, е как предлагаш да ми платиш за всички поразии, които направи. А отговорът е — с живота си. Малко по малко. И ужасно болезнено. Ти ме разочарова, Девлин. Мислех си, че ще ми е много по-трудно.

— Тогава стига си говорил за това, Уекслър. Хайде — убий ме.

— Няма да си цапам ръцете с теб.

— И кой ще го направи вместо теб? — Девлин посочи с глава към другите в бара. — Онези лакеи на Кели ли?

Той се изправи. Уекслър се огледа в очакване да види как хората на ирландеца го обкръжават. Девлин заобиколи масата и застана до него. Ченгетата на Кели не бяха помръднали.

— И кога ще стане това, Уекслър? — попита той.

Спокойствието на Уекслър за първи път му изневери.

— Седни си на стола — каза той, като леко заекна. — Няма да ходиш никъде.

Девлин се наведе към него.

— Кой ще ме спре? Ти ли? Струва ми се, че ти си мъртвият, Уекслър. Просто още не си паднал на земята.

Уекслър нямаше представа защо хората на Кели не спират Девлин, но не можеше да го остави да се измъкне. Той бръкна под сакото си, но Девлин заби юмрук в гърдите му. Уекслър се преви на две и едва си пое дъх. Не беше в състояние да каже нито дума.

Девлин бръкна под сакото му и извади малък, посребрен пистолет — 25-милиметров автоматичен „Тарга“. Пъхна го в джоба на сакото си и впи очи в тила на Уекслър. Изведнъж цялото му тяло се напрегна от връхлетялата го ярост. Помисли си за брат си, за Сюзън, за Дарил. Помисли си за цялата мъка, която Уекслър бе причинил. Изпитваше непреодолимо желание да смачка главата му така, както бяха разбили главата на брат му. Да го удари толкова силно, че мозъкът да се разтърси в черепа му.

Сви десния си юмрук и тъкмо се готвеше да го удари, когато чу до ухото си тих ирландски глас. В същото време усети, че до все още болящите го ребра се притиска твърдото дуло на пистолет.

— Успокойте се, господин Девлин, моля ви — каза му Шон Маккой. — Не можем да допуснем каквото и да е явно насилие, нали?

Погледът на Девлин се проясни и той видя Шон застанал от лявата му страна и по-малкия брат Уилям отдясно. Уилям силно притискаше пистолета си в него. Вдясно зад тях стоеше заместник-инспектор Патрик Кели.

— Ако направите нещо необмислено, ще се наложи да ви застреляме — каза Шон. — Нямам намерение да ви предупреждавам повторно, господин Девлин. Вие сте адски опасен човек.

Девлин се отпусна и остави яростта да се разсее.

Кели пристъпи към него.

— Причинихте ни достатъчно неприятности, приятелю — рече той. — Не проваляйте плана си пред самия край. Отдръпнете се и оставете мен и хората ми да се заемем с това.

Девлин леко разпери ръце с длани към него и отстъпи три крачки назад, отдалечавайки се от Уилям Маккой и пистолета му.

Уекслър се беше съвзел от удара и рязко се изправи.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Кели той.

Братята Маккой тръгнаха към него. Шон хвана дясната му ръка, а Уилям застана отляво, вдигнал пистолета си на сантиметри от Уекслър. Неколцина от детективите на Кели също се приближиха. Останалите хора в бара виждаха, че Уекслър е обкръжен, но никой не забелязваше оръжието.

Уекслър не обръщаше внимание на никой друг, освен на заместник-инспектора. Той внимателно изплюваше всяка дума, едва овладявайки ледения си глас.

— Какво правиш, Патрик? Какво правиш, по дяволите?

— Изглежда ти и горилите ти сте забъркали страхотна каша, Робърт. Причинихте прекалено много неприятности. Старият Девлин ти хвана спатиите и аз не мога да ти позволя да излагаш на опасност бизнеса. Ще трябва да поразчистим малко боклука.

— Да — каза Шон Маккой. — Ще трябва да те пратим право в ада, старче. Можеш да излезеш навън като мъж, в противен случай ще се посереш и ще изцапаш хубавия килим с кръв. Ти решаваш.

Уекслър бавно се обърна към него.

— Пусни ми ръката. Не ми харесва да ме пипаш. И няма нужда да ме водиш където и да е.

Маккой се усмихна и го пусна.

— Естествено. Върви напред и се дръж като шеф за последен път.

— Благодаря ти — отвърна Уекслър. — А сега кажи на по-малкия си брат да престане да сочи към мен с пистолета си.

— Дай на стареца малко пространство, Уилям. Остави го да се помъчи да се държи смело. Може да е забавно.

Уилям отстъпи встрани. Уекслър погледна към Кели, който поведе групата към фоайето. Двамата детективи до изхода чакаха да се присъединят към тях.

Девлин остана на мястото си и ги проследи с поглед. Кели, който вървеше напред. Шон и Уилям от двете страни на Уекслър и четиримата ченгета зад тях. След миг щяха да изчезнат. Едно продажно ченге с личната си армия, което не отговаряше нито пред обществото, нито пред закона.

Внезапно Девлин извика:

— Уекслър!

Всички спряха и Уекслър се обърна към него.

— Кого предпочиташ да убиеш сега, Уекслър, мен или Кели?

Другият втренчено го изгледа за миг, после отвърна:

— Виж ти, това е първото интересно нещо, което успя да ми кажеш и проклет да съм, ако зная отговора.

Девлин бръкна в страничния си джоб.

— Ами да разберем тогава — каза той и преди някой да успее да реагира, извади сребристия „Тарга“ и го подхвърли на Уекслър.

Времето сякаш замръзна, докато малкият пистолет летеше във въздуха, насочил се към Уекслър, като че ли беше магнит. Две секунди по-късно той бе в ръцете му и в този момент всички едновременно се раздвижиха.

Кели отскочи от Уекслър и се наниза на първия куршум, който попадне право в лявото му слепоочие, отнасяйки горната четвъртина от черепа му. Шон Маккой се хвърли, за да хване Уекслър отляво, което накара Уилям да се поколебае достатъчно време, та Уекслър да успее да стреля втори път в същия миг, в който по-малкият брат натисна спусъка. Уекслър може и да се беше опитал да се обърне, за да стреля към Девлин, но куршумът му попадна под ъгъл в гърлото на Уилям и излезе от тила му, разкъсвайки основата на мозъка и гръбначния му стълб. Куршумът на Уилям уцели Уекслър точно в гърдите и отнесе по-голямата част от сърцето му.

Четирима от шестте детективи на Кели стреляха към умиращия Уекслър, превръщайки го в кървава маса и убивайки Шон Маккой, който продължаваше да протяга ръка към пистолета му.

До последния изстрел изтекоха не повече от десет секунди, но това бе достатъчно време за Девлин, който сграбчи най-близкия до него детектив за шията и го дръпна пред себе си като щит. Преди някой да успее да го спре, той силно притисна 45-милиметровия си пистолет в слепоочието му.

Ушите на всички присъстващи пищяха от изстрелите, но Девлин извика достатъчно силно, за да го чуят:

— Вдигнете пистолетите горе и свалете предпазителите. Махнете си пръстите от спусъците, по дяволите, и не мърдайте. Направете го веднага!

Помещението се изпълни с дим и с лютия мирис на кордит. Действителността бавно започна да се фокусира и всички очи се насочиха към Девлин и заложника му. Неколцина от детективите толкова бяха свикнали да изпълняват заповеди, че наистина вдигнаха пистолетите си, но никой не свали пръст от спусъка.

Това бе опасна игра, докато Сам Зитър не излезе от кухнята до бара и не се приближи до Девлин. Носеше пистолети и в двете си ръце и застана точно между него и хората на Кели.

— Играта свърши, господа — спокойно каза той. — Сега никой не може да стреля, без да му отвърнат. След около две минути този бар ще е претъпкан до пръсване с истински ченгета. Вие, шибани скапаняци такива, имате избор. Можете веднага да се разкарате и да се помъчите да убедите началниците си, че никога не сте били тук, или да приберете пистолетите, да седнете и да се напънете да съчините някаква измислица преди шефовете ви да пристигнат. Предлагам ви да седнете.

Девлин свали пистолета си от ченгето, което използваше като щит, насочи го към другите детективи и леко побутна мъжа към един стол. Двамата със Зитър държаха в готовност оръжието си и следяха как ченгетата сядат на местата си. Нямаше нужда да им повтарят.