Джон Кларксън
Лично правосъдие (16)

16.

Петнайсет минути по-късно Девлин влезе в ресторанта на Джими Папас. Едрият грък обслужваше бара заедно със сина си Питър. Заведението се наричаше „Рибата“. Намираше се на Кълъмбъс авеню между 88-ма и 89-та улица — район, който постепенно се замогваше и в крайна сметка правеше Джими Папас богат.

Беше четвъртък, точно след полунощ. От излизането им с Джордж бяха минали само два дни, но след всички тези часове бодърстване му се струваше, че сякаш е било преди цяла седмица.

Джими Папас беше в другия край на бара. Коремът му изглеждаше по-голям, черните му мустаци по-гъсти, а постоянно намръщеното му лице по-сурово, отколкото го помнеше, но иначе си бе същият Джими Папас. Бяла риза, черна вратовръзка и колосана бяла престилка, завързана над огромното шкембе.

Девлин се насочи към него, като си мислеше, че никога не е виждал Джими Папас на друго място, освен зад бар.

Папас веднага го забеляза, но лицето му остана безизразно. Очите му запремигваха, докато се опитваше да свърже лицето на Девлин с името му. Девлин протегна ръка и каза:

— Джими, Джак Девлин.

Папас отметна глава назад и сбърчи вежди, пое ръката му, без да се навежда през бара.

— Щях да се сетя само след секунда. Джак Девлин. Как си?

— Не особено добре, Джими. Искам да поговоря с теб.

Папас се смръщи и попита:

— Откога не съм те виждал?

— От много време. Съжалявам, че те занимавам с това, Джими, но ми трябва услуга.

— Не съм те виждал от, хм, петнайсетина години и си дошъл да ми искаш услуга?

— Да.

Едрият грък прехапа устни. Преди петнайсет години Девлин му бе помогнал да попречи на един следовател от Щатската служба по алкохола да претърси ресторанта му. Папас си спомняше случая, но въпреки това не му харесваше мисълта, че ще му се наложи да се отплати.

— Каква услуга?

— Трябват ми адресите на среднощните клубове в Манхатън. Не съм бил тук от години. Хората от ресторантите и баровете знаят тези места. Затова се сетих за теб. Реших, че може би ще знаеш.

— За какво са ти? — попита Папас.

— Дълга история… Можеш ли да ми помогнеш, Джими?

Папас извади една „Пал Мал“ от джоба на ризата си и запали. Девлин чакаше.

Гъркът не беше сигурен, че иска да му помогне.

— Не зная къде има такива места сега. Минаха години, откакто за последен път ходих в подобно заведение. Сам знаеш, че са на места, където е трудно да ги открият. Не можеш просто така да получиш адреса им.

— Дали някой от келнерите ти знае?

Папас най-после се реши.

— Да, момчето ми сигурно знае няколко места. — Той се наведе напред и насочи показалец към Девлин. — Ще му кажа да дойде тук и да поговори с теб, но не искам да го замесваш в нещо. Дължа ти стара услуга, но явно ще докараш неприятности на някой от онези клубове. Разбирам го просто като те гледам. — Гъркът отново дръпна дълбоко от цигарата. — Това изражение ми е известно. Съжалявам, че имаш проблеми, Джак, но недей да замесваш момчето ми.

— Няма.

Папас рязко тръгна към отсрещния край на бара. Девлин го видя, че разговаря със сина си в продължение на около минута. Младежът усърдно кимаше.

Питър излезе иззад бара и се приближи до Девлин. По нищо не приличаше на баща си. Девлин си помисли, че съпругата на Джими Папас трябва да е красива жена.

Младежът протегна ръка.

— Питър Папас. Хайде да седнем.

Те се насочиха към една от масите в дъното.

— Баща ми каза, че се интересувате от среднощните клубове?

— Да — потвърди Девлин.

Питър поизчака, но Девлин мълчеше, и той продължи:

— Добре. Ето какво зная. На Петдесет и шеста улица, между Второ и Трето авеню, има едно място, което се казва „Вечност“. В съседство до покрит паркинг. Влиза се през синя врата. Барът е на горния етаж. Сградата е двуетажна. Но не е нищо екзотично. Имат игрални автомати и едно от онези големи колела със зар, като на италианските фестивали. Мястото е сравнително безопасно, не е прекалено гадно, но е малко обирджийско. Пет кинта за бира. Ако искаш да продължиш пиенето след редовното време, няма проблем. Всъщност понякога там става доста диво. Знам един друг бар в Алфабет сити. На булевард „D“, струва ми се. Около Хюстън. Никога не съм бил там. Казвал се „Спасете тигъра“ или нещо подобно. Не бих отишъл там за нищо на света и не мога да ви кажа за него нищо повече. После нататък по Бродуей и Сто и осемнайсета има един ирландски бар. Казва се „Дедууд“. Нормален бар си е, но отваря към един-два и работи до около обед. Бил съм там веднъж. Никакви скандали. Всъщност не е нищо особено, но можеш да пиеш цяла нощ. Наистина имат право да сервират алкохол. Не зная как, по дяволите, работи след четири, но е така. Чувал съм за едно място в Челси, струва ми се, че се казва „Бигин“ или нещо подобно, но не съм ходил там. Знам, че има няколко бара в Бруклин, най-вече в Бей Ридж. Според мен онези в Бруклин са съвсем долнопробни. И там не съм бил.

— Значи си ходил само във „Вечност“ и в ирландския бар?

— Да.

— Как мога да вляза във „Вечност“? — попита Девлин.

— Измислете нещо. Кажете на портиера, че сте барман и че току-що сте свършили работа. Навярно ще ви пусне. Мисля, че човек никога не може да е сигурен. Но добре е да отидете с някого.

— По кое време отварят?

— Към три, но всъщност започва да се пълни около четири-пет. Някои отварят чак към четири. Други започват около три.

— Добре, Питър, благодаря ти за помощта.

— Няма проблеми.

Девлин се изправи, но Питър го спря.

— Сър.

Девлин седна.

— Да?

— Хм, портиерите на тези места правят доста подробни проверки. Опипват те от горе до долу или прокарват по тялото ти детектор за метал, така че не носете никакво оръжие, разбирате ли?

Девлин кимна.

— Благодаря.

На излизане той спря на бара и каза на Джими Папас:

— Благодаря, Джими.

Гъркът кимна и го проследи с поглед, като се надяваше, че никога повече няма да го види или да чуе за него.

 

 

Сюзън знаеше, че Уекслър ще поиска да спи с нея, но нямаше представа кога. Той изчака около два месеца, достатъчно време, за да свикне с парите и апартамента. За да свикне дотолкова, че да не иска да ги загуби.

Щом затвореха „Звездна светлина“, Уекслър я откарваше вкъщи. Една нощ, когато Ранди спря мерцедеса пред блока й, Уекслър просто каза:

— Време е да се чукаме.

И се качи заедно с нея в асансьора. Когато стигнаха в апартамента й, рече:

— Заведи ме в спалнята си.

А когато влязоха в спалнята, допълни:

— Моля те, съблечи ми дрехите и внимателно ги сгъни.

После остана изправен, докато тя го събличаше, така че Сюзън трябваше да застане на колене, за да свали бельото и чорапите му. Когато лицето й беше срещу пениса му, Уекслър рече:

— Виж го. Колко мъже с толкова голям хуй си виждала?

Сюзън го погледна и разбра какво иска да чуе.

— Не много, Робърт. Ужасно е голям. Ужасно голям и чудесен. Имаш много хубаво тяло. — Тя беше доволна, че Уекслър наистина има доста голяма пишка и че е в превъзходна за възрастта си форма. Така думите й не звучаха толкова смешно.

— Докосни го. Милвай го, докато се втвърди.

Сюзън отново се подчини. За нея бе очевидно, че по същия начин, по който създаваше сексуалната атмосфера в „Звездна светлина“, той искаше да използва секса, за да я подчини.

— В джоба на панталоните ми има презерватив, вземи го и ме заведи в банята си.

Тя намери презерватива и заведе Уекслър в банята.

— Пусни водата.

Помещението започна да се изпълва с пара от горещата вода.

— Сега бавно си свали дрехите.

Сюзън искаше да накара Уекслър да проследи всяко нейно движение. Събу си обувките, свали ципа на полата си и я остави да се свлече на пода. Носеше чорапогащник над дантелените си гащички. Сюзън се обърна и остави Уекслър да гледа пълното й, закръглено дупе, докато се навеждаше и плъзгаше чорапогащника надолу по дългите си крака.

После се обърна и видя, че я гледа с истинско снизхождение. Изведнъж се притесни. Сети се за бенката на лявото си бедро, за белега на коляното, за мъничките стрии отстрани на едрите си гърди. Помъчи се да си спомни кога за последен път е депилирала краката и пубиса си.

Знаеше, че му доставя удоволствие да гледа гърдите й и затова остави свалянето на сутиена си за накрая. Преди да го разкопчае, тя се наведе напред и остави Уекслър да гледа.

Сюзън винаги се беше гордяла с тялото си. Кожата й бе бяла като алабастър, с естествен блясък. Но начинът, по който Уекслър я гледаше, без да каже и дума, я караше да се чувства малко мръсна.

Когато остана гола, той й каза да вдигне капака на тоалетната чиния и да седне.

— Разтвори си краката.

Тя се подчини.

— По-широко.

Тя се поколеба и Уекслър повтори малко по-рязко:

— По-широко.

Сюзън предизвикателно разтвори крака колкото можеше по-широко. Уекслър застана между коленете й и рече:

— Сега искам да ме смучеш. Смучи ме хубавичко и в същото време ме милвай по задника.

Сюзън лапна члена на Уекслър и се опита да го накара да се загърчи от удоволствие. На него му беше приятно, но не й позволи да го накара да се изпразни. Той се освободи от устата й и й каза:

— Сложи ми презерватива с уста и после го навлажни с език.

Тя изпълни нареждането и Уекслър рече:

— Изправи се, обърни се и се наведи над мивката, така че зърната ти да се докосват до нея.

Сюзън се подчини.

— Сега си сложи единия крак върху тоалетната.

Когато тя застана в исканата поза, Уекслър бавно и внимателно влезе в нея изотзад. Обърната с гръб към него в пълната с пара баня, Сюзън можеше да си представи, че Уекслър е всеки друг, така че тя се отпусна и се отдаде на удоволствието. Той увеличи скоростта и дълбочината на тласъците си. Тя искаше Уекслър да свърши бързо и затова започна да се извива и да притиска дупето си към него, като се мъчеше да стисне члена му във вагината си. После тихо запъшка, но той не издаваше нито звук. Сюзън разбра, че му трябва още малко, затова застена и влезе в синхрон с движенията му. Уекслър хвана хълбоците й и я притисна към себе си.

— Хвани ми тестисите, когато ми дойде — дрезгаво каза той.

Сюзън протегна ръка между краката си и го хвана, докато мъжът се изпразваше.

Зарадва се, когато той свърши. Искаше да сложи край на този деспотичен секс, но Уекслър поиска от нея още много неща. Трябваше да му свали презерватива. Да го заведе под душа и да го измие. После да го върне обратно в спалнята, където да го облече.

Следващите актове си приличаха. Никога не я накара да правят секс на леглото. Винаги я вкарваше в банята. И винаги намираше начин съвсем мъничко да я унижи. Не толкова, че тя да му откаже, защото Уекслър знаеше, че бунтът тлее в душата й, но достатъчно, че да я доведе до самата граница, без да я прекрачи.

Последното, което й каза, беше да му изпере бельото и чорапите, така че следващия път да не му се налага да се прибира вкъщи с мръсно бельо.