Джон Кларксън
Лично правосъдие (10)

10.

Беше типична вечер за клуб „Звездна светлина“. По-точно, типично призори.

Към четири сутринта започваха да пристигат хората, които не можеха да приключат с нощния живот доста след като се зазореше. Повечето идваха в групи по трима или четирима. Някои бяха сами. Тук-там се забелязваха и двойки.

Минаваха покрай едрия Бърни във фоайето на сградата. После покрай двата монолита близнаци Джо и Еди и накрая биваха посрещани от спокойното излъчване на Сюзън.

След като минеха покрай Сюзън, влизаха в предната стая. Приглушеното осветление и тежките драперии придаваха на клуба тежък вид. Но ако някой някога включеше осветлението напълно, „Звездна светлина“ щеше да изглежда окаян и леко мръсен под фасадата. Подобно на добре облечена проститутка, която не се е къпала скоро.

Разбира се, тук светлините никога нямаше да греят с пълна сила. Драпериите покриваха всички стени и прозорци. Външният свят не съществуваше в клуб „Звездна светлина“. В него не проникваше никаква звездна, лунна или слънчева светлина. Нищо не можеше да нахлува без покана в перверзната бърлога на Уекслър.

В дясната страна на първата стая имаше малък бар с осем столчета. Срещу него имаше малки диванчета и столове. Между бара и мястото за сядане беше оставено известно разстояние, покрито с имитация на персийски килим. В предната стая имаше само един барман. А зад нея се простираше друго, голямо помещение. В него бяха разположени два игрални автомата и пет маси за табла. Тук постоянно се правеха високи хазартни залагания. Един управител, облечен в смокинг, наблюдаваше игрите и събираше по сто долара такса за участие от всеки, който искаше да играе табла.

Веднъж или два пъти месечно Уекслър отваряше маса за игра на зарове или на рулетка. Управлението на хазартните игри не беше лесна работа. Но незаконните игри бяха още една причина да се отиде в „Звездна светлина“.

Отляво на стаята с хазарта имаше две големи тоалетни. Нямаше никакво обозначение коя за кой пол е. Отваряте вратата, изкачвате две стъпала и се озовавате в помещение с дебел килим, голямо около четири и половина квадратни метра. Вляво — огледала и мивки, а вдясно — три тоалетни. Никога да не се знае дали мъж или жена ще излезе от някоя тоалетна и никога не е предварително известно в какво състояние щяха да бъдат — беше една от атракциите на клуба. Тоалетните често се превръщаха в кокаиново средище. Образуваха се опашки край мраморните мивки. Звуците от носове, смъркащи дрога, се смесваха със звуците на течаща вода, издавани при ползването на тоалетната от двата пола. За някои беше тръпка да чуят как някой — мъж или жена — пикае на няколко сантиметра от тях.

Вдясно от стаята с хазартните игри имаше широка арка, която водеше към най-голямото помещение в „Звездна светлина“. То изглеждаше като малък нощен клуб. Имаше двадесетина маси, наредени около паркетиран дансинг. Театрално осветление озаряваше малък издигнат подиум. От високоговорителите стържеше хардрок за всеки, които би пожелал да танцува. По протежение на стената имаше дълъг бар. В дъното на стаята, зад люлеещи се врати, беше кухнята. В нея работеше виетнамски готвач, който приготвяше ордьоври. Наричаха го Уонг. Ордьоврите струваха двадесет и пет долара. Никой не използваше кредитни карти в клуб „Звездна светлина“. Никой не искаше да регистрира присъствие. Предполагаше се, че такова заведение не съществува. И тъй като „Звездна светлина“ не съществуваше, нямаше значение какво правите там.

Ако някой искаше да продава кокаин, той го правеше. Ако някоя жена искаше да разголи гърдите си, тя го правеше. Ако някой искаше партньорът му — мъж или жена — да го мастурбира под масата, това ставаше. А ако някои просто искаха да пийнат и да си приказват като на семейно събиране, никой не им пречеше. Единственото, което беше забранено в клуб „Звездна светлина“, беше да се нанасят щети на заведението. Всеки, който започваше да буйства твърде много или се забравяше дотам, че да почне да чупи чаши или мебели, биваше бързо и болезнено отстраняван от Джо и Еди.

В клуба идваха много опасни хора, които бяха склонни към насилие и за всеки случай двамата бармани имаха по един 9-милиметров пистолет под тезгяха. Но до този момент не се бе налагало да ги използват. Никой не бе успявал да се репчи на Джо и Еди повече от няколко секунди.

Сред цялата тази трескава дейност Уекслър сядаше спокойно на своето специално място — на едно столче в отдалечения край на дългия бар, точно до сервизните помещения. Това беше офисът на Уекслър. На тезгяха лежеше малък кожен бележник, който Уекслър вадеше от вътрешния джоб на сакото си. От време на време той вписваше някакви цифри, смяташе с голям колкото кредитна карта джобен калкулатор и вписваше още цифри. Всичко в този бележник беше шифровано. Никакви имена, никакви телефони. Единствено Уекслър знаеше какво пише вътре. Когато не правеше пресмятания, свързани с бизнеса, Уекслър внимателно дирижираше дейностите в „Звездна светлина“.

Тази вечер тълпата беше шумна и необуздана, но Уекслър изглеждаше напълно безупречен и невъзмутим в своите колосани летни дрехи. Отпиваше изстудено шампанско. Въпреки че беше разгарът на седмицата, в клуба имаше почти двеста души. Уекслър се удивляваше доколко кокаинът, сексът и алкохолът допринасят за големия успех на неговия клуб.

Кокаинът беше навсякъде. Посипан по носове и ревери, полепнал по зъби и венци. Той до такава степен наелектризираше посетителите, че им бе невъзможно да заспят, а тръпката на това забранено място беше неустоима.

На една маса седеше някакъв търговец от Уолстрийт. Беше си смъкнал сакото и ярко оцветените му тиранти изпъкваха на бялата му риза. Едната от двете му придружителки му бе свалила вратовръзката. Тя беше руса, облечена в черна вечерна рокля без презрамки, която бе обшита с пластмасови пайети в същия цвят. Всеки лъч светлина, който я докосваше, се отразяваше в лъскавите повърхности на пайетите. Жената имаше впечатляващ тъмен тен и достатъчно голям бюст, за да привлече внимание дори в „Звездна светлина“. Другата беше противоположност на блондинката — дребна, тъмнокоса, облечена в бял вариант на черната рокля на съперницата си. Беше си сложила дебел пласт тъмночервено червило и силен тъмен грим. Изглеждаше зла. И тримата пиеха шампанско и смъркаха обилно кокаин, който човекът от Уолстрийт бе сложил на масата. На всеки пет минути мъжът се притискаше към някоя от жените и я целуваше по възможно най-похотливия и развратен начин. Устни, зъби, езици — всяка част от устната кухина се употребяваше. След това жената, която не получаваше вниманието на мъжа, незабавно целуваше другата жена в опит да покаже по-голямо умение от това на мъжа.

На друга маса бяха седнали две чернокожи двойки. И четиримата бяха облечени в свободни, удобни и скъпи дрехи — широки панталони, копринени ризи, жилетки, златни вериги и големи пръстени. Двамата мъже пиеха чивас регал с мляко, а жените отпиваха от огромни чаши с „Реми Мартин“. Мъжете цепеха тесте карти и залагаха по сто долара. Всеки път онзи, който губеше, плащаше на победителя от една дебела пачка новички банкноти.

На дансинга се потяха и чифтосваха трийсет-четиридесет души. Бяха представени всички възможни комбинации и сексуални предпочитания. В центъра на тълпата една висока червенокоса жена правеше бавен стриптийз. Някой й подвикна да покаже малко косъмчета. Тя се засмя и дръпна нагоре полата си — показаха се дълбоко изрязаните й бикини от черна дантела.

Уекслър знаеше, че кокаинът и алкохолът са важни за успеха на „Звездна светлина“. Но знаеше и че най-привлекателното нещо в клуба беше сексът. Сладострастието даваше сили на „Звездна светлина“. А Уекслър беше майстор в разпалването на огъня. „Звездна светлина“ беше най-изгодното му делово начинание и той беше решен да извлече от клуба всеки цент. Беше време да представи коронната атракция за тази сутрин.

Казваше се Хеда. Беше представяла номера си в някои сенчести секс клуба, които се бяха пръкнали в Манхатън през последните години. Повечето от тях бяха затворили врати по една или друга причина, така че Хеда започна да се появява по частни купони и среднощни клубове.

Това беше първото й излизане в клуб „Звездна светлина“. Номерът на Хеда беше в основни линии стриптийз с привкус на садомазохизъм. Тя беше уверена, че тълпата ще я хареса. Но грешеше, като си мислеше, че тя ще командва парада на сцената. Уекслър имаше други планове. Една гадна малка изненадка, която тя никога нямаше да забрави.

Светлините постепенно угаснаха. Музиката спря. Хората на дансинга се оттеглиха на масите. Гостите, които бяха във външния бар, влязоха в главния салон.

Сега сцената бе напълно тъмна. Зазвуча бавна, чувствена музика и внезапно към подиума се насочи един прожектор. В осветения кръг бе застинала Хеда. Повечето от посетителите се извърнаха, за да я видят. Беше внушителна. На ръст беше около метър и осемдесет, а с високите обувки ставаше над метър и деветдесет. Платиненорусата й коса падаше точно над очите й. Приличаше на платинен шлем. Носеше тъмен грим и кървавочервено червило, което подчертаваше бялата й кожа.

Както можеше да се очаква, беше облечена в кожен костюм — късо черно кожено яке с капси и черен кожен корсет с банели. Корсетът здраво бе пристегнал талията й. Под корсета носеше подобна на бандаж препаска. На дългите си крака бе обула черни кожени ботуши.

Нямаше кой знае какво за събличане, но когато тя започна да разголва тялото си, всички бяха впечатлени. Гърдите й бяха големи, но тонусът на кожата беше достатъчно добър, за да ги предпазва от увисване дори без помощта на банелите. Тя бавно се привеждаше и извиваше, показвайки бюста, с който природата щедро я бе дарила. Кожата й беше бяла като на смъртник. В ярката светлина можеха да се видят сините вени на гърдите й, прорязващи своя път към банелите на стегнатия корсет.

Хеда бавно разкопча корсета, докато кършеше тяло, изпънала единия си крак. Точно когато корсетът щеше да падне, тя се обърна с гръб към публиката. Тази част от коженото й облекло се плъзна надолу и разкри мускулестия й гръб, покрит с лъскав слой пот.

Все още с гръб към навалицата, тя обхвана с ръце гърдите си. От начина, по който сведе глава, зрителите можеха да отгатнат, че тя лиже и хапе зърната им. И през цялото време, докато го правеше, бедрата и задникът й се въртяха и симулираха дълбоки, еротични тласъци. Сякаш омаяна от тялото си, тя бе потънала в дълбок еротичен транс. Не можеше да се противопостави на копнежите, които собственото й тяло й налагаше. Сякаш ръцете и устата й бяха на разположение на всяка ерогенна зона, която притежаваше.

Дори преситените посетители на клуб „Звездна светлина“ започваха да стават неспокойни. Не бяха в състояние да видят точно какво прави Хеда, но можеха да зърнат достатъчно, за да разберат, че тя се стимулира сама до границата на неописуемия екстаз.

Хеда почувства еротичното напрежение в стаята и подразни още повече зрителите, като се наведе надолу с изпънати крака и им показа идеалния си крушовиден задник, през средата на който минаваше лентата на препаската. Тя плъзна ръката си под лентата и нарочно пъхна средния си пръст дълбоко в цепката на задника си, като ги остави да се чудят дали е влязъл в ануса или във влагалището й.

И точно когато наблюдаващите почти се загърчиха от непосилното сексуално напрежение, тя внезапно се обърна с лице към тях, подпряла с дясната си ръка разкошните си гърди. Двете зърна бяха прищипани със специални сребърни щипци, свързани с къса сребърна верижка. Хеда захапа верижката. Отметна глава назад и по този начин опъна зърната си и повдигна нагоре гърдите си, с което накара присъстващите неспокойно да се размърдат, обладани едновременно от неудобство и възбуда.

Тя започна да върти главата си наляво и надясно, като дърпаше зърната на гърдите си ту в едната, ту в другата посока. Ръката й слезе под тясната черна препаска и тълпата можеше ясно да види, че тя мастурбира. Струйка пот се стече между гърдите й и по стомаха й.

Темпото на музиката стана по-забързано. Сякаш се чуваха само бас и барабани. От време на време прозвучаваха по-резки синтезаторни тонове, които избухваха на фона на натрапчивия, все по-забързан ритъм.

Внезапно Хеда разкъса препаската си и приседна на колене. Дългите мускули на бедрата й изпъкнаха. Изпъчи русия си пубис към зрителите, разтвори срамните си устни и разкри розовата кожа от вътрешната им стана и набъбналия си клитор. Изплези език и засмука сребърната верижка.

Неочаквано откъм една от масите някаква млада чернокожа жена се плъзна към сцената, сякаш привлечена от магнит. Носеше къса черна пола и бяла копринена блуза. Преди някой да си даде сметка какво става, тя заби глава в слабините на Хеда и повали по гръб русата богиня на садомазохизма. Жената сграбчи и разтвори още повече треперещите бели бедра на Хеда и здраво притисна устни към чувствителната област между бедрата й.

Внезапното нападение паникьоса русата стриптийзьорка. Това беше болезнено. Като че някакво животно се беше впило в нежната плът на клитора й. Хеда отчаяно се опита да избута главата на чернокожата с една ръка, докато с другата се подпираше отзад, опитвайки се да изпълзи далеч от смучещата, хапеща уста, която не я пускаше.

Но колкото и да се опитваше да се измъкне, не успяваше. Чернокожата жена се бе впила като пиявица във вагината й. Хеда първо се уплаши, сетне обезумя.

— Спри! Спри! — закрещя тя. Претърколи се, заби пети в килима на сцената и се опита да се извие и да избяга. Буташе с две ръце главата на жената, но тя вече бе сключила своите около таза на Хеда и никой не можеше да я отлепи от нея.

Внезапно Хеда изпищя от болка. Чернокожата я беше ухапала. Стриптийзьорката престана да се опитва да я отдели от себе си и момичето отново се зае яростно да я лиже и смуче.

Някой от тълпата се провикна:

— Страхотно!

Друг се присъедини:

— Давай, бейби!

Сега погледите наистина бяха приковани към сцената. Опасността и животинският магнетизъм, които лъхаха от нея, напълно бяха омагьосали тълпата.

Хеда продължаваше да се извива и гърчи, но нападателката й поде ритъма на движенията й. Чернокожата жена лежеше по корем. Дългите й крака бяха широко разтворени за по-добра опора. Късата й пола се бе вдигнала над задника й и публиката можеше да види, че е гола отдолу.

Двете ръце на Хеда сграбчиха кичури от синкавочерната коса на момичето. Но сега изглеждаше, че стриптийзьорката по-скоро се държи за главата на нападателката си, отколкото се опитва да я отблъсне.

— Шибана кучка! — кресна Хеда.

Това доведе само до още по-дълбоко лизане. Момичето усети, че държи жертвата си под контрол и дръпна главата си назад, за да може да оближе цялата област между краката на Хеда с розовия си език. После разкопча блузата си с една ръка, за да потърка собствените си набъбнали гърди. После вдигна полата си догоре и започна да стимулира клитора си.

Сега по-скоро възбуждаше, а не насилваше. Хеда започна ритмично да движи бедра, предчувствайки наближаващия оргазъм. Но момичето искаше да удължи момента. Искаше да задоволи и себе си, докато дразни Хеда.

Тълпата кипеше. Внезапно един висок мъж скочи на сцената. Огромната му ерекция се подаваше през разкопчания му панталон. Той започна да мастурбира над въргалящите се на пода жени. Тълпата закрещя в унисон:

— Дай, дай, дай…

Уекслър, който наблюдаваше всичко, натисна едно копче под тезгяха. То сигнализираше на Джо и Еди да влязат в стаята. Искаше да докара тълпата до точката на кипене, но трябваше да се постарае никой да не се хвърли да разблъсква маси и столове, за да започне оргия. Беше готов да изпрати Джо и Еди близо до центъра на събитията, когато чернокожото момиче стигна до ръба на оргазма. Тя зарови глава във влагалището на Хеда и всмука клитора й в устата си. Смучеше и смучеше, докато Хеда изпищя и се изви в ураганен оргазъм.

Мъжът също се докара до кулминация и пръски от еякулацията му се разлетяха във въздуха. Няколко струи паднаха върху стомаха и гърдите на Хеда, които задъхано се издигаха и спускаха. Мъжът падна на колене, Хеда отпусна назад глава върху килима, а чернокожото момиче се претърколи по гръб.

Връхната точка бе преминала. Над поразената тълпа се възцари мълчание. Уекслър даде знак да спрат музиката и да угасят светлините.